Решение № 1367 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2007 г.

Решение № 1367 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4107/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на т. С. С. от гр. П. срещу Решение № 168/19.03.2007 г. по гр. дело № 77/2007 г. на Плевенски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалният закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. П. и А. П. К. от с. Г., Плевенска област не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 191/11.12.2006 г. по гр. дело № 1031/2006 г. на Плевенски районен съд, в частта, с която е осъдена О. П. солидарно с А. К. да заплати сумата 3 100 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане на т. С., на основание чл. 52, във вр. с чл. 53 ЗЗД, като е постановил въззивното си решение и отхвърлил иска въззивният съд е изложил правни изводи за неоснователност и недоказаност на претенцията. Въззивното решение е правилно, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствената норма на чл. 206, ал. 2 ГПК (отм.), което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. За да отмени първоинстанционното решение, само по отношение на един от ответниците, а именно по отношение на О. П. и да постанови решение и да отхвърли иска срещу него, въззивният съд неправилно е приел, че решението, в частта, с която е осъден солидарно другият ответник А. К., е влязло в сила, защото не е било обжалвано от нея. Искът за обезщетение от непозволено увреждане е предявен на основание чл. 53 ЗЗД, защото ищецът твърди, че причинителите са неколцина, за което отговарят солидарно. Съгласно чл. 173, във връзка с чл. 172, ал. 1 ГПК (отм.) налице е обикновено другарство между солидарните ответници О. П. и А. К., тъй като тяхното задължение за обезвреда почива на едно и също основание - чл. 45 и сл. ГПК. Затова, след като е отменил решението само по отношение на О. П., която е била жалбоподател и чиято жалба пречи решение на първоинстанционния съд да влезе в сила и спрямо другия другар - А. К., решаващият съд е следвало да отмени решението и спрямо нея, поради качеството й на необжалвал другар и с това е нарушил чл. 206, ал. 2 ГПК /даже и тя да не се е присъединила към жалбата/. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да обсъди всички доводи на касаторите за ангажиране на отговорността на ответниците, като изложи съображения за виновното им поведение, поради неизпълнение на конкретни техни задължения и във връзка с това - причинените вреди на касаторката, за които следва да бъдат обезщетени по справедливост. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г.о. намира за основателна касационната жалба срещу неправилното въззивно решение, затова