Решение № 8452 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2017 г.

ВАСV отделение21.06.2018 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7831 от 09.12.2016 г. и определение № 862 от 08.02.2017 г., постановени по адм. дело № 2485/2016 г. по описа на Административен съд С. - град . ОСЪЖДА Н. Г. Х. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата 100 (сто) лева и на А. Т. Р. сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8452 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4690/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Х., подадена чрез процесуалния му представител адв. Живков срещу решение № 7831 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 2485/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 51 от 11.02.2016 г., постановено по преписка № 409/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/комисията). С това решение е оставена без уважение жалбата на Харалампиев до комисията, като е прието за установено, че А. Р. - изпълняващ длъжността председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) до 13.12.2013 г. не е извършила спрямо Харалампиев "тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение", както и не е извършено нарушение на чл. 14 от същия закон, дискриминация и тормоз от страна на КЕВР, представлявана от председателя И. И.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. О. Х. е постъпила и частна жалба срещу определение № 862 от 08.02.2017 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК, с което е изменено решението по същество и в полза на А. Р. са присъдени разноски в размер общо на 700 лева (500 лева за адвокатски хонорар и 200 леза за експертиза). Иска се отмяна на определението като неправилно. Ответникът КЗД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, но изразява становище за отхвърляне на подадената жалба в писмен отговор. Ответникът КЕВР, чрез пълномощник юрк. Церовски, моли да се потвърди решението на първата инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. А. Р., чрез адв. Велкова, счита касационната и частна жалби за неоснователни. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение жалбите да се оставят без уважение. Настоящата инстанция намира, че двете жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от активно легитимирана страна. Разгледани по същество са неоснователни, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от АССГ, обсъдени са релевантните за спора факти и обстоятелства, както и доводите на страните, а аргументите на съда за отхвърляне на първоначалната жалба на Харалампиев изцяло се споделят от касационния състав. Правилен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма в съответствие с материалния закон. При постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а ал. 3 от цитираната правна норма забранява и непрякото ограничаване на законните права или интереси на лицата в изброените хипотези. От друга страна, неблагоприятното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр . е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В този смисъл, не е достатъчно да се установи неравното третиране на определени лица, а е необходимо да се докаже още, че тази дискриминация е извършена поради наличието на някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Установява се, че освен административният орган, но и съдът са извършили пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при спазване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр . правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Както се посочи, в обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения правен резултат. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява по-неблагоприятно третиране на касационния жалбоподател по време на работата му в КЕВР спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства. Това се отнася както за изпълнението на служебните му задължения, вменени от длъжностната характеристика и на такива, съпътстващи дейността му, така и по отношение на преценката на работодателя за допълнително материално стимулиране. Обоснован е изводът на АССГ, че касационният жалбоподател не е търпял дискриминационно отношение по признак "лично положение" и преповтарянето на изложените подробни мотиви в решението е безпредметно. В заключение, при постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Що се касае до частната жалба на Харалампиев, същата е неоснователна и определението също следва да се потвърди. Правилно АССГ е уважил молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на А. Р., представлявана от адв. Велкова, като извън заплатеното за вещо лице възнаграждение от 200 лева, е коригирано адвокатското възнаграждение и вместо първоначално присъдените 150 лева от платените общо 900 лева, са присъдени 500 лева от 900 лева. За този правен резултат съдът надлежно се е мотивирал защо счита, че това е справедливият и обоснован размер за направения разход за правна защита и съдействие. При този изход на делото основателно е искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, платими от Харалампиев. Същият следва да се осъди да заплати на А. Р. 150 лева, заплатени на адв. Велкова за изготвяне на отговор в настоящето производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 1
  • чл. 4