Решение № 75 от 31.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 187/2021 г.

Решение № 75 от 31.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 187/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитниците на подсъдимия О. С. О. срещу нова присъда № 260005/14.10.2020 г. по ВНОХД № 1113/2020 г. на Старозагорски окръжен съд. С атакуваната въззивна присъда е отменена оправдателната такава № 17/06.03.2020 г. по НОХД № 26/2020 г. на Казанлъшки районен съд. Касаторът претендира за допуснато нарушение на закона и се аргументира с действия на родителите на пострадалата и подсъдимия, на липса и на заживяване на съпружески начала, като оспорва и осъждането за претърпени неимуществени вреди. Иска отмяна на присъдата и оправдаване на дееца, алтернативно се прави искане за наказанието. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на претенцията за нарушен материален закон, твърди, че деянието е доказано по несъмнен начин, като наложеното наказание било справедливо с оглед установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съобразно целите по чл. 36 от НК. По отношение на алтернативното искане за наказанието заявява, че не може да бъде разгледано от ВКС. Подс. О., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитници, които пледират по жалбата, като я поддържат в двете и алтернативи. Твърди се липса на субективна страна. В заключение подс. О. заявява, че всичко е нормално. При последната си дума подсъдимият моли да се уважи жалбата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 17/06.03.2020 г. по НОХД № 26/2020 г. на Казанлъшки районен съд подсъдимият О. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. С атакуваната по касационен ред присъда № 260005/14.10.2020 г. по ВНОХД № 1113/2020 г. на Старозагорски окръжен съд и по протест на прокурор от Казанлъшката районна прокуратура първоинстанционната е била отменена, като въззивната инстанция е признала подсъдимия О. за виновен в извършване на престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, наложила му е наказание "Пробация", включваща двете задължителни мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1-ва, вр. ал. 1-ва от НК за срок от 6 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати по предявения граждански иск сумата от 5 хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и държавна такса от 200 лв., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 хиляди лева като неоснователен. На подсъдимия са възложени в тежест и направените по делото разноски, като въззивната инстанция се е произнесла и по вещественото доказателство. Настоящето касационно производство е първо поред. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани лица, каквито са подсъдимият и неговите защитници. След като го разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция не е допуснала претендираното нарушение на материалния закон. Фактите по делото са изследвани с необходимата прецизност и законът е приложен правилно. Нищо по делото не е спорно, а твърдението за наличието или липсата на заживяване на съпружески начала между подсъдимия и пострадалото малолетно лице е правно ирелевантно за изхода му. По безспорен начин по делото е установено съвкуплението между подсъдимия и малолетното лице, поради което деянието се явява съставомерно от обективна, а и от субективна страна. Различията на културната среда не могат да обосноват никаква защитна теза относно съставомерността на деянието, за което подсъдимия носи отговорност. Вярно е, че се е намирал под опеката на родителите си, каквото обстоятелство е налице по отношение и на родителите на пострадалата, но това не прави поведението му лишено от вина. Законът съдържа в себе си защита на безусловно правило за поведение и причината за нарушаването му може да има отражение единствено при отчитането на смекчаващите или отегчаващите отговорността обстоятелства, но не и да лиши деянието му от признаците на чл. 9, ал. 1 от НК. Разбира се, в сила е принципът " Ignorantia iuris neminem excusat", доколкото обратното твърдение се въвежда в процеса чрез позоваване на липса на субективна страна. Подобни деяния не могат да бъдат пренебрегвани чрез омаловажаване на степента на обществената им опасност, с оглед етносоциалните различия, поради което и чл. 9, ал. 2 от НК не е приложим при такъв дял на значимост на обществения интерес. Съвкуплението не се отрича, то е признато от подсъдимия, обаче и доброволно, каквито са доказателствата по делото, е наказуемо именно поради малолетието на пострадалата, обстоятелство, с което е следвало да се съобрази от подсъдимия и родителите му, както и от тези на пострадалата. Справедливо и в съответствие с правилното приложение на наказателния закон е пристъпено към определяне на наказанието. При наличието на производство, проведено при условията на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, наказанието е отмерено съобразно нормата на чл. 58 а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 2-ро от НК, определено е снизходително и неговата корекция не се налага, още повече в процесуално невъзможната посока, която се претендира от защитата. И при произнасянето по предявения граждански иск материалния закон е спазен. Очевидно е, че макар социално-битовите и културни условия да са позволявали подобен вид "бракосъчетание", малолетното лице именно поради това е понесло неимуществени вреди, освен чисто физиологичната и медицинска неприемливост на подобни ранни сексуални контакти. В този аспект напълно удовлетворително са възприети показанията на майката на пострадалото лице Наистина изложеното пожелание за изпращане на детето в чуждо семейство с идеята да не бъде "барано" поне две лета е в пълно противоречие с действителността, като представлява стремеж за неглижиране на собствената родителска отговорност. Но пък от друга страна няма причина да не се възприеме свидетелстването за болките и страданията на пострадалото лице от този неприемлив, включително и законово, ранен сексуален акт. Като не намери за налични претендираните от касатора в жалбата основания за отменяване на осъдителната присъда, касационният състав намери, че тя следва да се потвърди изцяло. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение