Решение № 1912 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2013 г.

Решение № 1912 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Г. С, срещу решение № 1178 от 03.06.2013 г. по адм. д. № 2126/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу против отказ, рег. № з -114/26.08.2012 г. на Началника на Първо РУП - Бургас да му издаде разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден на 26.09.2012 г., вместо на 26.08.2012 г. Счита се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ като е разширил обхвата й, която има предвид настоящото състояние на искащия разрешение, неправилно е възприел изводите на вещото лице, не е взел предвид, че след 2008 г. жалбоподателят е създал ново семейство, има малко дете и емоционално е стабилен. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Съобразно нормата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, не се издават на лице, което страда от психично разстройство. Пред съда жалбоподателят е представил медицинско удостоверение № 607/28.09.2012 г., съгласно което не се води на диспансерен отчет от 13.08.2012 г., в миналото е лекуван многократно с диагноза- биполарно афективно разстройство /БАР/, към момента на издаване на медицинското удостоверение е клинично здрав, работоспособен и без психични отклонения. Съдът е анализирал заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, установил е, че жалбоподателят се е водел на отчет към ЦПЗ с диагноза -БАР/биполярно афективно разстройство/, чести манийни фази. От 2008 г. се е чувствал добре и не е търсел психиатрична помощ. От 13.08.2012 г. е снет от отчет по негова молба, тъй като от края на 2008 г. е в добър светъл период. Според заключението към момента на изготвяне на заключението С. боледува от БАР, но понастоящем е в добър светъл период, заболяването биполярна афективна психоза или биполярно афективно разстройство се характеризира с два или повече епизода, при които настроението и равнището на активност на пациента са съществено нарушени. Вещото е заявило, че психично разстройство и психична болест се препокриват като понятия, психично разстройство е по-общото от тях и в него влизат всички психични заболявания, а в конкретния случай става дума за болест. Въз основа на това, съдът е приел, че независимо, че лицето е в светъл период, продължителността, на който не е ясен и че е свалено от диспансерен отчет, е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ. Решението е правилно. Административният акт е мотивиран. В него е посочено, че жалбоподателят се води на отчет в ЦПЗ- Бургас от 06.04.2008 г. и многократно е лекуван в лечебното заведение с конкретна диагноза. Към датата на подаване на искането за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ -16.08.2012 г., според писмо изх. № 875/27.08.2012 г. на управителя на ЦПЗ гр. Бургас, жалбоподателя се води на диспансерен отчет. Представеното с жалбата до съда медицинско удостоверение № 607/28.08.2012 г., в което е записано, че е снет от отчет на 13.08.2012 г., е издадено след постановяване на отказа. Съдът правилно е посочил, че отказът е издаден на 26.08.2012 г. /връчен е на 26.09.2012 г./ Видно от приложения по преписката протокол от съдебно заседание по нохд № 1941/2008 г. на РС Бургас е прието, че се касае за хронично протичащо заболяване. Съдът е взел предвид, че жалбоподателят е бил снет от диспансерен отчет от 13.08.2012 г. по негово искане, неоснователни са доводите в касационната жалба в тази насока. Правилно е прието, че в случая, самият факт на установено психично разстройство - БАР, което включва фази на обостряне и ремисия, съставлява основание за отказ за издаване на исканото разрешение, без оглед на моментното клинично състояние на ремисия при предявяване на искането. Споделят се изводите на съда, че въведените правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети лица или самонараняване. Съдът е възприел заключението на вещото лице, според което жалбоподателят боледува от БАР и понастоящем е в добър светъл период. Дори да се приеме, че в близко бъдеще не се очакват прояви на посоченото заболяване, с оглед доводите в жалбата, че от 2008 г. жалбоподателят няма оплакания и е създал семейство, в обществен интерес е, който е преобладаващ, да се изключи всякаква възможност за създаване на опасност. Жалбоподателят няма гарантирани права, които да се противопоставят на този обществен интерес. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение