Решение № 7030 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2013 г.

Решение № 7030 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3714/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Росица Петрова Ганева от гр. Свищов, чрез пълномощника адв. Лили Матева, против решение № 631/13.12.2012 г., постановено по адм. дело № 921/2012 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 49/21.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Велико Търново, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Росица Петрова Ганева против решение № 49/21.08.2012 г. на директора на РУСО гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № РВС-55/05.07.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО, с което й е разпоредено да възстанови неоснователно получено обезщетение за бременност и раждане за периода от 05.03.2011 г. до 17.04.2012 г. в размер на 8546,32 лв. и съответните лихви, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане законосъобразно е разпоредено Росица Ганева да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение в нарушение на чл. 48а и чл. 50 КСО, поради това че е осъществявала трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО като самоосигуряващо се лице - собственик и управител на "Диабло" ЕООД. Съдът е развил съображения, че за нуждите на осигурителното законодателство се счита, че дейността, която управителят на търговско дружество извършва е трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване и осигурените лица имат всички права по КСО, включително и на обезщетение за майчинство. В случая жалбоподателката е била управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество и като такава има качеството на осигурено лице за упражняваната от нея трудова дейност, за което и е била регистрирана като самоосигуряващо се лице. Според съда в случая се установява, че Росица Ганева е продължила да осъществява трудова дейност като управител на търговското дружество и през периода, през който е получавала обезщетение за бременност и раждане. В тази връзка е обсъдил събраните при проверката писмени документи и е обосновал извода, че същите обективират осъществяване от жалбоподателката на трудова дейност като управител, изразяваща се в сключване и прекратяване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания към служителите по организация на работата им и т. н. Според съда тези документи обосновават извода, че Росица Ганева фактически е упражнявала трудова дейност като управител на дружеството непрекъснато през целия процесен период. Съдът е посочил, че е без значение дали лицето е извършвало дейността от дома си или от някой от обектите на дружеството, както и че част от документите на дружеството са подавани от фирма за счетоводно обслужване. Без значение е също дали жалбоподателката е получавала възнаграждение или не за работата си като управител, тъй като основанието за претендираното възстановяване на получените суми е обстоятелството, че същата е осъществявала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, а не получаването на възнаграждение за тази дейност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено въз основа на подробен и последователен анализ от съда на събраните доказателства и на доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Росица Петрова Ганева е упражнявала дейност като управител на търговско дружество "Диабло" ЕООД; същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице, включително за риска общо заболяване и майчинство и е внасяла съответните осигурителни вноски. Към датата на настъпване на осигурителния риск е имала 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за риска общо заболяване и майчинство, съгласно изискването по чл. 48а КСО. За периода 05.03.2011 г. - 17.04.2012 г. Росица Ганева е получила обезщетение за бременност и раждане в размер общо на 8546,23 лв. По делото не се спори и е установено от събраните доказателства, че на Росица Ганева са издадени последователно съответни болнични листи за удостоверяване на временна неработоспособност поради бременност и поради раждане на малко дете, както и че същата е подала съответните молби -декларации до директора на РУСО за изплащане на обезщетение по чл. 48а КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че през периода, през който е получавала паричното обезщетение Росица Ганева е осъществявала трудова дейност като управител на търговското дружество. Изложените от съда съображения за това че дейността, осъществявана от управители на търговски дружества е по своята същност трудова дейност и е основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, са правилни. В случая именно в качеството си на управител на търговско дружество Росица Ганева е регистрирана като самоосигуряващо се лице и на това основание е внасяла осигурителни вноски, включително за общо заболяване и майчинство. Същата е вписана в учредителния акт и съответно - в търговския регистър като управител на търговското дружество, какъвто е по смисъла на закона / чл. 147, ал. 1 ТЗ/ като едноличен собственик на капитала на ЕООД. В този случай не е необходимо сключването на договор за управление на търговското дружество и липсата на такъв договор не е основание да се приеме, че управителят не е осъществявал трудова дейност. Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че дейността, която е осъществявала Росица Ганева през периода, през който е получавала обезщетение за бременност и раждане, е свързана с осъществяването на търговската дейност на дружеството и представлява по своето естество трудова дейност. В констативния протокол с вх. № 12/26.06.2012 г., съставен при извършената проверка по разходите на ДОО на "Диабло" ЕООД, назначена със заповед № ЗР-604/18.06.2012 г. на директора на РУСО, подробно са описани документите, които са подписани от Росица Ганева в качеството й на управител на това дружество през периода, през който същата е получавала обезщетение за бременност и раждане. Въпросните документи представляват отчети за приключване на каса с дневен финансов отчет, фактури, платежни нареждания, трудов договор, заповеди за прекратяване на трудови договори, придружителни писма. Наред с това е установено, включително и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ирона Динкова, която работи като служител във фирмата, осъществяваща търговското обслужване на "Диабло" ЕООД /ЕТ "С-консулт Бинка Стефанова"/, че Росица Ганева е осъществявала цялостната организация, ръководство и контрол на дейността на "Диабло" ЕООД, като е била в непрекъсната връзка както с въпросното лице, което е обслужвало счетоводно дружеството и е подавало с електронен подпис редица документи от името на това дружество, така и с работниците и служителите, които са били назначени в дружеството /във връзка с дейността на стопанисваното от дружеството барче/ и им е възлагала задачи, свързани с дейността на дружеството. Тази дейност несъмнено е присъща на управителя на едно търговско дружество, тъй като е насочена към цялостната организация на дейността на търговското дружество, поради което правилно е приета за трудова дейност. Предвид вида на съставяните и подписвани от Росица Ганева документи и тяхната регулярност, се потвърждава правилността на извода на първоинстанционния съд, че трудовата дейност на същата като управител на дружеството е извършвана непрекъснато. Доколкото дейността на управителя на търговско дружество е определена като основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и по делото е установено, че Росица Ганева е осъществявала трудова дейност като управител на дружеството през целия период, през който е получавала обезщетение за бременност и раждане, правилно е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 КСО. В разпоредбата е предвидено, че парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Следователно, жалбоподателката недобросъвестно е получила парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 05.03.2011 г. до 17.04.2012 г. и дължи връщането му на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че всички доводи и възражения, които се изложени в касационната жалба, са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени подробно от съда, а изводите, до които е достигнал, както и изложените съображения, се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. От съдържанието на съдебното решение по адм. дело № 433/2012 г. на ВАС, шесто отделение, на което се позовава касаторът в писмените бележки по настоящото дело, се налага извода, че това решение не се отнася до идентичен случай, а освен това няма обвързващо значение, тъй като не е тълкувателно. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение