Решение № 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г.

Решение № 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Търговище срещу решение № 35 от 19.03.2021 г. по адм. дело № 270/2020 г. на Административен съд- Търговище, с което е отменено негово решение № 2153-25-7/28.10.2020 г. и потвърденото с него разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020 г. на ръководителя на ПО, преписката е изпратена на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по заявление № 2113-25-62/23.02.2020 г., подадено от Р. М. при спазване на указанията, дадени в мотивите на решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнителна молба се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Р. М., чрез пълномощника си адвокат С. Й. в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд- Търговище е отменил решение № 2153-25-7/28.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020 г. на ръководителя на ПО, изпратил е преписката на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по заявление № 2113-25-62/23.02.2020 г. подадено от Р. М., при спазване на указанията, дадени в мотивите на решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок от влизането му в сила. С посоченото разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради неприемането на основание § 1, т. 12 от КСО от административния орган за действителен осигурителен стаж периода, през който Р. М. е бил на наборна военна служба. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода 10.10.1970 г. -20.10.1972 г., 2 години и 11 дни, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от М. в периода 10.10.1970 г. -20.10.1972 г. наборна военна служба. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. Неоснователни са наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Такива не се установяват от касационната инстанция. Освен това не са и конкретизирани в жалбата. Оплакванията за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон също са неоснователни. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 10.10.1970 г. -20.10.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение – решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VIотд., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 500, 00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива, както и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,