Решение № 14898 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2010 г.

Решение № 14898 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Куаттара Мамаду Профони, гражданин на Кот Д'Ивоар, чрез адв. Ценко Любенов Иванов, против Решение № 6430/17.05.2010 г. по адм. д. № 14652/2009 г. на тричленен състав на ВАС, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се сочи неправилно приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и необсъждане от тричленния състав на ВАС на всички факти от бежанската история и официалните данни за положението в страната му по произход. Държавната агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че тричленният състав на ВАС е отговорил подробно на възраженията на жалбоподателя и правилно е приел, че от установените фактически обстоятелства, включително и от проведените интервюта със същия, не може да се направи извод, че Профони е напуснал страната си, поради реална опасност от изтезание или нечовешко отнасяне или наказание. Счита, че срещу касатора не са били предприемани действия нито от страна на официалните власти, нито пък от някаква конкретна групировка и не е преследван, поради принадлежност към раса, религия, националност или политически убеждения, т. е. безспорно е установено, че не са били налице изискванията на чл. 8 от ЗУБ, както и на чл. 9, ал. 1, т. 2 от същия. Поради това счита, че касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК, поради което е допустима. По същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било по реда на чл. 87, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Образувано е по жалба на Куаттара Мамаду Профони, гражданин на Кот Д'Ивоар, против решение № 431/18.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, с което му е било отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че по отношение на жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето му на статут на бежанец и хуманитарен статут. В страната си по произход същият не е бил преследван от страна на държавата поради принадлежност към раса, религия, националност, социална група или политическо мнение, като липсва и основателен страх от преследване на това основание. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, жалбоподателят не е изложил в проведеното интервю. Установените фактически обстоятелства не са дали основание да се приеме, че е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от изтезание или нечовешко отнасяне или наказание. Властите в родината му нямат никакво отношение към него и срещу него не са били предприети никакви действия, нито от официалните власти там, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира, поради което съдът е приел, че за жалбоподателя не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. При тези данни по делото е направил извод, че по отношение на него, не са налице законовите предпоставки в чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, поради което е приел отказът на председателя на ДАБ да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут за законосъобразен. Жалбата срещу него е счетена за неоснователна и отхвърлена като такава. Така постановеното решение е правилно. Доводът на касатора за неправилност на решението поради неправилното приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, не се споделя. При постановяване на решението си съдът е изследвал и анализирал всички обстоятелства свързани с приложението на горните разпоредби. На базата на информацията дадена от него в проведените интервюта и събраните към преписката доказателства е стигнал до обоснования извод, че липсват предпоставките по чл. 8 за предоставянето му статут на бежанец и по чл. 9 ЗУБ за предоставянето му на хуманитарен статут. Обосновани са и изводите на съда, че в страната си по произход касаторът не е бил преследван поради етническата си принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия и липсва основателен страх от преследване на това основание. Липсва заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие възникващо от ситуация на въоръжен конфликт или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и по тези причини да не може или не желае да се завърне в страната си по произход. Твърдението му за опасност за живота и здравето му, поради усложнена политическа и социална обстановка в Кот Д'Ивоар и продължаващият вътрешен конфликт в страната, не се подкрепя от събраните към преписката доказателства. В проведените интервюта същият не твърди да е бил преследван от официалните власти в страната и да изпитва основателен страх от преследване. Като причина за напускане на страната си касаторът е посочил поканата на ФК "Рилски спортист" - гр. Самоков, да играе футбол, като и мотивите в молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са свързани с изтичането на договора му с футболния клуб и желанието му да получи легални документи за да продължи да играе футбол в България. В интервюто си пред ДАБ, проведено на 09.06.2009 г. Профони е заявил, че не е засегнат от проблемите в страната му, макар общото положение да е нестабилно. От приложената актуална справка за състоянието на човешките права в Кот Д'Ивоар се установява, че няма данни за преследване по политически, религиозни или етнически причини. Установено е, че вътрешният конфликт в Кот Д'Ивоар, продължил от 2002 г. до 2007 г. е уталожен и състоянието на страната е стабилизирано. При тези обстоятелства са обосновани изводите на тричленния състав на ВАС за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут, по която причина е отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ. Не са налице твърдените с касационната жалба основания за отмяна на същото. Обжалваното решение, като правилно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав