Решение № 15655 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2017 г.

Решение № 15655 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Ж. Ж. от [населено място], чрез адв. Камбурова против решение № 790 от 28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 431/2017 г. от Административен съд – Б., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № УРИ 251 з-350/31.01.2017 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Директорът на Областна дирекция на МВР – Б., чрез юрк. Владимирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ж. Ж. против Заповед № УРИ 251 з-350/31.01.2017 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността – младши инспектор – полицай в група 2 на сектор "специализирани полицейски сили" към отдел "Охранителна полиция", при ОД на МВР - Б.. З. да постанови този резултат съдът, въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и възраженията на страните е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В случая поведението на касатора безспорно е насочено към извършване на правонарушение, което е неприемливо от морална гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Ж. са основание за неправилния извод, че поведението на полицейските служители не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ако се вземе под внимание възражението на касатора, изложено в касационната му жалба по материалната законосъобразност на съдебния акт, то сам по себе си факта, че дългогодишен служител от системата на МВР е ползвал /като активен спортист/ вещества - "добавки и медикаменти", чиито състав не му е известен, но "... чието действие може да окаже влияние и дори да промени резултата от експертизата... ", доказала наличието на наркотично вещество в кръвта на служителя от МВР – метамфетамин или "пико", както е популярно, в концентрация, отговаряща на фармакологично-активен интервал до 48 часа, т. е. за лица със зависимост и толеранс, редовно приемащи наркотичното вещество, е доказателство за извършването на вмененото на Ж. дисциплинарно нарушение. Заключението на експертизата не е оборено с други допустими доказателства и доказателствени средства и правилно е прието от съда като обективно и вярно. Това заключение е достатъчно, дори да се изключат свидетелските показания, които само подкрепят заключенията на експерта по делото. С оглед горното, обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за несъвместимо поведение на полицейския служител с изискванията на Етичния кодекс. П. всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение