Решение № 97 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 220/2018 г.

Решение № 97 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 220/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев", седалище гр. С., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Николова против решение № 6955 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 6950/2017 г. на Административен съд С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца да бъде прогласена нищожността на влязлото в сила разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, потвърдено с решение № 1040-21-179/31.05.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ С. град. П. е и частна жалба от ЕТ "А. -Ц-Г. Дончев" против същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 1040-21-179/31.05.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ С. град, с което е отказано да бъде възобновено производството по издаване на влязлото в сила разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, без да се сочат конкретни касационни основания. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и причината за смъртта на пострадалия при настъпилата трудова злополука е различна от приетата от административния орган. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на разпореждането. Претендират се разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в посочената му част. Иска се отмяна на решението и уважаване на искането за възобновяване на производството. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ С.-град чрез гл. юрисконсулт Е. Вълева оспорва двете жалби. Ответниците М. Д. и Р. Д. чрез пълномощника си адвокат Е. Йошев оспорват касационните жалби. Претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" срещу решение № 1040-21-179/31.05.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ С.-град, с което е отказано да бъде възобновено производството по издаване на влязлото в сила разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като е отхвърлено и искането да бъде прогласена неговата нищожност и е присъдил разноски. Съдът е приел, че разпореждането не е засегнато от пороци водещи до неговата нищожност. Приел е също, че не са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. С разпореждането № 16975 от 31.07.2014 г. длъжностното лице е приело, че е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО с пострадал А. Д., който е починал. Разпореждането е връчено редовно на ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" на 11.08.2014 г. и не е обжалвано. Представена е декларация от 20.06.2014 г. за трудовата злополука от наследник на пострадалия. Със заповед от 06.07.2014 г. Директорът на ТП на НОИ С. град е наредил да се извърши разследване от комисия с председател Г. М. Приложени са и документи от работодателя във връзка с извършване на вътрешно разследване на злополуката. Приложен е протокол от 18.07.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 23.11.2013 г. с пострадал А. Д., като е отразено присъствието на представител на работодателя, който е подписал и протокола, в качеството му на лице, определено от работодателя за негов представител съгласно служебна бележка от 25.06.2017 г. Към административната преписка е приобщено като доказателство протокол от аутопсия от 09.12.2013 г., извършен по възлагане на П. К., Германия. Приложено е писмо от посолството на РБ в Германия до ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" от 09.12.2014 г., с което на ЕТ е изпратена СМЕ, изготвена по възлагане на Областен съд в гр. К., Германия. Производството пред НОИ за възобновяване на производството по издаденото разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на основание чл. 99 от АПК е започнало по искане на ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" от 05.05.2017 г. Като ново обстоятелство по смисъла на на чл. 99 от АПК търговецът е посочил СМЕ, приета в заседание на 12.04.2017 г. по гр. д. № 59090/2014 г. на СРС, 67 с-в, според която причина за смъртта на Д. е била остра сърдечно съдова недостатъчност, посочено от вещите лица в съдебно заседание на 12.04.2017 г. Евентуално навежда твърдения, че разпореждането е нищожно. Жалбоподателят се е позовал на доказателства към искането си- приложена СМЕ, изготвена на 03.04.2017 г. по делото пред СРС, цитираната по-горе Аутопсия, изготвена в Германия, както и СМЕ от 16.01.2014 г. изготвена по искане на Прокуратурата към Окръжен съд в гр. К., в която е посочено, че лицето е имало алкохол в кръвта от 2. 91 промила. В германската СМЕ е посочено, че "в обобщение резултатите от аутопсията (увеличено тегло на сърдечния мускул...... - 580 гр.) изключват интоксикацията и говорят за остро спиране на изпомпването от сърдечния мускул.... ". В съдебно заседание на 12.04.2017 г. /л. 36/, когато е приета СМЕ по гр. д. № 59090/2014 г. на СРС, при изслушването й вещите лица сочат "относно причината за смъртта ние цитираме колегите /изготвили СМЕ в Г. /, които са имали непосредствена задача да установят това нещо. Те, ако не могат да дадат категорично заключение по отношение на непосредствената причина за смъртта, ние още по-малко бихме могли да се произнесем..... Иначе като причина за смъртта, продължава в. л., е посочена остра сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на отказ на помпената функция на сърцето". Във връзка с твърденията на страните е изискано и приложено гр. д. № 2401/2015 г. на СРС, по което е постановено /влязло в сила – потвърдено от горните инстанции/ решение по иск с правно основание чл. 200 от КТ, предявен от майката на починалия Д. срещу ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев". В отговор на исковата молба от 26.02.2015 г. едноличният търговец оспорва иска, като сочи, че изследването на алкохол в кръвта е показало стойност от 2. 91 промила, като същевременно Д. е имал хипертонична болест на сърцето. Като доказателства към отговора от 26.02.2015 г., съгл. т. 3 от същия, самият ответник е приложил СМЕ от Германия от 07.01.2014 г., в която е посочен алкохолът в кръвта – 2. 91 промила и се цитира острото спиране на изпомпването на сърдечния мускул /л. ЗЗ от делото на СРС/, ведно с писмото за получаването й от Посолството на РБ в Германия, както и други доказателства. В изготвената на 12.10.2015 г. по приложеното гр. д. № 2401/2015 г. СМЕ /л. 95 от делото на СРС/ вещото лице коментира както количеството алкохол в кръвта – 2, 91 промила, така и обстоятелството, че "подобна алкохолна злоупотреба оказва силно негативно влияние на сърцето и изобщо на сърдечно-съдовата система, при което една хипертония би могла да се усложни с тежка хипертонична криза, която сама по себе си да застраши живота". Това обстоятелство изрично е цитирано в писмените бележки по делото на процесуалния представител на ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев". Консумацията на алкохол от пострадалия е коментирана и от СРС, и от СГС в потвърдителното решение, като и двете инстанции са приели, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат и е приложил разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Съдът, също така, е коментирал наличието на трудова злополука, като е изследвал фактите по делото и е обсъдил предпоставките за наличието на трудова злополука съгласно КТ. Такива са мотивите и в определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Фактът дали трудовата злополука е установена от органите на НОИ или не няма отношение към изводите на съда. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставки за прогласяване нищожността на разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Не е налице съществен порок, който до води до неговата нищожност. Разпореждането е издадено от компетентен орган- в случая от Г. М., на който със заповед № 162 от 12.03.2008 г. на Директора на ТП на НОИ СУСО/понастоящем ТП на НОИ С. град/ е възложено да издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Г. М., видно от приложената заповед от 30.07.2012 г. е назначен за главен инспектор по осигуряването в сектор Трудови злополуки, отдел Контрол по разходите на ДОО, дирекция Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОИ С. град. П. е извода на първоинстанционният съд, че в случая М. е бил компетентен орган – надлежно определен от ръководителя на ТП на НОИ – да издава разпореждания за приемане или за неприемане на злополуката като трудова. Спазена е формата на акта, като е налице волеизявление на административния орган. Не са налице съществените нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до липсата на волеизявление. Спазен е материалния закон, като е посочена съответната материалноправна норма и основанието за издаване на разпореждането. Не са представени доказателства, от които да се направи извод, че разпореждането е издадено при превратно упражняване на власт. В този смисъл наведените в обратната насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Частната касационна жалба срещу решението в частта, с която отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 1040-21-179/31.05.2017 г., издадено от Директора на ТП на НОИ С. град, с което е отказано да бъде възобновено производството по издаване на влязлото в сила разпореждане № 16975/31.07.2014 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, също е неоснователна. Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Не е спорно, че разпореждането от 31.07.2014 г. не е било оспорено пред съда. В случая ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" се позовава на СМЕ, изготвена по дело пред СРС, и приета в съдебно заседание на 12.04.2017 г., която дата жалбоподателят сочи като дата на узнаване на новото обстоятелство. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от АПК брани страната срещу неправилността на административния акт, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на производството. Под "обстоятелства" законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били вече включени във фактическия материал по административното производство. Понеже не са взети предвид те са обусловили неправилност на акта на административния орган. В случая, новото писмено доказателство, на което се позовава ЕТ"А. -Ц-Г. Дончев" е заключение на съдебно-медицинска експертиза. Доколкото заключението на вещото лице се съставя в писмена форма и представлява подписано писмено изявление, може да се приеме, че същото има характера на документ, поради което позоваването на заключение в качеството му на ново писмено доказателство е допустимо. На следващо място, това ново писмено доказателство следва да съдържа информация, която не е била известна при решаването на въпроса от административния орган. Обстоятелството, което жалбоподателят счита, че се съдържа в заключението, е евентуалната причина за смъртта, която според СМЕ, приета на 12.04.2017 г. е "остро спиране на изпомпването на сърдечния мускул – вероятно повлияно от скорошна инфекция". Правилно първоинстанционният съд е приел, че тази информация не е нова и е била известна на страните при решаване въпроса от административния орган. Резултатите от аутопсията и СМЕ изготвена в Германия потвърждават този извод. В немската СМЕ, депозирана от едноличния търговец още с отговора от 26.02.2015 г. по гр. д. № 2401/2015 г., е посочено, че "в обобщение резултатите от аутопсията (увеличено тегло на сърдечния мускул...... - 580 гр.) изключват интоксикацията и говорят за остро спиране на изпомпването от сърдечния мускул – вероятно повлияно от скорошна инфекция.... " Алкохолът в кръвта и хипертоничната болест на сърцето са цитирани и от самия жалбоподател в отговора. СМЕ, приета на 12.04.2017 г. по гр. д. № 59090/2014 г., преповтаря горецитираното заключение на немската СМЕ от 2014 г., в частност, в т. 3 от заключението е посочено, че не може дa се изключи спонтанно настъпило.... сърдечно-съдово нарушение....., което да обуслови рязко развитие на сърдечна недостатъчност". В съдебно заседание вещото лице заявява "относно причината за смъртта ние цитираме колегите (изготвили СМЕ в Германия), които са имали непосредствена задача да установят това нещо. Те, ако не могат да дадат категорично заключение по отношение на непосредствената причина за смъртта, ние още по-малко бихме могли да се произнесем..... Иначе като причина за смъртта, продължава в. л., е посочена остра сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на отказ на помпената функция на сърцето. Това представлява спиране на сърдечната дейност, но от какво точно е предизвикано, те (колегите от Германия) предполагат инфекциозен процес". От така описаното следва, че вещото лице преразказва съдържащ се в немската СМЕ извод относно спирането на сърцето, която е била известна на едноличния търговец най-късно към датата на представянето й от самия него с отговора по гр. д. 2401/2015 г. на 26.02.2015 г. Същият не е сезирал административния орган в срок с цитираната експертиза, за която няма данни да е била представена на органа до датата на постановяване на разпореждането от 31.07.2014 г., поради което и преповтарянето на заключението от нея в друг новосъздаден документ – в случая ново заключение на СМЕ, не може да послужи като основание да се възобнови административното производство. При проявено активно поведение и дължима грижа, жалбоподателят е могъл своевременно да представи изготвената по възлагане на прокуратурата в гр. К., Германия СМЕ пред административния орган, което не е направено. Ето защо този пропуск не може да бъде отстранен чрез позоваване на новосъставен документ, възпроизвеждащ изводите от друг, съществувал по-рано документ, срокът за представянето на който е пропуснат /считано от датата на представяне и позоваване на тази СМЕ от самия едноличен търговец в отговора от 26.02.2015 г. е изтекъл, както 3-месечният, така и едногодишният срок по чл. 102, ал. 2 от АПК/. Фактическият състав за възобновяване изисква новите обстоятелства да са съществували към момента издаването на акта и пречката за тяхното приобщаване да е от обективен характер, а не от субективен характер. Новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са тези доказателства за правно или доказателствено релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за доказване. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропускания или грешки на страните в административното производство. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците М. и Р. Д.и разноски по делото за касационната инстанция в общ размер на 700, 00/седемстотин/ лева. Искането е направено своевременно, като са представени доказателства за платени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,