Решение № 300 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2013 г.

Решение № 300 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. А. А. Д. и С. А. Д. са обжалвали въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 136 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. в частта, в която е уважен установителния иск за собственост за 5/6 ид. ч. от втория етаж от жилищната сграда с идентификатор 31111.35.242.3 - южен близнак, построена в поземлен имот с идентификатор 31111.35.242 по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос за възможността да се придобие по давност обект в етаж от сграда, който няма самостоятелен вход. Ответниците Р. Р. Д., Е. М. А. и Роза М. И. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Производството е по чл. 124, ал. 1 ГПК. Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Златоградския районен съд № 219 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 206/2012 г., с което е прието за установено по отношение на А. А. Д. и С. А. Д., че Р. Р. Д., Е. М. А. и Роза М. И. са собственици по наследство и давностно владение на втория жилищен етаж в сградата -южен близнак, построена в поземлен имот с идентификатор 31111.35.242 по кадастралната карта на [населено място]. В. съд е приел, че процесният втори жилищен етаж от двуетажната сграда се състои от необходимите за жилище помещения - спалня, кухня, хол с тераса-баня и тоалетна и антре и представлява отделно жилище. Липсата на самостоятелен вход не променя предназначението му след като не съществува пречка за отделяне на първия от втория етаж чрез врата. Оттук е направен и изводът, че етажът като отделно жилище е годен обект на собственост и ищците по делото са придобили собствеността върху него по силата на давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, продължило повече от 10 години, считано от 1973 г. до предявяване на иска. Във връзка с решаващите изводи на съда за характеристиката на втория етаж като годен обект на собственост е и правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, по който Върховният касационен съд намира следното: Възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост се определя от действащите към момента на построяването й строителни правила и норми, които са императивни. В чл. 209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (отм.) е посочено, че всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения. Според чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959 г. / отм. 1977 г. /. всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. В чл. 35 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм.) е казано, че жилището се състои от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. То може да се устрои в един или два етажа, свързани с вътрешна стълба /мезонетен тип/. Аналогично е и определението за жилище в последващите Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) - чл. 93; Наредба № 5 за правила и нормативи за устройство на територията, обн. ДВ, бр. 51/2001 г. (отм.) - чл. 129 и действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - чл. 108. От тази нормативна уредба се извежда принципът, че не във всички случаи в сгради с повече от един етаж могат да съществуват повече от едно жилища. Същественият признак за всяко самостоятелно жилище, за да се формира етажна собственост по смисъла на чл. 37 ЗС т. е. етажи или части от етажи да принадлежат на различни собственици, е тяхната самостоятелност и отделянето им от общите части на сградата - входни преддверия, стълбища и др. Функционална обособеност не може да съществува за етажи, които се обслужват от вътрешно стълбище ако те не са отделени от него с преддверие и врата. Такава сграда следва да се определи като еднофамилна и отделните етажи независимо, че имат необходимите минимални помещения за жилище и има строителна възможност за обособяването им, не могат да принадлежат на отделни собственици, включително и да се придобиват по давност, защото владението, за да породи правни последици по чл. 79 ЗС е необходимо да се осъществява върху годен обект на собственост. Изключение е допустимо само при разделяне на сгради, заварени към 17.05.1963 г. преди приемане на изменението на чл. 38 С. (отм.) съгласно ТР 96/1971 г. на ВС, ОСГК. С оглед на изложеното дотук може да се обобщи, че не може да бъде обект на собственост етаж от сграда, който няма самостоятелен вход и врата, а представлява общо пространство със стълбището, обслужващо всички етажи. По основателността на жалбата. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е основателен доводът на касаторите, че не е имало правна възможност ищците по делото да придобият по давност втория етаж от жилищната сграда, предмет на установителния иск за собственост, поради това, че сградата, построена според свидетелските показания към 1964 г., е еднофамилна. Ето защо като постановено в нарушение на закона в обжалваната част за 5/6 ид. ч. от етажа, въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество и предявеният установителен иск за собственост, основан на придобивна давност се отхвърли. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 1190 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение