Решение № 10323 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2011 г.

Решение № 10323 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Министерство на отбраната, срещу решение № 7/03.01.2011 г., постановено по адм. дело № 20/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена, по жалба на Александър Йорданов Андреев, заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Директора на АГКК, в частта й за КК и КР за имот нов № 68134.4325.487, м. "Под лозище", кв. Горна баня, като е върната преписката за ново произнасяне от административния орган, съобразно мотивите на съда. Съдебният акт се счита неправилен по касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК, настоява се за отмяната му. Сочи се, че процесният имот е част от територията на войсковия район, предоставен на МО с ПМС № П-1008/1952 г. Отчуждените собственици са обезщетени имотно, а липсват данни за постановено решение на ПК, за възстановяване на правото на собственост за този имот на наследниците на Маргарита Андреева и Александър Андреев. Освен това, от диспозитива на решението не става ясно какво точно се отменя, или пък се касае за техническа грешка. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. От ответните страни - физически лица, се явява лично Александър Йорданов Андреев, представляван от адв. Стоянова. Оспорва се жалбата, и се иска решението, като правилно да бъде оставено в сила. Поддържат се доводите, изложени в представеното възражение по касационната жалба. Кметът на СО и ИД на АГКК, не изпращат представители, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна по делото страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да се остави в сила. При постановяването му са спазени съдопроизводствените правила и не са налице противоречия с материалния закон. Обосновано първоинстанционния съд е отменил процесната заповед, като е приел, че жалбоподателят Александър Йорданов е установил правото си на собственост върху процесния имот с идентификатор № 68134.4325.487, местн. "Под лозище", землище на кв. Горна баня, видно от протокол за утвърдена от съда делба по ч. гр. д. № 1473/1941 г., в който дял VI определя правата на наследодателя му Йордан Андреев: Маргита /Маргарита Й. Андреева, същата за себе си и малолетните си деца - Николина и Александър и Рилка Йорданова; удостоверението за наследници от 1994 г. доказва това правоприемство, като допълнително е представено и удостоверение за отказ, от страна на Рилка Йорданова и Николина Йорданова, от наследството на майка им Маргарита Йорданова Андреева. Границите на процесния имот - 1/5 идеална част от ливада, (или 660 кв. м.), са били означени на място с метални и бетонови колове, без южната граница, била е изготвена през 2008 г. и скица-проект, с площ, съвпадаща по протокола, имот 487, видно от заключението на вещото лице, потвърдено и от второто по делото заключение, (неоспорени), е бил нанесен в КП от 1978 г., но неотразен в този от 1995 г., а включен към имот пл. № 126, признат на жалбоподателя Андреев от ПК под № 104001, съгласно решение № ГБ-225/04.12.2000 г. КК за този имот, изготвена без данни за собствеността, е отменена в частта й за КР, признат въз основа на горните данни за неверен и върнат на административния орган за поправка на вписването. С основание възраженията на заинтересованата страна - МО, сега касационен жалбоподател, свързани със собственически права на държавата, са счетени неоснователни, тъй като пътят за реализирането им е друг и не е в правомощията на административния съд. Касационната жалба преповтаря тези възражения, несъстоятелни за това производство. По отношение на втората претенция, касаеща въпросния имот - досежно несъответствие в изпълнената графична част на административния акт, изложените в решението изводи също са обосновани и в унисон с приложимата за случая правна уредба. Вещото лице е установило при огледа на място нанесени верни граници, съгласно правилата на чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., с изключение на западната граница. По отношение на тези граница експертът е посочил съвпадение с КП от 1978 г., а в процесната КК същата е нанесена с изменение, което следва да бъде съобразено с материализираната на място ограда и действителното към момента положение. Що се отнася до наведения довод за неяснота в диспозитива на решението, повече от ясно е, че се касае за техническа грешка. Това, че е пропуснат предлогът "по" жалба на..., а пред заповед № ... е изписано "срещу", не може да обоснове порок на решението, който да води до отмяна. Ясно в мотивите е отразена приетата незаконосъобразност на заповедта, (а и жалба не може да бъде отменяна), като е разпоредено и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно мотивите. От това е видно, че неяснота не е налице. С оглед изложените съображения, при правилно преценени от АССГ доказателства по делото, обосноваван е изводът за допуснати нарушения от страна на административния орган, така, както са посочени в решението. Засегнати права на МО не са установяват, а вещно-правни спорове не се разглеждат в административно производство - касационната жалба е неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,