Решение № 5939 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2016 г.

Решение № 5939 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8265/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на "Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрискосулт Д. Б., против решение № 63 от 19.05.2016 г., постановено от Административен съд - С. по адм. д. № 235/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че съдебният акт е постановен в противоречие с нормата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, според която наследниците на починалия земеделски стопанин встъпват в правата на наследодателя си и същите не разполагат с възможност да променят установения брой животни към референтна дата 28.09.2009 г., тъй като с подписване на заявлението за подпомагане се съгласяват, че приемат правилата на схемите и мерките, за които кандидатстват за субсидия. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Ж. Ч. Р. от с. М., община К., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Станкова, която с писмен отвогор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решението, защото видно от представения контролен лист от 20.11.2013 г. за документална проверка на записите по информационната система на ветеринарната служба по представената справка за наличните животни в обекта към 28.02.2009 г. е имало към рефернтната дата регистрирани 115 бр. животни в животновъдния обект. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски - адвокатско възнаграждение с приложен списък. Представителят на Върховна административна процуратура дава мотивирно заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че оспорения административен акт е необоснован, тъй като е установено наличието на противоречива информация в двете писма, издадени от един и същ орган - БАБХ съответно на 9.07.2013 г. и на 7.10.2014 г., относно броя на заявените от наследодателя на ответницата животни към референтната дата 28.02.2009 г. Според участващия по делото прокурор административният орган не е проявил достатъчна активност при осъществяване на задължението си по чл. 35 от АПК за служебно събиране на максимално пълна по обем информация, необходима му за постановяване на мотивиран и обоснован акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 63 от 19.05.2016 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-6500/990 от 30.07.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, в която е отказана оторизация и плащане на заявена субсидия по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) за разликата между декларираните 116 бр. животни и оторизираните 77 бр. животни. Със същото решение преписката е изпратена на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение в срок от 2 /два/ месеца от влизането му в сила и Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Ж. Ч. Р. сумата общо в размер на 210 /двеста и десет/ лева, направени по делото разноски, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав е пирел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентния за това орган, в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 20а от ЗПЗП във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", както и заповед № ОЗ-РД/323/11.03.2015 г., с която изпълнителният директор е делегирал на заместника си правомощието да издава актове от вида на оспорения. Първоинстанционният съд е съобразил нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, според която административният орган носи тежестта да установи съществуването на фактическите основания, описани в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че въпреки многократните опити на съда да събере доказателства, свързани с момента на заявяване на отговарящите на изискванията за финансиране животни от наследодателя на Ж. Ч. Р. и за свързаността на такова заявление с издаване на оспорения акт, такива не са представени, като в случая от преписката липсват заявления, подадени от В. И. Р. с формулирани в тях искания за подпомагане по НДЖ1 за точно определен брой животни. Първостепенният съд е констатирал, че в събраните в хода на съдебното дирене доказателства са налице данни за наличието на противоречива информация в двете писма, издадени от един и същ орган - БАБХ на 9.07.2013 г. и на 7.10.2014 г., относно броя на заявените от наследодателя на жалбоподателката животни към референтната дата 28.02.2009 г., от което е изведено заключение, че обжалваното съдебно решение е необосновано. Изразено е становище, че в правомощията на административния орган е да прецени относимостта на тези доказателства към подаденото заявление, тяхното значение за произнасянето му и относно необходимостта от корекция, поради откриването на нови неизвестни за него обстоятелства към датата на произнасянето му, поради което съдът не следва да встъпва в правомощията на административния орган за вземане на решения в условията на оперативна самостоятелност и да се произнася от негово име по въпроси от неговата компетентност. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че атакуваният съдебен акт е валиден, допустим и съответстващ на приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Въз основа на задълбочено установена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е констатирал, че в подаденото от Ж. Ч. Р. заявление за подпомагане за 2014 г. с входящ № 17775339 от 15.05.2014 г., регистрирано под № 20/300514/91284 от 15.05.2014 г. са посочени схеми и мерки за подпомагане по СЕПП, СПП, СНДП, НР1, НР2, СКБТ и Н2000 с приложена таблица на използваните парцели 2014 г. с вписани в нея 51 позиции и таблица за животните за кандидатстване по схеми мерки за подпомагане обвързани с производството по схема СКБТ, в която са посочени 24 броя животни. В заявление за подпомагане от 9.06.2014 г. е допълнена като заявена схема НДЖ1, като в таблица има вписани по НДЖ1 82 броя говеда, вписани в регистър към съответната референтна дата 28.02.2009 г. и общ брой по видове, за които лицето кандидатства през текущата кампания - 116 броя. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-6500/990 от 30.07.2015 г. административният орган е отказал оторизация и плащане на заявена субсидия по схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1) за разликата между декларираните 116 бр. животни и оторизираните 77 бр. животни. От данните по преписката могат да се извлекат мотивите за отказа, а именно: постъпило писмо, вх...дирано в Д. фонд "Земеделие" с № 02-6500/5476#2 от 10.07.2013 г., с което главен секретар на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", че в изпратен им нарочен списък фигурира лицето Ж. Ч. Р., но нейно име към 28.02.2009 г. няма вписани животни. В същото писмо е отразено, че в Интегрираната информационна система на БАБХ е вписан като собственик наследодателят на лицето - В. И. Р. и към референтната дата 28.02.2009 г. на негово име в животновъден обект № 8987-0002 са вписани 77 животни. Съдът е съобразил обстоятелството, че по делото е приет втори документ, изходящ също от БАБХ - Контролен лист за документална проверка на записите в информационната система на НВМС към референтна дата с изх. № 1852- /не се чете/ от 7.10.2014 г., с който е удостоверено, че при извършване на проверка на 20.11.2013 г., в процесния животновъден обект 8987-0002 към референтна дата 28.02.2009 г. има заявени 155 бр. ЕПЖ и за тях са представени и проверени съответни документи. Към горепосочения документ е приложена Справка за наличните 115 бр. животни в ОЕЗ към 28.02.2009 г. с посочен вид на ИД, номер на ИД, вид животно - говеда, порода, цвят, пол и възраст, в която справка е посочено името на собственика В. И. Р. и е вписан неговия ЕГН . Визираната стравка съставлява извлечение от Интегрирана информационна система на БАБХ и в нея е посочено името на издателя й Е. Г. Г. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че първоинстаницонният съд правилно е взел предвид описаните два документа, издадени от БАБХ, тъй като те имат характер на официални документи и са приети като писмени доказателства в съдебно заседание, проведено на 27.01.2016 г., като процесуалният представител на административния орган не ги е оспорил. С оглед на това визираните два документа, в които изрично е вписано, че отразяват състоянието на обекта към референтна дата 28.02.2009 г., е следавло да бъдат съобразени от страна на издателя на оспореното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав споделя становището на пъровинстанционния съд, че административният орган не е проявил необходимата активност при осъществяване на задължението си за служебно събиране на максимално пълна по обем информация, необходима му за постановяване на мотивиран и обоснован акт. Това е така, защото представеното от заявителката писмо от БАБХ, обективиращо извършена проверка на 20.11.2013 г. в съответната информационна система съдържа в себе си правнорелевантна информация, която е различна от приетата за установена от административния орган в атакуваното уведомително писмо, а именно, че към референтна дата 28.02.2009 г. в животновъдния обект, регистриран на имота на наследодателя на Ж. Ч. Р. са заявени 115 броя животни и за тях са представени и проверени съответни документи. Относно възражението, релевирано в касационната жалба за непарвилно приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, според които наследниците на починалия земеделски стопанин встъпват в правата на наследодателя си и същите не разполагат с възможност да променят установения брой животни към референтна дата 28.09.2009 г. В конкретния случай издателят на атакуваното уведомително писмо не е установил в хода на административното производство точния брой заявени от наследодателя животни към референтна дата 28.09.2009 г., предвид данните от гореописания контролен лист и Справка, издадени от БАБХ. Това обстоятелство е наложило отмяна на оспорената част от атакувания административен акт за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни за кампания 2014 г. с изх. № 02-200-6500/990 от 30.07.2015 г., като съдът законосъобразно е разпоредил преписката да се изпрати на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за ново разглеждане, като е определен подходящ за това срок по реда на чл. 174 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати своевременно претендираните от ответника по касационната жалба разноски в настоящата съдебна инстанция с приложен списък за тях, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащо на 1150 лв., който размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,