Решение № 7092 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2015 г.

Решение № 7092 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10944/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 107 от 14.07.2015 г., постановено по адм. д. № 316/2015 г. Административен съд - Д. е отменил по жалба на А. Т. Г. решение № 9/23.04.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Д. и потвърденото с него разпореждане № РП-3-24-00010212/10.03.2015 г. на началника на сектор "ПОБ и ГВ" при ТП на НОИ - Д., с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване дължимата от жалбоподателката сума в размер на 366, 80 лева, представляващи изтекли лихви за забава върху неправомерно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, установени с разпореждане № 4349/20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ - Д., с нейно изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода от 1.02.2015 г. - 28.02.2015 г. Осъдил е ТП на НОИ - Д. да заплати на А. Т. Г. сумата от 400 лева разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Д., чрез процесуалния му представител адв. Ц.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - А. Т. Г. от гр. К., редовно призована, не се представлява, от пълномощника адв. С. С. са постъпили писмени бележки, в които се оспорва касационната жалба и се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ - Д. е разпоредено Г. да възстанови сумата от 2634.93 лв., недобросъвестно и неоснователно получено обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53, ал. 1 от КСО, от които 1383.24 лв. - недобросъвестно полученото обезщетение и 1251.69 лв. - дължимата лихва, която се начислява от датата на неправомерно полученото обезщетение до окончателното погасяване на задължението. Това разпореждане е потвърдено от по-горестоящия административен орган с решение № 50 от 14.07.2011 г., което не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила. С разпореждане № 241-11 от 9.01.2014 г., и. д. ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Д., на основание чл. 114, ал. 4 (сега ал. 5) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разпоредил прихващане на сумите, дължими по разпореждане № 4349 от 20.05.2011 г. на длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ - Д., както и на допълнително начислените лихви след дата на издаване на разпореждането в общ размер на 3165.29 лв., от които 1316.07 лв. главница и 1849.22 лв. лихви, с дължимо обезщетение парично обезщетение, отпуснато на А. Г.. Посоченото разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Д., който с решение № 6 от 28.02.2014 г. го е потвърдил. Посоченото решение е оспорено и с решение № 102 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 298/2014 г. Административен съд - Д. е отхвърлил жалбата, а при проведения касационен контрол с решение № 3177/23.03.2015 г. по адм. д. № 12264/2014 г. Върховният административен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и е постановил нов по същество, с което решение № 6 от 28.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Д. и потвърденото с него разпореждане за прихващане са отменени, по съображения, че е недопустимо прихващане на дължими суми по разпореждане с изискуемо вземане на Г. от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица. Преди постановяване на съдебния акт на Върховния административен съд с разпореждане № РП-3-24-00010212/10.03.2015 г. началникът на сектор "ПОБ и ГВ" при ТП на НОИ - Д. е разпоредил остатъкът от дължимите суми по разпореждането от 20.05.2011 г., представляващо лихви в размер на 366.80 лв. да се прихване от изискуемо вземане на Г. от ДОО, представляващо дължимо обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода от 1.02.2015 г. до 28.02.2015 г., възстановено с разпореждане № 244-00-449-3/11.12.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - Д.. Разпореждането за прихващане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и с решение № 9 от 23.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д. жалбата на Г. е отхвърлена по съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 5 от КСО административният орган може да извърши прихващане на дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, с изискуеми вземания на лицето от ДОО. По отношение на възражението за начисляване на лихва върху лихва, директорът на ТП на НОИ - Д. е посочил, че лихвата върху главницата е начислена съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КСО до погасяване на главницата, т. е. до 14.05.2015 г., като след тази дата лихва не е начислявана. За да отмени оспорените административни актове съдът е приел, че съгласно чл. 213, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване в т. ч. и обезщетението за безработица, а хипотезата на чл. 114, ал. 5 от КСО се явява именно такова принудително изпълнение. Позовал се е и на мотивите на решение № 3177/23.03.2015 г. по адм. д. № 12264/2014 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 102 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 298/2014 г. на Административен съд - Д. и вместо него са отменени преходни актове, с които е извършено прихващане на суми, установени с разпореждане № 4349/20.05.2011 г. на началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Д., с което е установено и задължението по процесното разпореждане. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за неправилно. Оспореното решение по чл. 117, ал. 3 и разпореждането по чл. 114, ал. 5 от КСО са издадени от компетентните органи, в писмена форма и отговарят на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагането на обосноваващите ги правни и фактически съображения. В административната преписка са приложени, актовете, установяващи вземанията на страните. Жалбоподателката не е оспорила влизането в сила на разпореждане № 4349/20.05.2011 г. на началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Д. и неизпълнението от нейна страна в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 114, ал. 5 от КСО във вр. с чл. 163 и чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Вземането на Държавното обществено осигуряване, установено с влязлото в сила разпореждане № 4349/20.05.2011 г. на началника на сектор КР на ДОО при ТП на НОИ - Д., е публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. За разлика от останалите публични държавни вземания, които се установяват по реда на ДОПК, вземанията за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи е възникнало на основание чл. 114, ал. 1 от КСО и е установено с разпореждане, издадено по реда на ал. 3, без да се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Дължимите суми по разпорежданията, които не са погасени доброволно в 14-дневния срок по ал. 3 от КСО, подлежат на принудително изпълнение по реда, указан в 114, ал. 5 от КСО: по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО чрез налагане на запор от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така създадения ред на прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. В този смисъл разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК изрично предвижда изключение от правилото за събиране на публичните вземания по реда на кодекса, когато в закон е предвидено друго. В случая друго е предвидено в чл. 114, ал. 5 от КСО и прихващането на публичното вземане на ДОО с изискуеми вземания на осигурената от ДОО се извършва с акт на компетентен орган на ТП на НОИ. По подобни случаи ВАС, VI о., се е произнесъл с решение № 1319 от 25.01.2012 г. по адм. д. № 10675/2011 г., решение № 355 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 13758/2013 г. В преобладаващата съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО по правното си основание се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранни волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. Специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО допуска налагането на запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и ДОПК и извършването на други удръжки (в случая за прихващане) върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, която определя като несеквестируемо трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсиите или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. В разглеждания случай изброените доходи не са обект на принудително изпълнение, а от страна на жалбоподателката не се твърди, че с извършеното прихващане месечният й доход от същите източници се намалява до размера под 250 лв. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В случая не е оборена недобросъвестността на лицето по отношение на получените от нея осигурителни плащания по чл. 53, ал. 1 от КСО. Към 10.03.2015 г. е погасено част от задължението за възстановяване и към тази дата е останала невъзстановена сума в размер на 902.82 лв., от които 0.00 лв. главница, 293.69 лв. лихва и 609.13 лв. допълнително начислена лихва до датата на процесното разпореждане. В случая главницата е възстановена в пълен размер, поради което лихва не се начислява от момента на погасяването й. Правилно административният акт е прихванал вземането на лицето от ДОО, представляващо обезщетение за безработица в размер на 366.80 лв. за периода от 1.02.2015 г. до 28.02.2015 г., за сметка на дължимите от Г. суми за непогасена лихва по разпореждане за неоснователно получени осигурителни плащания от ДОО. По изложените съображения настоящият състав намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция. По изложените по-горе съображения, жалбата на А. Т. Г. против решение № 9 от 23.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Д., с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РП-3-24-00010212/10.03.2015 г. на началник на сектор "ПОБ и ГВ" при ТП на НОИ - Д., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,