Решение № 16881 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2013 г.

Решение № 16881 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Куарт" ООД, със седалище гр. Русе, подадено чрез пълномощниците адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, за отмяна на влязлото в сила решение № 2775 от 25.11.2011 г., постановено по адм. д. № 2710/2011 г. по описа на Административен съд Варна, оставено в сила с решение № 15178 от 29.11.2012 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1596/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на "Куарт" ООД срещу Ревизионен акт № 271100495 от 14.04.2011 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 365 от 6.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК. Изложени са аргументи, че решенията на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-285/11 - "Боник" ЕООД, дело С-642/11 - "Строй транс" ЕООД и дело С-643/11 - "ЛВК-56" ООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влезлите в сила съдебни решения, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, в писмено възражение, изготвено от гл. юрк. В. Иванова, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Счита, че посоченото от дружеството основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а именно противоречие с правото на ЕС, не може да бъде квалифицирано като основание по чл. 239, т. 1 АПК - наличие на нови факти и обстоятелства. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото основание, доводите в искането и данните по делото, преценява следното: Искането е допустимо - подадено е в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледано по същество същото е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Под "нови писмени доказателства" законът има предвид писмени документи, установяващи факти, които са били твърдени по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК. В случая "Куарт" ООД се позовава на Решенията на СЕС по дела С-285/11, С-642/11 и С-643/11, които са постановени на 6.12.2012 г. и 31.01.2013 г. и не са съществували преди постановяване на атакуваното влязло в сила съдебно решение от 29.11.2012 г. Следва да се посочи, че решенията на СЕС не установяват нови факти или обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Решенията на СЕС съдържат отговори на преюдициални въпроси, свързани с приложението на Директива 2006/112/ЕО, които имат принципно отношение и към правилното тълкуване и приложение и на нормите на ЗДДС. Постановяването на решение, което дори и с обвързваща съдилищата сила, установява принципно правилното тълкуване на правни норми, не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решение, по които тези правни норми са приложими. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, с който да бъде преодоляно неправилно установяване на действителната фактическа обстановка по спора, но не и допуснати грешки от съда или страните по делото. Всички хипотези на чл. 239 от АПК предвиждат съществуването на конкретни факти и обстоятелства, относими непосредствено и само към разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор. Решенията на СЕС не могат да бъдат отнесени към нито една от тези хипотези, защото предоставят принципно и задължително тълкуване на съществуващи правни норми, а не разрешават или установяват фактически въпроси. Спрямо конкретните производства, по които са отправени преюдициалните въпроси, законодателят е регламентирал механизъм за съобразяване на задължителното тълкуване на СЕС, а именно чрез спиране на висящността на производството до постановяване на исканите отговори. Спрямо останалите съдебни производства, по които е възможно да се прилагат нормите, предмет на тълкуване от СЕС, съдът има възможност да спре производството до постановяване на решение на СЕС, за да се съобрази с него, но само ако прецени, че отправените преюдициални въпроси имат пряко значение за правилното решение на спора, с който е сезиран. Тази преценка е на решаващия съд и не подлежи на контрол по реда на извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни актове, така както по този ред не подлежи на проверка правилното приложение на материалния закон. Неоснователно е позоваването на молителя на принципа на равностойност, тъй като липсва законова възможност за преразглеждане на приключили съдебни спорове, касаещи права, предоставени от националния правов ред, разрешени при тълкуване на съответната приложима правна норма, което е в противоречие с последващото й тълкуване, направено с тълкувателно решение на ВАС или ВКС, или тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. Неоснователно също така е позоваването от молителя на принципа за лоялно сътрудничество, произтичащ от чл. 4, § 3 от Договора за ЕС. Този принцип, макар и да не е изрично предвиден в Договора за Европейската общност, произтича от чл. 10 от него. С решение по дело С-234/04 СЕС приема, че принципът за сътрудничество, произтичащ от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегне вътрешните процедурни норми, за да преразгледа едно влязло в сила съдебно решение и да го анулира, когато то противоречи на общностното право. Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на ЕС, са задължителни за всички първоинстанционни и касационни съдебни производства по сходни казуси, но те не съставляват основания за отмяна. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в действащото към настоящия момент национално законодателство. От друга страна, в конкретния случай спорният въпрос по делото, което е разрешено с влязлото в сила решение на ВАС е бил по фактите, а не по правото. В този смисъл, преценката за доказаност или недоказаност на релевантните за спора факти е конкретна и обективна, и принадлежи на съда, сезиран със спора. В искането за отмяна, в т. IV са посочени въпроси за преюдициално запитване, без да е направено искане за отправяне на такова запитване до Съда на Европейския съюз. Отправяне на преюдициално запитване е допустимо във висящо съдебно производство, но не и такова по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. На практика преюдициалното запитване би имало за цел ревизия на едно влязло в сила национално съдебно решение. Това противоречи на същността и характера на производството по преюдициално запитване, посредством който механизъм националния съдия сътрудничи със съюзния с цел недопускане нарушението на правото на ЕС и уеднаквяване правоприлагането в рамките на ЕС. В конкретния казус спорът е вече разрешен и настоящият съд не проверява основанията извън изброените в чл. 239 АПК. По тези съображения не следва да се уважава искането за отправяне на преюдициално запитване, направено в настоящото съдебно производство. С оглед горното, искането за отмяна като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,