Решение № 10862 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2020 г.

Решение № 10862 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Института по роботика "Свети апостол и евангелист Матей", ЕИК 175905481, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 1217 от 21.02.2020 г. на Административен съд София – град по административно дело № 11934/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 80811-724 от 01.10.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, с което му е определена финансова корекция в размер на 10 на сто върху стойността на всички поискани за възстановяване допустими разходи по Договор №ЗОП 3 от 25.01.2019 г. с изпълнител "Корект консултинг груп" ООД, на стойност 366 400 лева без ДДС. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че е допуснато нарушение при възлагане на поръчката, а именно, че определената от възложителя методика за оценка, в частта по показател "Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, противоречи на чл. 33, ал. 1, изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Възложителят е определил стойностите на показателя в цифри като е посочил начина на тяхното изчисляване от комисията. Именно организацията на персонала е ключова в такава процедура, съдържаща изключителна сложност и специфика за нейното изпълнение. Надграждащите елементи, наличието на които е основание за начисляване на повече точки, не се отнасят до пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, а същите имат отношение към начина на изпълнение на задачите по ОП. Неправилно е приложена и редакцията на Наредбата за определяне на нередности. Управляващия орган (УО) неправилно е приложил редакцията на Наредбата след изменението й, тъй като първоначалното писмо за стартиране на процедурата е от 15.07.2019 г., т. е. преди изменението. Липсват мотиви на съдебния състав относно направените от него изводи. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендират се разноски за две инстанции. Касаторът се представлява от адв. М. Николова. Ответникът – ръководител на управляващия орган (на Управляващия орган на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от служител с юридическо образование Н. С. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови процесното съдебно решение, съдът е приел от фактическа страна, че Институтът по роботика "Свети апостол и евангелист Матей" е водеща организация - бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020 ВG05 М20 Р001-1. 002-006 за проект "Изграждане и развитие на Център за компетентност "Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска (Quasar)". В качеството си на възложител Институтът по роботика "Свети апостол и евангелист Матей" е провел открита процедура по реда на ЗОП с предмет: "Външни консултантски услуги по изготвяне на политики, пилотни иновационни модели, експлоатация и комерсиализация на резултати от научните изследвани и трансфер на технологии за нуждите на ЦК Quasar", в резултат на която е сключен договор №ЗОП 3/25.01.2019 г. с изпълнител "Корект консултинг груп" ООД. По повод на подаден пакет отчетни документи № 4 от 17.06.2019 г. е извършена проверка на възложената обществена поръчка и сключения договор, при която е констатирано нарушение, изразяващо се в използване на критерии за възлагане, които ограничават достъпа на участниците до конкретната процедура и нарушават принципа на свободна конкуренция, прокламиран в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Установено е, че минимално заложените изисквания от възложителя са: А) Участникът да предложи организация на работата на екипа от ключови експерти, да посочи как се разпределят отговорностите и дейностите между тях, начини за осъществяване на комуникацията с възложителя, организационни мерки и действия, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за качествено и срочно изпълнение на възложената услуга; Б) Участникът да е представил описание на дейностите и индикативен план-график за изпълнение на поръчката. Също така, констатирано е, че в скалата за оценка на методиката е предвидено, че техническото предложение ще надгражда минималните изисквания на възложителя, в случай, че за всяка от дейностите е показано: 1) разпределението между членовете на екипа (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача; 2) са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорните експерти; 3) са предложени мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа; 4) са посочени начин на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала, доказващи ефективност на комуникацията; 5) са посочени и други организационни мерки, извън посочените в изискванията на възложителя, които ще доведат до повишаване качеството на изпълнение на поръчката. Съгласно утвърдената методика за оценка възложителят е предвидил точките по показателя да се присъждат въз основа на шестстепенна скала за оценяване, както следва - 1, 10, 20, 30, 40 и максимални 50 точки. Предвидено е минимален брой от 1 точка да се присъжда на участник, който изпълнява минималните изисквания, посочени в буква "А" и буква "Б". За присъждане на 10, 20, 30, 40 или 50 точки освен покриване на минималните изисквания е предвидено предложението на участника да надгражда минималните изисквания съответно с 1, 2, 3, 4 или 5 от посочените в скалата "надграждащи" предложението