Решение № 1106 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2014 г.

Решение № 1106 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11545/2014 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 175, ал. 1 от Административнопроцесуалният кодекс. Образувано е по искане на Председателя на Комисия за защита на потребителите за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в мотивите в Решение № 14475/3.12.2014 г. по адм. дело № 11545/2014 г. на Върховен административен съд, тричленен състав. Твърди, че съдът в мотивите към решението е използвал еднократно израза "трудово правоотношение" (стр. 3, ред 16 от горе надолу) вместо "служебно правоотношение", като цялостния прочит на съдебният акт, в който съдът навсякъде използва фразата "служебно правоотношение" не оставя съмнение относно волята на съдебният състав. Въпреки това и с оглед прецизността, следва допусната неточност да бъде отстранена. Процесното искане е неоснователно. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното решение е налице само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива./ Решение № 5299 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2454/2014 г., Решение № 6058 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1652/2011 г., Решение № 5136 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2011 г. и др./. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка следва не просто да е налице неточност, а неточност която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Ноторно известно е, че само диспозитива на съдебният акт формира сила на присъдено нещо и обвързва с правния резултат страните в производството. Видно от съдебният акт - предмет на производството е законосъобразността на акт за прекратяване на служебно правоотношение. Както страната сама потвърждава - правоотношението съдът в решението си е квалифицирал многократно и безспорно от съда като служебно. Това обстоятелство не оставя никакво съмнение относно отразената в мотивите на акта воля на съдебният състав. Поради това, не е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебният акт, което да обоснове исканата поправка. С оглед гореизложеното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, пето отделение