Решение № 2989 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2017 г.

Решение № 2989 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8005/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. в качеството му на разузнавач в РУ-Г. при ОДМВР - С. З., чрез процесуален представител, срещу решение № 157/18.05.2017 г. по адм. д. № 171/2017 на Административен съд - С. З., с което е отменена негова заповед за задържане на лице № 447зз-37/24.03.2017 г. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди в касационната жалба чрез процесуален представител, че е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Ответникът - Д. Т. Т., жив. в гр. С. З., не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед за задържане на лице № 447зз-37/24.03.2017 г. с която е разпоредено задържането на Д. Т. Т. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК - за лицето има данни, че е извършило престъпление - кражба, за която е заведено ДП-258/2017. От фактическа страна АС е приел, че административният акт е издаден въз основа на данни за извършено на 29.01.2017 г. престъпление от общ характер - кражба, съдържащи се в протокол за разпит на св. К. И. Ж.. Същият е и пострадал и съобщава, че на 29.01.2017 г. е забравил личната си чанта с документи в заведение до вх...да на ТЕЦ "Б." като към момента, в който е напуснал заведението, в него е влязъл Д. Т. - охранител от мобилната група на ТЕЦ "Б.". Прието е, че въз основа на протокола за разпит от 30.01.2017 г. е образувано ДП 25/2017 г. - по описа на РУ - Г. на 31.01.2017 г. като до датата на задържането 24.03.2017 г. не са представени доказателства за други данни, свързващи личността на задържания с престъплението. Към преписката по издаване на обжалвания акт са приложени обяснения на Танев, които са незаверени, без дата и подпис на лицето, което ги е дало, както и без подпис на лицето, което ги е приело, поради което не са приети като доказателство по делото. За да отмени обжалвания административен акт съдът е изложил съображения за несъответствие на заповедта с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка (ПАМ) - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил, че по преписката липсват годни доказателства за наличието на условията по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за нейното предприемане на 24.03.2017 г. тъй като приложените обяснения на Танев са незаверени, без дата и подпис на лицето, което ги е дало, както и без подпис на лицето, което ги е приело. Приложените свидетелски показания на свидетеля Желев са подписани единствено от полицейския орган, като липсва подпис на свидетеля, както под разяснението за наказателната отговорност, така и под самите показания, поради което и тези показания нямат характер на годно доказателствено средство. В период от почти два месеца, освен липсата на годни доказателства, които да установяват данни за извършване на престъпление, лицето, чието име е посочено в показанията на свидетеля, не е задържано, поради което предприемането на мярката не е било съразмерно с целта на закона. Правилна е преценката на АС, че налагането на ПАМ след продължителен срок не е съразмерно на целите й, свързани с възпрепятстване на възможността лицето да се укрие или осуети разкриването на евентуална съпричастност към престъпление. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,