компоненти. Т. е. възложителят (респ. помощният му орган-комисията), по всяко предложение на участник, ще присъди 1 точка, ако направеното предложение изпълнява минималните изисквания на възложителя; 10 точки ако към минимално заложените изисквания е налице само едно от посочените 5 бр. "надграждащи" компоненти, респ. 20 точки ако към минимално заложените изисквания са налице 2 от 5-те "надграждащи" компоненти, съответно 30, т. - ако към минимално заложените изисквания са налице 3 от 5-те бр. "надграждащи" компоненти, 40 т. - при наличие на 4 "надграждащи" компоненти и максимален брой 50, т., в случай че са налице всички посочени 5 "надграждащи" компоненти. Според УО, при така заложената скала за оценяване, съгласно утвърдената методика ще бъде оценявано с по-голям брой точки предложение на участник, в което организацията на работа на екипа е разписана по-подробно и детайлно (на ниво отделна задача) в сравнение с описанието на организацията на работа според минималните изисквания, съгласно които участникът следва да посочи разпределението на отговорностите и дейностите между екипа, методите за осъществяване на комуникацията с възложителя, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложената услуга. От така разписаната методика за оценка по този показател УО е направил заключение, че помощният орган на възложителя ще оценява предложенията на кандидатите именно с оглед пълнотата и начина на представяне на информацията относно организацията на изпълнението на дейностите, което е в нарушение на забраната на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Предвид това е формирал извод, че е налице нарушаване на принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност на потенциалните участници в поръчката. УО е изтъкнал, че съгласно чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП начинът за определяне на оценката по всеки показател трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. В гореописаната методика такава възможност не е налице, тъй като в случая в разрез с чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП ще се оценява пълнотата и начина на описание на организацията на работния процес на екипа по изпълнение на услугата, като по-голям брой точки ще бъдат присъдени за по-подробно и детайлно описание на работния процес в сравнение с описанието на организацията на работа според минималните изисквания. Като допълнителен аргумент в тази насока е изложил и възможността да се присъждат по-голям брой точки, когато "са посочени и други организационни мерки, извън посочените в изискванията на възложителя. които ще доведат до повишаване качеството на изпълнение на поръчката" (петия надграждащ елемент). Този субективен елемент на оценяване на нещо "друго", извън посоченото от възложителя, което по субективната преценка на всеки участник би довело до повишаване на качеството на изпълнение на поръчката, дава възможност за допълване/надграждане на техническото предложение в офертата с различни по естеството си "организационни мерки", които могат да бъдат обективно несъпоставими с тези, посочени от другите участници, доколкото последните може да предложат други мерки, които според тяхното субективно усещане ще доведат "до повишаване качеството на изпълнение на поръчката", т. е. налице е обективна невъзможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Това обстоятелство според УО има разубеждаващ ефект към потенциалните участници да подадат оферти по обществената поръчка, т. е. води до необосновано ограничаване на конкуренцията. В този смисъл критерият за възлагане е незаконосъобразен, а това е предпоставка за ограничаване на достъпа на участниците до конкретната процедура и е в противоречие с принципите по ЗОП. УО е направил заключение, че в нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка, с която необосновано е ограничил свободния достъп на икономическите оператори до участие в процедурата, в която е можело да участват и други икономически оператори, които да представят по-добри оферти. В резултат на описаното нарушение, чрез незаконосъобразна методика за оценка в документацията за участие са формулирани неправомерни критерии за възлагане, чрез които потенциалните участници са възпрепятствани от участие в процедурата, с което е нарушен принципът на свободна конкуренция, прокламиран в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП. Приел е, че извършеното представлява нередност по т. 11, буква "а" от Приложението към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата). На основание чл. 73, ал, 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на НОИР е дал възможност на бенефициента да представи своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция, като е изпратил чрез ИСУН писмо от 04.09.2019 г. за стартиране на процедура по налагане на финансова корекция. В законоустановения срок бенефициерът е представил възражение срещу направените констатации, прието за неоснователно. На 01.10.2019 г. ръководителят на УО на ОП НОИР е издал процесното Решение № 80811-724, с което на жалбоподателя Институт по роботика "Свети апостол и евангелист Матей" при БАН е определена финансова корекция в размер на 10% върху стойността на всички поискани за възстановяване от бенефициента допустими разходи по договор №ЗОП 3/25.01.2019 г. с изпълнител "Корект консултинг груп" ООД на стойност 366 400 лева без ДДС. При определяне на финансовата корекция УО е приел, че поради естеството на нарушението не може да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, поради което следва да се приложи пропорционалния метод на основание чл. 5 от Наредбата и чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. При определяне конкретния размер на финансова корекция УО е взел предвид прогнозната стойност на поръчката, която е 375 200 лв. без ДДС и попада в обхвата на чл. 20, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗОП, обстоятелството, че са получени две оферти, като една от тях е отстранена на етап допустимост, както и че нередността попада в обхвата на описанието по т. 11, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът счита, че с оглед на установените надграждащи компоненти и предвидената скала за оценка се стига до оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията, тъй като чрез заложената скала се оценяват с повече точки офертите, в които са предвидени повече на брой от допълнителните обстоятелства, следователно оценява се пълнотата на офертата. Налага се изводът, че степента на съответствие на офертата спрямо изискванията на възложителя се преценява според степента на пълнота на информацията, при което колкото по-пълна е офертата, толкова по-висока е степента й на съответствие. Посочените допълнителни критерии (разпределението на задачите между членовете на екипа, дефинирането на необходимите ресурси за нейното изпълнение и задълженията на отговорните експерти, предложените мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа, начин на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала) касаят пряко и поясняват самите минимални изисквания на възложителя, съгласно които участникът следва да предложи организация на работата на екипа от ключови експерти, да посочи как се разпределят отговорностите и дейностите между тях, начини за осъществяване на комуникацията с възложителя, организационни мерки и действия, координация и съгласуване на дейностите и други организационни аспекти. На практика обстоятелствата, за които ще се присъждат допълнителни точки, представляват същината на едното от двете минимални изисквания, тъй като предмет на оценка все е организацията на работния процес на екипа по изпълнение на услугата. Така посочените като допълнителни 5 обстоятелства не надграждат, а всъщност са едно по-конкретно и детайлизирано описание на минималните изисквания. С оглед на това, съдът обосновава извод, че оценяването, поставено в зависимост от броя на описаните допълнителни обстоятелства, представлява по същество оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията, в нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП. Решаващият съд приема за обоснован изводът на административния орган за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, тъй като в случая са налице предпоставки за необоснован субективизъм при преценката дали са изпълнени допълнителните обстоятелства по т. 3 и 5 - "предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа, с които да се гарантира качествено изпълнение на поръчката", и "посочени са и други организационни мерки, извън посочените в изискванията на възложителя, които ще доведат до повишаване качеството на изпълнение на поръчката". Въпросът дали предложените мерки гарантират качествено изпълнение на поръчката и какви други организационни мерки, извън посочените в изискванията на възложителя, биха довели до повишаване качеството на изпълнение на поръчката, е въпрос на субективна интерпретация и нееднозначно тълкуване, което не позволява офертите да бъдат сравнени и оценени обективно. Липсата на гаранции относно възможността да бъдат обективно сравнени и оценени техническите предложения в офертите несъмнено има разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници, а това води до необосновано ограничаване на конкуренцията. Съдът счита, че правилно нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Нередността в случая попада в хипотезата на б. "а" от т. 11, тъй като нарушението се изразява в използването на незаконосъобразна методика за оценка и критерии за възлагане, които водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Доколкото не може да се направи точно количествено изчисление на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, обосновано административният орган е приложил пропорционалния метод за определяне на финансовата корекция. В случая финансовата корекция е определена в предвидения за съответната нередност размер от 10%, за което ръководителят на УО е изложил ясни, конкретни и достатъчно убедителни мотиви, като правилно е определена и основата. По изложените съображения, жалбата срещу процесния административен акт е отхвърлена Решението е правилно. Касаторът счита за противоречащ на закона и необоснован извода на първоинстанционния съд, че с така установените надграждащи компоненти и предвидената скала за оценка се стига до оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията, съответно, че са допуснати нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Преценката за съответствие на приетия от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) показател за оценка с изискванията на закона следва да бъде направена на базата на предмета на процесната обществена поръчка. Видно от предмета на процесната поръчка става въпрос за предоставяне на външни консултантски услуги по изготвяне на политики, пилотни иновационни модели, експлоатация и комерсиализация на резултати от научните изследвания и трансфер на технологии. В случая, по показател ТО "Организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката", за да гарантира минималните си изисквания, заложени в техническата спецификация, бенефициерът е определил следните минимални изисквания - участникът е предложил: 1.) организация на ключовия екип, посочил е как се разпределят отговорностите и дейностите между членовете му; начин на комуникация с възложителя; идентифицирал, изброил и описал техническите средства и процеси, организационните мерки и действия, разпределението в структурата на ключовия екип на отговорностите и дейностите, свързани с осъществяване на комуникацията с възложителя, както и логическата и функционална връзка между тях; координация и съгласуване на дейностите, глобалното разпределение на времето и ресурсите за изпълнение на поръчката, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на възложената услуга; 2.) е представил описание на дейностите и индикативен план-график за изпълнение на поръчката, в съответствие с техническата спецификация, в който са посочени срокове да действие при възлагане на конкретни заявки от възложителя. Надграждащите пет обстоятелства, наличието на които обуславя по-високата оценка, са: 1.) за всяка дейност е показано разпределението по експерти на ниво отделна задача, доказано е извършването на контрол относно качеството; 2. за всяка дейност са дефинирани необходимите ресурси и задължения на отговорните за изпълнението й експерти, като за всяка дейност и нейното изпълнение е доказано съответствие с глобалното разпределение на времето и ресурсите; 3.) предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на екипа от експерти. 4.) посочени са начини на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала, доказващи ефективност на комуникацията; 5.) посочени са и други организационни мерки, извън посочените от възложителя. Сравнението на минималните и надграждащите обстоятелства показва следното: Първото минимално изискване е относно разпределението на отговорностите и дейностите между персонала, а първото надграждащо обстоятелство е описание на задачите. От дефиницията на понятието "задачи" е видно, че става въпрос за работа, която се възлага самостоятелно и може да се проследи изпълнението й еднозначно. От документацията е видно, че в обхвата на поръчката попадат шест основни дейности: 1.) изготвяне на Политика и правилник за интелектуалната собственост; 2.) изготвяне на Политика и структура за експлоатация и комерсиализация на резултатите от научните изследвания, вкл. структура за трансфер на знание и технологии; 3.) изготвяне на правилници за институционалното прилагане на Европейската харта на учените и на Кодекса за назначаване на изследователи на ЕК; 4). изготвяне, разработване и въвеждане на: пилотни модели и иновации, методологии за обучение и квалификация за работа в съответната област на въздействие; 5). Външни консултантски услуги по експлоатация на резултатите от научните изследвания, вкл. структура (звено) за трансфер на знания и технологии и 6). Външни консултантски услуги по експлоатация и комерсиализация на резултатите от научните изследвания. Следователно, за задоволяване на минималните изисквания участникът би следвало да е представил организация на ключовия екип на ниво дейности в обхвата на поръчката и спецификацията. Организацията трябва да включва отговорностите, т. е. задълженията като функции, и дейностите, т. е. действията в съответната област, работата, която трябва да извършат членовете на персонала. Това значи, че на ниво минимални изисквания участникът трябва да представи функциите и действията, работата на ключовия екип в тези шест дейности. Задачите от първото надграждащо обстоятелство фактически би трябвало да дефинират действията в съответната област, работата, която трябва да се извърши, защото "задача" е определена работа, но от гледна точка не на ключовия екип, а от гледна точка на самата работа. Но за да представи минималното изискване за организация на дейностите на ключовия екип ("дейностите между членовете му", което значи всички) участникът трябва да е идентифицирал тези дейности, тези работи, тези задачи. По този начин първото надграждащо обстоятелство не се явява следващо ниво на конкретизация, а повторение на вече дефинираните задачи с цел организация на ключовия екип по дейностите. Факта, че по отношение на понятието "задача" е налице дефиниция не променя този извод, защото не е налице дефиниция на понятието "дейност" ("дейностите между членовете му"). А семантиката на двете думи е еднаква – работа, която трябва да се изпълни. Второто надграждащо обстоятелство по отношение на организацията на дейностите на експертите от минималното изискване също не е нищо друго освен представяне на вече представената информация, но този път от гледна на работата, към която следва да се посочи конкретния експерт. Но това, с оглед на еднаквия смисъл на понятията "дейностите" (на експертите) не е нищо друг освен представяне по друг начин на вече оцененото в минималните изисквания. Наред с това с това надграждащо обстоятелство се иска да се посочат и "задълженията на отговорния за изпълнението", което не е нищо по-различно от "как се разпределят отговорностите" по минималното изискване. Третото надграждащо обстоятелство визира мерки за вътрешен контрол и организация на екипа от експерти. Контролът е част от управлението на персонала, а ясното разделяне на екипа от експерти (като минимално изискване) и вътрешен контрол (като надграждащо, даващо по-голяма гаранция за изпълнение на поръчката с исканото качество) сочи, че в случая става въпрос за различни изисквания, а не за представяне по нов начин на вече представена информация. Четвъртото надграждащо обстоятелство визира посочени начини на комуникация с възложителя и организационни мерки на персонала, доказващи ефективност на комуникацията. "Начини на комуникация с възложителя" от надграждащото условие съвпада с "начин на комуникация с възложителя" от минималното, по отношение на "организационните мерки" е налице различие с минималните изисквания, където тези мерки са за "ключови експерти", а в надграждащото изискване са за "персонала". Петото надграждащо обстоятелство визира други организационни мерки, извън посочените от възложителя. Тези организационни мерки са различни от конкретно изискуемите при минималното изискване организационни мерки във връзка с исканото качество на комуникацията с възложителя, поради което също не е налице оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията. Видно от горното изводът на органа, потвърден от съда, че целият показател е в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е неправилен. По отношение на първото минимално изискване и първото, второто и четвъртото надграждащи обстоятелства е налице оценяване на начина и пълнотата на представяне на информацията поради факта, че същата информация вече е била оценена в рамките на минималните изисквания, т. е. начинът и пълнотата на оценяване сами по себе си се явяват показател за оценка. Това прави верен крайният извод на органа за допуснато от бенефициера нарушение на тази разпоредба. В съответствие с чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП, в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. От петото надграждащо условие не става ясно какви други организационни мерки, извън посочените от възложителя, биха довели до повишаване качеството на изпълнение на поръчката и как тези мерки ще бъдат сравнени и оценени. В този смисъл правилен е изводът на ръководителя на УО, че критериите са неясни и изцяло подчинени на субективната преценка на оценителната комисия, тъй като преценката дали конкретни предвидени в предложението на участника организационни мерки гарантират постигане на по-високо качество, не се основават на предварително зададени обективни измерители. Липсата на яснота относно механизма на оценяване на предложенията по това надграждащо условие е в нарушение на изискването на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП и води до разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати, съответно до ограничаване на конкуренцията. С оглед на изложеното изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт е правилен. Видно от горното бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 ЗОП и на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. За това нарушение, с оглед на характера му и при прилагане на теста на Съда на Европейския съюз за преценка на третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата – не може да се изключи възможността да има отражение върху бюджета на Съюза (решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45), което прави доказан фактическият състав на нередността. Нередността е основанието на финансовата корекция. Що се отнася до нейния размер, първоинстанционният съд правилно и подборно е мотивирал приложимите нормативни актове като квалификацията на нередността правилно е по т. 11, б. а) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, а пропорционалният размер е определен по минимума на предвиденото. Правилно е определена и основата на корекцията с оглед да пълното финансиране на проекта от средствата по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. По отношение на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът не е изложил мотиви относно приетото, че с така установените надграждащи компоненти и предвидената скала за оценка се стига до оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията. Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд приема, че чрез заложената скала се оценяват с повече точки офертите, в които са предвидени повече на брой допълнителни обстоятелства, следователно се оценява пълнотата на офертата. След което са изложени мотиви в два абзаца по този въпрос. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не е липса на мотиви. Същото се отнася и до твърдението на касатора за липса на мотиви защо съдът счита, че посочените допълнителни критерии касаят пряко и поясняват самите минимални изисквания на възложителя. Това прави довода на касатора неоснователен. Изложеното прави жалбата на Института по роботика неоснователна и съдът следва да я отхвърли. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Института по роботика да заплати на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 150, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,