Решение № 4650 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2012 г.

Решение № 4650 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Лазаринка Тодорова Господинова от гр. Добрич срещу решение № 116 от 23.04.2011 г., постановено по адм. дело № 887 от 2011 г. на Административния съд - гр. Добрич. В жалбата са развити доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) административният съд е отхвърлил предявения иск от Лазаринка Господинова срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, за сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в агенцията при осъществяването на възложената им административна дейност, вследствие на които ищцата е била лишена от правото на собственост върху общо 250 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума. Съображенията за това са били, че действително служители на агенцията не са осъществили необходимия административен контрол и са извършили незаконосъобразни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могла да участва в масовата приватизация. Направен е бил извод обаче, че била изтекла погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като прехвърлянето на инвестиционните бонове било извършено през 2003 г., а искът бил предявен през 2011 г. Така приетото е незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя напълно констатацията на съда, че служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като не са процедирали по закон и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могла да участва в масовата приватизация. При съобразяване с целите на приватизационния процес правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерва с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответстващото му заключение на СИЕ възлиза общо на сумата 250 лева. Приетото от съда, че е изтекла погасителна давност, е неправилно. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът неправилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност е изтекла. Като е отхвърлил иска на това основание, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество искът да се уважи със законните последици. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК