Решение № 5804 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2015 г.

Решение № 5804 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7531/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление град В., подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Д. срещу решение № 1108 от 18 май 2015 г., постановено по адм. дело № 2840/2014 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение изх. № 32-51719/27 май 2014 г. на началника на Митнически пункт "В. запад", потвърдено с решение № 32-87418/01 август 2014 г. на началника на М. В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Митнически пункт "В. запад", в постъпил писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "С. БГ" ЕООД срещу решение изх. № 32-51719/27 май 2014 г. към ЕАД № 11BG002002Н0057640/18 юли 2011 г. на началника на Митнически пункт "В. запад", потвърдено с решение № 32-87418/01 август 2014 г. на началника на М. В.. С оспореното решение са определени нови размери на дължимите държавни вземания по осъществен с ЕАД № 11BG002002Н0057640/18 юли 2011 г. внос, а именно антидъмпингово мито в размер на 23 809.69 лева и допълнително ДДС в размер на 4 761.94 лева. С решението на началника на Митнически пункт "В. запад" са допуснати промени в декларираните данни по цитираното ЕАД - кл. № 33, "тарифен код" е променен на 7019590010 В999, кл. № 34, за "държава на произход" е посочена CN-Китай и в кл. № 47, за внесената стока "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 г/кв.м - 108000 кв.м с нето тегло 15660 кг" са определени вида и размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, вкл. сумите, подлежащи на досъбиране - антидъмпингово мито в размер на 23 809.69 лева и ДДС в размер 4 761.94 лева. Съдът е приел, че е проведено надлежно производство по реда на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на Съвета (отм.), за извършена последваща проверка, във връзка с вноса по ЕАД № 11BG002002Н0057640/18 юли 2011 г. Прието е от една страна, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна, по отношение на безспорно установения произход на процесната стоката, във връзка с доклада на ОЛАФ. След подробно обсъждане на доказателствата, събрани в административното производство и представени в хода на процеса е изведен решаващият правен извод, че произхода на процесната стъклофибърна мрежа е от Китай. Спори се по приложимия правен режим - този на Регламент 791/2011 г. или на Регламент 672/2012 г. Прието е, че процесния внос е осъществен на 18 юли 2011 г., т. е. след влизане в сила на Регламент 791/2011 г., но преди откриване на разследването с Регламент 672/2012 г., поради което попада в междинния период и разширения обхват не е приложим. Предвид изложеното, съдът е приел, че решението на началника на Митнически пункт "В. З." е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е правилно. Оспореният пред административният съд акт на началника на М. Б. е издаден в надлежно проведено производство по чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.) на Съвета, действащ към датата на издаване на оспорения акт, респ. чл. 46, § 1 от Регламент 952/13 на Съвета. Безспорно е установено, че процесната стока - стъклофибърна мрежа по ЕАД № 11BG002002Н0057640/18 юли 2011 г. само е пренесена през територията на Малайзия от Китай през пристанище Кланг, съгласно доклада на ОЛАФ, ведно с приложенията към него. Съгласно чл. 1, § 1 от Регламент № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г., обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което е наложено с чл. 1, § 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/кв.м, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход Китайската народна република, се разрешава вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 г/кв.м, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Следователно, обхватът на регламент № 791/2011 г. не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китайската народна република. Производството по делото е било спряно до приключване на производството по дело С-222/16 г. Съгласно определение от 15 ноември 2016 г. по дело № С-222/16 г. на СЕС, чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета от 03 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, трябва да се тълкува в смисъл, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с тази разпоредба, се прилага по отношение на вноса на посочените в нея мрежести тъкани от стъклени влакна с деклариран произход от Тайланд, осъществени преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 437/2012 г. от 23 май 2012 г. за започване на разследване, във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 г. и за въвеждане на регистрационен режим за внос, какъвто е разглежданият в главното производство внос, когато е установено, че посочените мрежести тъкани от стъклени влакна всъщност са с произход от Китайската народна република. Определението препраща и към решение от 30 юни 2016 г. по дело С-416/15 г., като изрично е визирано, че въпреки наличните сертификати за произход, при извършване на последваща проверка може да бъде установен действителния произход на тъканите. Предвид постановеното с решение от 30 юни 2016 г. по дело С-416/2015 г., т. 37, където СЕС приема, че обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (в този смисъл и решение от 17 юли 1997 г., C-97/95, т. 55-57), правилно е прието от административният съд, че процесната стока е с произход Китай. В решенията е прието, че решаващо е обстоятелството на проведено международно разследване, в резултат на което по изготвен финален доклад на OЛАФ e установено, че стоката е с произход Народна република Китай и само е претоварена в третата държава, а след като преференциалният произход на стоката от третата държава не се установява, а се потвърждава нейния произход от Китай, е дължимо начисляването на антидъмпинговото и конвенционално мито. Неоснователно е възражението досежно доказателствената сила на приложения към делото доклад на OЛАФ, тъй като с оглед нормата на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) приложим във връзка с чл. 144 от АПК, същият съставлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите по установените за това форма и ред, след разследване, предвидено в европейското законодателство. В чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. е визирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябва a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. Регламентът има пряко и непосредствено действие за всички субекти на държавите-членки, а визираното приложение "където използването на тези доказателства е признато за необходимо" визира правомощието на съответните административни или съдебни органи да преценят относимостта на доказателството към съответните казуси, с оглед конкретната доказателствена нужда. В този смисъл, на констатациите в доклада на OЛАФ не може да се противопостави сертификатът за произход, като документ с материална доказателствена сила, поради това, че е бил обект на разследването на OЛАФ, в рамките на което е установено, че стоките не са произведени от износителя, който не разполага с производствени ресурси за този вид стока и не са с декларирания произход от Малайзия. Освен това, от констатациите в доклада се установява, че процесната стока "стъклофибърна мрежа 5х5 мм, 145 г/кв.м - 108000 кв.м с нето тегло 15660 кг" е внесена от Китай. Тези констатации, залегнали и в мотивите на оспореното решение, не са оборени от оспорващото дружество, в чиято тежест е да докаже твърдения положителен факт, че процесната стока е с декларирания от него произход. В доклада на ОЛАФ и анексите към него се съдържа подробно описание с фактите на вноса от Китай и износа от Малайзия, конкретните пратки на стъклофибърна мрежа, регистри ZB1/ZB2 и други, а данните са съгласувани с официалните власти в Малайзия и управлението на пристанището, където е претоварвана стоката. Освен това доказателствата по делото и административната преписка сочат, че процесната стока не е била подложена в Малайзия на "съществена и икономически обоснована" обработка/преработка, довела до нов продукт, т. е. няма основание да се приеме, че стоката е с произход от Малайзия. С., регистрирани в регистър ZB1 и впоследствие в регистър ZB2, какъвто е и настоящият случай, са само претоварвани, т. е. запазват своя произход. В тази връзка е и безспорно установеният факт, че Малайзия само търгува с стъклофибърна мрежа, но не произвежда такава. Предвид изложеното и безспорното установяване по делото, че реалният произход на стоките е от Китай, оспореният акт решение изх. № 32-51719/27 май 2014 г. към ЕАД № 11BG002002Н0057640/18 юли 2011 г. на началника на Митнически пункт "В. запад", се явява законосъобразен. Като е достигнал до този извод административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липсата на твърдените касационни основания следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, касаторът - "С. БГ" ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на М. В. сума в размер на 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,