Решение № 5441 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2012 г.

Решение № 5441 от 18.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14493/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане против решение № 4642/13.08.2012 г. по адм. дело № 3444/2011 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата - Живка Георгиева Календжиева, Симеон Асенов Стоилков и Злата Асенова Анакиева, всички от гр. София, конституирани в качеството им на наследници на починалата в хода на производството страна Злата Стоянова Минева, не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационното оспорване, а при условията на евентуалност за неоснователност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 4642/13.08.2012 г. по адм. дело № 3444/2011 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на Злата Стоянова Минева заповед № 108/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане за възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010 г. в размер на 276,15 лева, ведно с лихвата за забава. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган е приложил неточно нормата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, поради което индивидуалният административен акт като издаден в нарушение на материалноправни разпоредби е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заповед № В-1651/16.09.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане е отпуснал на Злата Стоянова Минева целева помощ за отопление в размер на 276,15 лева за отоплителен сезон 2009/2010 г. след представяне на всички изискуеми документи, включително и декларация, че лицето не е извършило прехвърляне чрез договор за дарение на своя собственост върху жилищен или вилен имот през последните пет години. През месец февруари 2011 г. въз основа на доклад на социален работник, след справка от Агенцията по вписванията е установено, че Злата Стоянова Минева е извършила дарение на ид. части от притежавани права при условията на съсобственост на недвижим имот - жилищна сграда близнак и дворно място в с. Бърдо. Датата на изповядване на сделката е 30.10.2007 г. Това е мотивирало органите по социално подпомагане да приемат, че с подадената декларация пред 2009 г. страната е възпрепятствала преценката по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП и поради това е получила недобросъвестно целевата помощ за отопление. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП, актуална редакция към датата на подаване на декларацията през 2009 г., месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителни условия, сред които да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните пет години. Твърденията на страната доколко прехвърлената сграда съществува и представлява ли тя жилищен имот, са в противоречие с отразяванията в регистрите по вписванията и нотариалния акт, с който е извършена сделката. Задълженото лице, респ. конституираните след смъртта му наследници не са доказали, че прехвърлената сграда представлява "плевня с пропаднал покрив". Липсата на подобни фактически установявани сочат необоснованост на изводите на съда, че не е прехвърлен жилищен имот, а изложените от съда съображения във връзка с изясняване понятията "недвижим жилищен имот" и "жилище" нямат отношение към фактите по спора. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя становището на първоинстанционния съд, че не е налице невярно деклариране на факти и обстоятелства в молбата - декларация за отпускане на социална помощ и че декларираните такива не обуславят недобросъвестност. Тъкмо обратното, знанието на определени факти от значение за отпускане на помощта (напр. прехвърляне на имот) и съзнателното им недеклариране при наличие на предупреждение за последиците от невярно деклариране, представлява недобросъвестно поведение на лицето, което претендира отпускане на социална помощ. Съгласно чл. 14а от ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Процедирайки по посочения ред органите по социално подпомагане са постановили законосъобразен съдебен акт, който неправилно е бил отменен от Административен съд София-град. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено, а оспорването отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение