Решение № 8085 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против Решение 8064/21.12.2023 г. по адм. дело 9841/2023 г. по описа на Административен съд София- град/АССГ/, както следва:

1.касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/, чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. Илиева, с изложени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да потвърди Решение 337/20.09.2023 г. на КЗД по преписка 7/2019 г. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското и/или юрисконсултското възнаграждение на ответната страна, в случай, че е над минималния размер, тъй като случаят не представлява правна и фактическа сложност. В открито съдебно заседание КЗД не се представлява. Постъпило е от процесуалния представител юриск. Н. Кръстева писмено становище на 08.05.2024 г., с което поддържа касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното съдебно решение като неправилно. Поддържа направените искания в касационната жалба за присъждане на юриск. възнаграждение и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1. касационна жалба, подадена от К. Д. К., чрез адв. М. Петров, с наведени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено, а в условията на евентуалност - ако касационната инстанция прецени, че съдебното решение е правилно спрямо обявяването за нищожна част от решението на КЗД във връзка с нарушения на Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ спрямо жалбоподателя Сдружение Единство, то да го отмени в частта, с която АССГ не приема мотивите на Върховния административен съд/ВАС/ и връща за ново разглеждане и произнасяне от КЗД, в частта относно извършено нарушение на ЗЗДискр спрямо А. Й. в лично качество. Претендира се заплащане на разноските по делото. В открито съдебно заседание касаторът К. К. не се явява лично и не се представлява. Постъпил е на 07.05.2024 г. Списък на разноски от адв. Петров, в който са изложени и съображения по съществото на спора, като са представени доказателства за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответниците по касационните жалби А. К. Й. и Сдружение Единство, представлявано от А. Й., в съдебно заседание се представляват от адв. Драгиева, която поддържа депозирания писмен отговор от адв. Качаунова. С писмения отговор е направено искане за присъждане на разноските по делото, за които се сочи, че ще бъде представен списък Адв. Драгиева оспорва касационните жалби като неоснователни. Няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да остави без уважение жалбите и да потвърди решението на АССГ. В случай, че ВАС прецени, че е налице касационно основание и отмени първоинстанционното съдебно решение, да реши делото по същество. Не представя списък на разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

При извършената служебно проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, съдът намира за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежното му сезиране с жалби от лица, чиито интереси са били засегнати с него

Съдебното решение е правилно.

Административното производство пред КЗД е започнало по подадена жалба с Вх. 14-30-3/09.01.2019 г. от Сдружение Единство, гр. Хасково, представлявано от А. Й., против К. К. - Министър на Отбраната и вицепремиер на Република България, по повод направено от него изказване в [населено място], община Марица, както следва: Циганите в България станаха изключително нагли. Търпимостта на хората се изчерпва. Подадено е и Допълнение по жалбата на Сдружение Единство с Вх. 14-30-87/10.07.2019 г., с което А. Й. заявява, че се присъединява в лично качество към жалбата на Сдружение Единство и моли да бъде конституиран като страна. Й. е конституиран като жалбоподател в производството с определение на КЗД от заседание, проведено на 11.07.2019 г.

С Решение 17/10.01.2020 г. по преписка 7/2019 г. КЗД установява по отношение на К. К., Заместник министър председател по обществения ред и сигурността и Министър на Отбраната на Република България, че с направените си изказвания в ефира на БТВ Медиа Груп ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на §1, т.1 и т.5 от него, като е оставена без уважение жалба с Вх. 14-30-3/09.01.2019 г., подадена от Сдружение Единство.

Горецитираното решение на КЗД е обжалвано пред АССГ, който с Решение 3706/09.07.2020 г. по адм. дело 1334/2020 г. е отхвърлил жалбата на Сдружение Единство като неоснователна.

С Решение 6976/09.06.2021 г. по адм. дело 11591/2020 г. Върховният административен съд е отменил Решение 3706 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело 1334/2020 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение Единство срещу Решение 17/10.01.2020 г. по преписка 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на БТВ Медиа Груп ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания К. К., Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение Единство в тази част, и вместо него е постановил отмяна на Решение 17/10.01.2020 г. по преписка 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на БТВ Медиа Груп ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания К. К., заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение Единство в тази част. ВАС е върнал делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение Единство, ЕИК 126503376 при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Касационният съд е оставил в сила Решение 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело 1334/2020 на Административен съд София-град в останалата част.

След връщане на делото Председателят на КЗД с Разпореждане 685/23.06.2021 г. е възобновил производството по преписка 7/2019 г. Посочено е, че в жалбата са изложени оплаквания за дискриминация по признак етническа принадлежност. Изготвен е Доклад - заключение от В. Стоименова/докладчик по преписка 7/2019 г./, в който като страни по преписката са конституирани: жалбоподател - Сдружение Единство, представлявано от А. Й., и ответна страна - К. К.. Проведени са две заседания от КЗД на 06.10.2022 г. и на 16.02.2023 г., в протоколите от които като жалбоподател е посочено единствено Сдружение Единство, представлявано от А. Й.. КЗД е приела, че преписката е изяснена от фактическа страна и е обявила разглеждането й по същество.

В писмени бележки с Вх. 14-30-41/09.03.2023 г., депозирани от А. Й., чрез адв. Качаунова, изрично е посочено, че Комисията не се е произнесла по отношение на А. Й. в лично качество, като е уточнено, че предходното решение на КЗД от 10.01.2020 г. е постановено само по отношение на Сдружение Единство. Направено е искане при повторното решение по преписката КЗД да съобрази различните качества на А. Й. в лично качество и като представляващ сдружението, като се произнесе спрямо двамата жалбоподатели.

С Доклад от В. С./докладчик по преписка 7/2019 г./ с Вх. 12-11-832/27.04.2023 г., адресиран до Председателя на КЗД, е направено искане преписката да бъде върната във фаза предварително проучване, като бъдат конституирани в качеството на жалбоподатели: 1. Сдружение Единство, представлявано от А. Й. и 2. А. Й. - в лично качество.

С Решение 202/18.05.2023 г. КЗД отменя протоколно решение от 16.02.2023 г., с което преписката е обявена за решаване, конституира като жалбоподатели Сдружение Единство, представлявано от А. Й. и 2. А. Й. - в лично качество, ответна страна - К. К., тогава Министър - председател по обществения ред и сигурността и Министър на Отбраната, и връща производството по преписката във фаза открито заседание, като насрочва нова дата: 14.06.2023 г. Проведени са още две заседания на Комисията - на 14.06.2023 г. и на 26.06.2023 г., след което е постановено обжалваното Решение 337/20.09.2023 г., с което е установено, че ответната страна К. К., тогава Заместник - министър председател по обществения ред и сигурността и Министър на Отбраната на Република България, не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитения признак етническа принадлежност, извършено под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 и 5 от него, спрямо жалбоподателя Сдружение Единство, с председател А. Й. и спрямо жалбоподателя А. Й. - в лично качество. С процесния административен акт е оставена без уважение жалба с Вх. 14-30-3/09.01.2019 г. по описа на КЗД, подадена от Сдружение Единство като неоснователна и недоказана.

Постановеното от КЗД второ решение по същата жалба е обжалвано пред АССГ, който с Решение 8064/21.12.2023 г. е обявил за нищожно същото в частта му, с която е установено, че К. К., тогава Заместник - министър председател по обществения ред и сигурността и Министър на Отбраната на Република България, не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитения признак етническа принадлежност, извършено под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 и 5 от него, спрямо жалбоподателя Сдружение Единство, с председател А. Й. и е върнал в тази част на КЗД делото за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Първоинстанционният съд е приел, че в тази част решението е нищожно поради пряко противоречие с мотивите на ВАС, изложени в Решение 6976/09.06.2021 г. по адм. дело 11591/2020 г., с което е отменено предходното решение на КЗД по жалба с Вх. 14-30-3/09.01.2019 г по описа на КЗД, подадена от Сдружение Единство. АССГ е цитирал в решението си мотивите на касационната инстанция, от които следва недвусмисленият правен извод, че поведението на К. К., изразено словесно в коментара, направен по време на посещението му в [населено място] и разпространено чрез три отделни излъчвания по БТВ Медиа Груп ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., съдържа признаците на фактически състав на тормоз по смисъла на чл.5, във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. След като ВАС е върнал преписката на КЗД за ново произнасяне по оплакването за дискриминация във формата на тормоз съгласно чл.5, вр. с §1, т.1от ДР на ЗЗДискр., административният орган е постановил новото решение, като е преповторил съображенията си, изложени в първия административен акт, в разрез с указанията на ВАС. При това положение правилно АССГ е приел, че решението на КЗД в частта му по отношение установяването, че К. К. не е извършил нарушение на ЗЗДискр въз основа на защитения признак етническа принадлежност, извършено под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 спрямо Сдружение Единство е нищожно. КЗД повторно се е произнесла относно липсата на установено нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на §1, т.5 подбуждане към дискриминация, въпреки, че в тази част предходното решение на КЗД е било оставено в сила с Решение 3706/09.07.2020 г. по адм. дело 1334/2020 г. по описа на АССГ, влязло в сила с Решение 6976/09.06.2021 г. по адм. дело 11591/2020 г. На практика КЗД се е произнесла повторно относно наличието на нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДискр., въпреки, че по отношение установяването на нарушение на ЗЗДискр., изразяващо се в подбуждане към дискриминация, е окончателно решен с влязъл в сила съдебен акт.

С решението, предмет на настоящия касационен контрол, АССГ е отменил и върнал за ново произнасяне решението на КЗД от 20.09.2023 г. в частта му, с която е установено, че К. К., тогава Заместник - министър председател по обществения ред и сигурността и Министър на Отбраната на Република България, не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитения признак етническа принадлежност, извършено под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 и 5 от него, спрямо жалбоподателя А. Й. в лично качество, т.е. като физическо лице, представител на ромската общност. КЗД във второто си решение е изложила същите мотиви, че е следвало изказването на К. да е насочено към конкретен субект или лица от ромски произход, въпреки че в решението на ВАС изрично е посочено, че това становище е в разрез с даденото от законодателя легално определение за тормоз като самостоятелна проявна форма на дискриминация, съгласно което за осъществяване на нарушението е необходимо алтернативно наличието на цел или резултат, а не единствено на цел или кумулативно на цел и резултат. Редакцията на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. не оставя никакво съмнение относно точния смисъл, вложен в текста на разпоредбата, която кореспондира и с аналогичния текст от Директива 2000/43/ЕО, закрепен в нормата на чл. 2, § 3 от този акт Тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла на параграф 1, когато нежеланото поведение, свързано с раса или етнически произход, се извършва с целта или последицата на уронване на достойнството на личността и създаването на сплашваща, враждебна, срамна, унизителна или обиждаща среда. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, без значение остава конкретното намерение на министър К. К. да насочи изказването си към индивидуално определено лице или към всички представители на ромския етнически етнос, доколкото достатъчен е фактът, че изявлението е от естество да причини очертания в нормата на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ върху правната сфера на онези членове и заети в Сдружение Единство лица, които са част от обособената по защитения признак етническа принадлежност общност, обект на процесното нежелано поведение.

АССГ е посочил, че изявлението на К. К. е от естество да причини очертания в нормата на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ върху правната сфера на онези членове и заети лица в Сдружение Единство, които са част от обособената по защитения признак етническа принадлежност общност, както и на А. Й. като физическо лице, обекти на процесното нежелано поведение, поради което е отменил решението на КЗД в частта му спрямо А. Й. в лично качество и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Касационната инстанция намира решението на АССГ за правилно, постановено при спазване на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на основание 221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение и намира за ненужно да ги преповтаря. Следва изрично да се укаже на КЗД, че при новото произнасяне по отношение на първия жалбоподател Сдружение Единство е налице влязъл в сила административен акт относно липсата на установено нарушение на ЗЗД въз основа на защитения признак етническа принадлежност, изразяващо се в подбуждане към дискриминация по смисъла на чл.5, вр. с §1, т.5, поради което не следва да се произнася отново. По отношение на втория жалбоподател - А. Й. в лично качество - КЗД дължи произнасяне по отношение на установяването на тормоз по смисъла на §1, т.1/етническа принадлежност/ и по отношение на нарушение по чл.5, вр. с §1, т.5/подбуждане към дискриминация/ при съобразяване с мотивите, дадени в Решение І8064/21.12.2023 г. по адм. дело 9841/2023 г. по описа на АССГ.

Относно изложения довод в касационната жалба на К. К., че КЗД е следвало да остави без разглеждане жалбата на Сдружение Единство поради недопустимост, тъй като административният орган не е изследвал личното положение на конкретните лица, които са я сезирали, без да установи пряко засягане, т.е. положение на жертва на сезиращото лице, в случая Сдружение Единство, касационната инстанция намира, че въпросът с допустимостта на жалбата е решен още с предходното решение на КЗД, което е отменено не като недопустимо, а поради нарушение на материалния закон. Изказването на К. съдържа негативни коментари спрямо ромите като цяло, т.е. спрямо ромското етническо малцинство, а видно от представеното по делото Удостоверение от Окръжен съд - Хасково за вписване на Сдружение Единство една от целите на същото е защита на социалните интереси, доброто име и достойнството на неговите членове.

Предвид изхода на спора исканията за разноски на касаторите са неоснователни. По отношение искането на ответните страни, представлявани от адв. Драгиева в съдебно заседание за присъждане на разноски, формулирано в отговора на касационните жалби, същото е неоснователно, като недоказано. Не е представен списък на разноските от адв. Драгиева. В хода на първоинстанционното съдебно производство е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2023 г., сключен между адв. И. Савова и А. Й.. Съгласно чл.1 от договора за правна защита и съдействие адвокатът поема задължението да оказва правна помощ и процесуално представителство по адм. дело 9841/2023 г. по описа на АССГ за една инстанция, а съгласно чл.2 - за посоченото в чл.1 от договора адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на клиента на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. За касационната инстанция не е представен договор за правна защита и съдействие с определено възнаграждение или за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение