Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г.

Решение № 1108 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрск. Рангелов, срещу Решение № 326/09.07.2020 г. по адм. дело № 226/2020 г. на Административен съд Хасково, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-161-0024931/20.02.2020 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – ЕТ "НЕД-Н. Господинов" с. Добрич, Община Димитровград, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител адв. Н. Колев, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-161-0024931/20.02.2020 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на ЕТ "НЕД-Н. Господинов" с. Добрич е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на стопанисвания от него търговски обект – бистро "Далия", находящ се в с. Добрич, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Административният съд е стигнал до извод, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма. След преценка на фактическата обстановка, установена при извършване на описаното в ЗПАМ нарушение, съдът е счел, че фактическите твърдения на административния орган нза наличие в обекта на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, включително и намиращо се в работен режим в съответния ден, не са доказани. Приема за недоказано и твърдението за наличие на положителна разлика в касата, тъй като няма данни с каква сума в касата на обекта е приключил предходният работен ден. Приема също, че незаконосъобразност е налице, тъй като плащане на покупката от 0, 70 лв. за кафе е прието от лице, което не е служител в обекта и няма представителна власт във фирмата, а определеният срок от 14 дни е немотивиран и несъразмерен. Решението е валидно, допустимо и правилно и като следва да се остави в сила. Прилагането на ПАМ не в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Стойността на стоката е явно незначителна, а положителна касова разлика не е установена надлежно спрямо предходен ден, в който обекта е бил отворен и работещ. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане за присъждане на разноски в касационното производство и представените доказателства за сторени разноски, в тежест на бюджета на касатора се присъждат разноските на ответника в размер на 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение