Решение № 102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4472/2016 г.

Решение № 102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4472/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на С. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр. д. № 171/16 г. в частта, с която е уважен искът на Р. Р. срещу касатора С. И. с пр. осн. чл. 59 ЗЗД, за сумата 3048,42 лв.. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение по този предявен като евентуален иск, с оглед на уважаването на главния иск по чл. 45 ЗЗД, по който въззивното решение не е допуснато до обжалване и е влязло в сила. Касаторът С. И. поддържа касационната жалба и моли въззивното решение по евентуалния иск да бъде обезсилено като недопустимо и производството да се прекрати. Ответниците по жалба Е. Р., М. М. и С. М., конституирани в процеса на мястото на починалия ищец Р. Р., я оспорват като недопустима поради цената на иска, а последният от тях прави и възражение за прекомерност на разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение. ВКС, като разгледа касационната жалба, намира следното: По допустимостта на жалбата касационната инстанция се е произнесла с определението по чл. 288 ГПК, а именно: макар евентуалният иск да е с цена под 5 000 лв., той е функционално обусловен от главния иск с цена над 5 000 лв. и затова в случая решението по евентуалния иск подлежи на касационно обжалване. По основателността на жалбата, при направеното в нея и поддържано от касатора оплакване за недопустимост на въззивното решение по евентуалния иск: С исковата молба и молбата за увеличаване на иска / л. 78 от първоинстанционното дело/ ищецът Р. Р. е предявил срещу отв. С. И., сега касатор, главен иск по чл. 45 ЗЗД - за сумата 21 347,90 лв., обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със средногодишния добив на пшеница за стопанската 2013-2014 г. от посочените земеделски земи и в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД - за сумата от 3048,42 лв., обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на тези земи за същата стопанска година. С въззивното решение искът по чл. 45 ЗЗД е уважен изцяло, поради което не се сбъднало отрицателното вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на евентуалния иск - неуважаване на главният иск за обезщетяване на вреди. Затова въззивното решение по евентуалния иск е недопустимо, следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК. На касатора следва да се присъдят разноски за производството по чл. 290 ГПК от общо 220,92 лв., включващи 60,92 лв., държавна такса за разглеждане на жалбата и 160 лв. адвокатско възнаграждение, пропорционално на допуснатата и уважена част от жалбата. Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен и направеното възражение за намаляването му от отв. по жалба С. М. е неоснователно. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270 ГПК ВКС на РБ, трето г. о.