Решение № 1983 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2013 г.

Решение № 1983 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Иван Йорданов Йорданов от гр. Софхия, ж. к."Борово" бл. 223 А, вх. Д, ет. 5, ап. 80, чрез процесуалния представител адв. Чавдар Тончев от САК и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуалния представител, юристконсулт Христина Маркова против решение № 958 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 8754/2012 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 19 състав. С двете касационни жалби се релевират, касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. И двамата касационни жалбоподатели искат отмяната на оспореното съдебно решение, като първия иска с постановеното ново съдебно решение, исковата му претеция да бъде уважена изцяло, а вторият моли отхвърляне на претенцията изцяло. Двамата претендират разноски пред настоящата инстанция. В съдебно заседание, първия касатор подържа касационната жалба по изложените в нея основания, а втория не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на СДВР, поради недоказаност на претендираните вреди и липсата на пряка причинна връзка между вредата и незаконосъобразния административен акт. По отношение на касационната жалба на Иван Йорданов, дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, ги намери за процесуално допустими. Разгледани, по същество са неоснователни. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е осъдил СДВР да заплати на Иван Йорданов сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2012 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени врeди, изразяващи се в негативни и депресивни емоции, смущения, безпокойства, загуба на време и нерви за периода от 12.07.2011 г. до 20.04.2012 г. настъпили в следствие на издаването на административен акт-заповед № 3716 от 30.03.2011 г. на началник група АНД, отдел"Пътна полиция"-СДВР, който е отменен с решение № 2503 от 08.05.2012 г., постановено по адм. дело № 6373/2011 г. на АССГ, първо отделение, 1 състав, като е отхвърлили претенцията до пълния и размер от 4000 лв. Със същото решение, първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Иван Йорданов срещу СДВР, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в периода 12.07.2011 г. до 20.04.2012 г., поради това, че е бил обективно лишен от възможност да управлява служебни автомобили на работодателя си, което му е нанесло ежемесечни материални вреди по формата на пропуснати ползи в размер на 2400 лв., както и сумата от 300 лв., платени от него за нов шофьорски курс, 80 лв. за полагане на изпит, 85 лв. за издаване на документ за психологическа годност, 25 лв. за раздаване на ново свидетелство за управление на МПС, 350 лв. за процесуално представителство по адм. дело № 6373/2011 г. на АССГ и 100 лв. за неправомерно заплатена глоба. Осъдил е СДВР да заплати на Иван Йорданов на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК сумата от 487,22 лв., представляваща съразмерна, с уважената част от претенцията, сума, от платените разноски-10 лв. държавна такса и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размeр на 2000 лв. Със същото решение е осъдил Иван Йорданов да заплати на СДВР на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 501,60 лв., представляваща юрисконсулстско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че със заповед № 3716 от 30.03.2011 г. на началник група АНД, отдел"Пътна полиция"-СДВР е наложена на Иван Йораданов принудителна административна мярка- изземване на свидетелството за управление на МПС на основание чл. 171, ал. 4 от ЗДвП. Същата е отменена като незаконосъобразна с решение № 2503 от 08.05.2012 г., постановено по адм. дело № 6373/2011 г. на АССГ, първо отделение, 1 състав. За да отхвърли претенцията за имуществени вреди съдът е приел, че тази за пропуснати ползи е недоказана . Тази вреда се претендира от пропуснато обогатяване, поради неполучаване на командировъчни пари. Съдът е приел, че получавайки тези пари, работникът не се обогатява, а овъзмездява за разходите които извършва по време на командироването му в друго населено място. Относно претенциите за вреда в резултат на заплащането на съответните суми за придобиването на ново свидетелство за управление на МПС, съдът е приел, че извършеното допълнително обучение и свързаните с него разходи, не е предвидено по закон и е извършено по собствена воля от ищеца. По отношение на останалите имуществени претенции съдът е приел, че същите са недоказани и ги е отхвърлил като неоснователни. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът на основание разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетението по справедливост. Решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест, досежно претендираните имуществени вреди. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за претендираните имуществени вреди и тяхната пряка и непосредствена връзка с отменения от съда, като незаконосъобразен, аминистративен акт. Направил е анализ на събраните по делото даказателства и въз основа на тях е приел обосновани правни изводи за всяка една претенция от претендираните имуществени вреди, за което е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя напълно и не намира за нужно да преповтаря. Основателно първоинстанционният съд, като преценил по отделно и в тяхната съвкупност, събраните доказателства и свидетелски показания, е приел за частично доказана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и по справедливост е определил същото. Прието е от доказателствата, наличието на причинно-следствена връзка между отменения административен акт и емоционалните състояния на ищеца, свързани с безпокойството и страха от възможността да бъде прекратено трудовото му правоотношение и да остане без работа, поради факта на отнемане на шофьорската му книжка, което се споделя и от касационната инстанция. Законосъобразно първоинстанционният съд, като е взел предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК е определил разноските по делото, които следва да заплатят страните. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение, следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото, на страните не следва да бъдат присъждани сторените разноски пред настоящата инстанция. С разпореждане от 03.04.2013 г. на председателя на трето отделение на Върховният административен съд на Иван Йорданов, чрез адв. Тончев е указано, че следва да внесе държавна такса по сметка на съда в размер на 5 лв., като представи документ за това. Писмото е получено на 10.04.2013 г. лично от адв. Тончев /л. 11 от делото/, но той не е сторил това. По делото не е постъпвало искане за освобождаване от такси и разноски по реда на чл. 83 от ГПК, поради което същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 5 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,