Решение № 6761 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2015 г.

Решение № 6761 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Стара Загора против решение № 27/17.03.2015 г., постановено по адм. дело № 517/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата М. Д. Б. Ответникът - М. Д. Б., чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на М. Д. Б., заповед № УРИ-349зЧ1455/27.10.2014г на Директора на Областна дирекция на МВР Ч Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в ОДМВР като старши полицай, в група "Клон Рудник "Трояново-север", сектор "Охрана на "Мини Марица изток" АД гр. Раднево по допълнителния щат на сектора към щата на РУП Раднево, като незаконосъобразна. Горното дисциплинарно наказание е наложено, за това, че за периода от 29.04.2009 г. до 26.07.2013 г. е извършвал таксиметрова дейност към разрешение № 09006 на фирма "Валентин Огнянов ЕН" ЕООД" с автомобил "Шевролет Авео" с ДК № СТ8129АМ, собственост на съпругата му. Държавният служител Б. не е декларирал извършване на търговска дейност в подавани от него за периодите на 2012 г. и 2013 г. декларации по чл. 12, т. 2 и чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от дати 11.03.2013 г. и 11.03.2014 г., като е декларирал притежание на идеална част от л. а. "Шевролет Авео" в декларации за имуществото и доходите рег. № 3079/27.02.2012 г., и рег. № 3299/11.03.2014 г., но не и в декларация вх. № 3916 от 11.03.2013 г. За да постанови горния резултат, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но деянието, за което е повдигнато дисциплинарно обвинение е необосновано от събраните по преписката и по делото доказателства. Първоинстанционният съд е намерил, че по делото не е установено да е извършено от жалбоподателя нарушение с индивидуализиращите го белези, посочени в оспорената заповед, т. е. недоказано е, че за служителят от МВР - М. Б. е възникнало задължение да декларира обстоятелство, обективиращо дейност, несъвместима със службата му, неизпълнението на което да обуславя налагане на дисциплинарно наказание по чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния дисциплинарно наказващ орган, предвид чл. 204, т. 3 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на неяснота на обвинението. Не е налице противоречие между оспорената заповед и обобщената справка УРИ 349р-7770/17.10.2014 г., доколкото в последната ДРО сочи за установени две дисциплинарни нарушения, а в оспорената заповед е възприето едното от тях. Дисциплинарното обвинение в извършване на деянието е формулирано по ясен и недвусмислен начин и не е променяно от образуване на дисциплинарното производство със Заповед УРИ-349-914 от 09.09.2014 г. на Директора на ОД МВР гр. Стара Загора - до издаването на оспорената Заповед № УРИ-349зЧ1455/27.10.2014 г. на Директора на ОД МВР гр. Стара Загора, с оглед на което произтичащите от това възможности за реализиране правото на защита са осигурени. Неоснователни са възраженията на ответника в касационното производство относно допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на дисциплинарното производство, които да са съществени по характер и да обуславят отмяна на заповедта на това основание. В съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание е предоставил възможност на служителя да представи писмени или устни обяснения, взел е предвид тежестта на нарушението и преценил за относими събраните по дисциплинарната преписка доказателства. Недоказани са възраженията на наказаното лице за нарушения на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като не са му искани обяснения след приключване на дисциплинарното производство, а такива са давани само в хода му. След изготвяне на обобщената справка УРИ 349р-7770/17.10.2014 г., Б. в сведение от 20.10.2014 г. установява, че е запознат със справката от проведеното срещу него дисциплинарно производство. Дал е обяснения по случая и няма какво повече да добави. Правно обосновани са изводите на решаващия съд относно приложението на материалния закон. След като разпоредбата на чл. 177 от ЗМВР (отм.) е била действащо право в периода 29.04.2009 г. -26.07.2013 г., като служител на МВР жалбоподателят е следвало да съобразява поведението си с това правило на поведение. С оглед съдържанието на чл. 153, ал. 2, ал. 3, т. 3 и ал. 6 от ЗМВР, съответно на съдържанието на разпоредбите на чл. 177, ал. 2, ал. 3, т. 3 и ал. 7 от ЗМВР (отм.), непосочването на относимите правни норми от отменения закон, в случая не е възпрепятствало възможността наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана дисциплинарната му отговорност и да организира адекватно защитата си, нито за съда е налице пречка да провери законосъобразността на издадения акт. Описаното от фактическа страна деяние правилно е преценено от органа като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на действащия ЗМВР (чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 3). Оценъчната дейност по отношение тежестта на нарушението и степента на обществената опасност, наред с правните основания за упражняване на предвиденото в закона правомощие се следват по действащия към извършването им нормативен акт - в случая действащия ЗМВР. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд досежно необоснованост на деянието, за което е повдигнато дисциплинарно обвинение. В мотивите към постановеното решение, решаващият съд е приел, че в оспорената заповед и преписката по издаването й, таксиметровата дейност е определена като търговска, без да са посочени други характеризиращи я като такава обстоятелства. Предвид смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗМВР (чл. 177, ал. 3 ЗМВР отм.) законодателят е въвел в задължение на държавните служители в МВР да декларират всяка форма на участие в широк смисъл на търговска дейност. Съгласно чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР (чл. 177, ал. 3 ЗМВР отм.), в 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3, държавните служители са длъжни да подадат декларация. Съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗМВР (чл. 177, ал. 3, т. 3 ЗМВР отм.), несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители извършват търговска дейност. Общите разпоредби на Търговския закон дефинират позитивно и негативно понятието "търговец". Систематичното място на разпоредбата, уреждаща хипотези на несъвместимост със службата в МВР, води на извод, че посоченият текст следва да се тълкува в широкия смисъл на понятието "търговска дейност". Легално определение за търговска дейност няма. Тесният смисъл на това понятие е стопанска дейност по "обмен на блага", която се извършва " без да се предприема върху тях каквато и да е съществена промяна". В широк смисъл на понятието търговия, обаче, това е стопанска дейност, насочена към обмен на блага изобщо. Следва да се отбележи и че събраните по делото гласни доказателства не променят фактическата обстановка, установена в административното производство. Самият служител Б., видно от приобщения по дисциплинарното производство протокол за разпит на свидетел по ДС № сз2зм-746/2014 г. от 04.09.2014 г. заявява, че в свободното си време работи като таксиметров шофьор във фирма 6106. Едва в обясненията си с УРИ: 349р-5415/15.09.2014 г. по образуваното дисциплинарно производство, същият твърди, че не е извършвал таксиметрови услуги като представител на фирма, с което реално се заобикаля конкретиката по въпроса относно осъществяване на таксиметрова дейност. При преценката на съвкупния доказателствен материал - удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил на името на М. Д. Б. и разрешение за извършване на таксиметров превоз за периода 2009 г. - 2013 г., наличието на свидетели, установяващи управлението на автомобила от страна на Б. като такси и не на последно място протокол за разпит на последния, в който лично заявява, че извършва таксиметрова дейност, следва правно обусловения извод за осъществяване от страна на Б. на вмененото му нарушение. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд - пето отделение,