Решение № 6915 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, срещу Решение 1615 от 20.11.2023 г., постановено по адм. д. 1609/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение с рег. 32-175666/11.05.2023 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е обосновано приложението на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова, тъй като предоставените документи пораждат съмнения дали декларираната митническа стойност е реално платената за стоката цена. Акцентира, че от дружеството не са ангажирани доказателства, опровергаващи съмненията на митническите органи. Сочи, че аргументирано в обжалвания административен акт е обсъдена неприложимостта на първия метод по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, с оглед на което митническата стойност е определена по реда на чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламента във връзка с наличните в митническата база данни. Подчертава, че проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е неотносима към спора и не е следвало да бъде кредитирана. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу издадения административен акт бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Маркол 1 ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на Решение с рег. 32-175666/11.05.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници към МД с MR22BG002005086631R7/24.08.2022 г., в частта му, с която е отказано да се приеме митническата стойност на декларираната стока 15 и е определена нова митническа стойност в размер на 43 293, 90 лв., в съответствие с която са коригирани данните по митническата декларация и е установено за досъбиране от "Маркол 1" ЕООД ДДС (В00) в размер на 3 212, 58 лв., ведно със съответната лихва за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 24.08.2022г. "Маркол 1" ЕООД е декларирало с MR 22BG002005086631R7/24.08.2022 г. в МП Пристанище Варна при ТД на Митница Варна режим "допускане на свободно обращение" на 19 стоки, 351 колета, общо 23 750 кг бруто тегло, с държава на износ - Турция, деклариран произход - Турция, условие на доставка СРТ Варна и обща фактурна стойност 34 380, 70 EUR. Към посочената МД дружеството е приложило: електронна фактура BRK2022000000062 от 23.08.2022 г., опаковъчен лист, A.TR Е 1081706, сертификат за непреференциален произход V 00817996, платежни документи за внесени държавни вземания и износна декларация 22341300ЕХ00688308. С писмо рег. 32-284033/24.08.2022 г. от вносителя са изискани за нуждите на допълнителната проверка документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, но такива не са представени. При осъществена от митническите органи на 25.08.2022г. проверка са взети проби от стоки с 1, 15 и 19. Въз основа на изготвената лабораторна експертиза и становище на дирекция "Митническа дейност и методология" от 01.11.2022 г., както и след извършена проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след справка в "Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА", за периода от 24.02.2022 г. до 24.08.2022 г., и сравнителен анализ за "сходни стоки", е прието, че микроскопското наблюдение и инфрачервената микроскопия на предоставената мостра от стока 15, представляваща парче от трикотажен плат сочат, че същият е напречно плетен от синтетични текстурирани нишки, обагрен в турско син цвят. Неговите нишки се идентифицират като полиестерни, с оглед на което и съгласно разпоредбите на Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и забележка 1 е) към забележки към подпозициите на раздел ХІ на КН, стоката следва да се класира в тарифна позиция 6006, в код 60063200 на КН и в Тарик код 6006320000, който е различен от декларирания. С оглед липсата на представени от дружеството документи в подкрепа на декларираната митническа стойност - външнотърговски договор, поръчки, кореспонденция, документи за извършени плащания и др., митническите органи са счели, че са налице основателни съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност за стока 15, които се обосновават и с непредставянето на категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. В тази връзка е съобразено, че истинността на договорната стойност не може да бъде проверена, с оглед на което следва да се приложат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните в момента и около вноса. Изследвайки метода по чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи са съобразили, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 за "идентични стоки" от същия износител и еднакви във всяко отношение. Приложимостта на метода по чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 те са обосновали с осъществения анализ в митническата национална база данни за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително същото време" и установените 3 броя митнически декларации за сходни със стока 15 стоки: MR22BG003012016168R0/27. 06. 2022 г. - обагрен трикотажен плат- шир 230см - 100%, полиестер - 1082, 53м, 6, 53 лв./кг.; MR22BG003009176907R 9/16.08.2022 г. - трикотажен плат от синтетични обагрени влакна; kore knit /100% pes/, широчина 220см - 1457, 59м /19 рула/; polans-no logo /100% pes/, широчина 220см - 3626, 95м /50 рула/; laters knit /100% pes/, широчина 235см - 3094, 22м /43 рула/ - 7, 39 лв./кг. и MR22BG003009170567R 5/27.06.2022 г. - плат със съдържание на 100% синтетичен материал, с различни шарки и десени по дизайн на KIKKA BO и ширина 230см, 62 ролки - 4197, 63м, 1633, 10кг - 7, 59 лв./кг. При тези констатации и по аргумент от чл. 141, § 3 от Регламент 2015/2447 митническите органи са приели, че митническата стойност на стока 15 възлиза на 6, 53 лв./кг. и за същата е възникнало допълнително задължение за ДДС в размер на 3 212, 58 лв. С писмо с рег. 32-19630/17.01.2023 г. на дружеството е изпратено съобщение по реда на чл. 22, § 6 от МК досежно стока 15, в което са очертани мотивите, на които ще се основава решението на административния орган в тази му част, издадено впоследстивие на 11.05.2023г. на основание чл. 84, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 74, § 2, б) от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, § 1, б. а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл. 59 АПК. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице проверените счетоводни данни за платената сума към продавача на стоката, предмет на вноса и закриването на разчета сочат, че платеното е толкова, колкото е отразено в търговска фактура BRK2022000000062 от 23.08.2022 г. Плащането по фактурата е извършено в брой (счетоводно записване по кредита на сметка 501 "Каса в левове") и е издадена разписка за пари 000056/23.08.2022 г. за получени от износителя 34 380, 70 EUR от "Маркол 1" ЕООД. Експертът е посочил, че е налице съответствие между фактурирания и деклариран вид и количеството на стоката, между датата и номера на търговската фактура и декларираните номер и дата на документа по ЕАД, както и между цената на стоката по търговската фактура и общата фактурна стойност в ЕАД, наред с осчетоводената платена цена за стоката и декларираната й стойност. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпросите обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква "б. " от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. В този аспект решаващият състав е съобразил, че производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, а за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Подчертал е, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49. Съдът е счел, че в рамките на проведеното административно производство митническите органи формално са осигурили на оспорващото дружество правото да бъде изслушан, но не са го уведомили въз основа на какви обстоятелства е възникнало основателно съмнение по отношение декларираната от дружеството митническа стойност. Така за вносителя не е осигурена възможност да изрази становище конкретно за релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства и в частност - за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Решаващият състав е изтъкнал и липсата на конкретика в изпратеното съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, в което отново не са уточнени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. В обобщение е достигнал до извод, че е нарушено правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение по смисъла на т. 49 ат решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспореното решение. Анализирайки материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е приел, че митническият орган не е обосновал сходство между стоките по процесната МД и използваните за сравнителна база МД на третите лица. В тях внесените стоки са описани по различен начин, а в частност стоката по МД с най-ниска стойност е определена като обагрен трикотажен плат, 100% полиестер, с конкретна широчина, дължина, рула и "по дизайн на KIKKA BO" при липсата на такива параметри за стока 15. Поради това е счел, че стоките по МД на третите лица не отговарят на дефиницията за сходство, а това е достатъчно основание да се приеме, че стоките са различни. След като митническите органи не са изследвали именно сходни стоки по отношение съдържание на влакна, подобни характеристики и подобни съставни материали, качество, репутация, съществуване на търговска марка, идентично търговско равнище и количества по арг. от чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, то е направен извод, че не е установено сходство на използваните при митническото остойностяване стоки с тези, подлежащи на остойностяване, а от там, че оспореният акт е издаден и в нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС митническите органи са задължени преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение, в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Както правилно е посочил първостепенният съд, не би могло да се приеме, че с изпратеното до дружеството писмо 32-19630/17.01.2023 г. , митническите органи са уточнили конкретно на какво се основават съмненията им за декларираната стойност на стока 15. Те не са уведомили адресата и за възможността за преглеждане на документите по преписката, водене на бележки и копиране. Тъй като уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения), то обоснован е изводът, че в случая уведомяването за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение е извършено само формално и в нарушение на правото на изслушване. При преценката на материалната законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че разрешаването на спора е обусловено от наличието на възникнали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазването на процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесната декларация. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Нормата на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение сочи, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В този аспект настоящият състав споделя извода на първостепенния съд досежно необосноваността на възникването на основателни съмнения на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Само по себе си непредставянето на допълнителни документи при наличието на фактура, опаковъчен лист, сертификат за произход, износна декларация и платежни документи не би могло да е достатъчно основание за възникване на основателни съмнения относно достоверността на декларираната стойност като предпоставка за нейното неприемане и прилагането на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Посоченото отношение на субсидиарност между различните методи по чл. 74 МКС налага полагане на дължимата грижа от митническите органи чрез последователно обсъждане на всеки един от тях, преди да се изключи неговата приложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да изложат своите мотиви по начин, който позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В тази връзка обосновано първостепенният съд е приел, че след като е изключил методът по чл. 74, § 2, б. "а" от Регламент 952/2013г., митническият орган не е обосновал приложението на следващия по б. "б". Той не е извършил преценка за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата на стоките по процесната МД и посочените МД на трети лица въз основа на конкретни доказателства, нито е анализирал съдържанието на влакна на платовете, характеристиките им, съставни материали и качество, за да се прецени тяхното сходство. Този пропуск на митническия орган изключва възможността да се приеме, че митническата стойност на стока 15 е определена въз основа на митническата стойност на "сходни стоки" по смисъла на чл. 74, §2, б."б" от Регламент 952/2013г., с оглед на което оспореното решение в атакуваната му част е и материално незаконосъобразно. Като е отменил същото, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 744лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Неговият размер не е прекомерен, а е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение