Решение № 15154 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2010 г.

Решение № 15154 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Директора на ОД на МВР Враца, подадена срещу решение № 13 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 101 от 2010 г. по описа на Административния съд - Враца. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Красимир Николов Пеев чрез процесуален представител адв. Иванов релевира доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВАП обосновава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от страна по делото (адресат на заповедта), за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Красимир Николов Пеев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед 325/20.01.2010 г., издадена от ВНД Директор на ОД на МВР - гр. Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е основателна, като обжалваната заповед е незаконосъобразна на обсъдените основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е необосновано, а затова и неправилно, като съдът достигнал до неправилни правни изводи при преценка на доказателствата. При установените обстоятелства по делото за конкретния административен спор незаконосъобразно съдът е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя, че поведението на държавния служител неправилно е преценено като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът незаконосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение не е установено по време и място, поради което действията и поведението на служителя не следва да са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Повод за образуваното дисциплинарно производство е, че на 11.09.2009 г. в РУ на МВР - Бяла Слатина, служители от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, са задържали 7 (седем) полицейски служители от районното управление, от които и главен полицай Пеев, като полицейските служители са задържани във връзка с образувано на 19.05.2009 г. в Окръжната прокуратура - Враца, досъдебно производство № 82 от 2009 г. (ДП № 26 от 2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към ОП - Враца) за повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 321 и чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. От всички събрани доказателства по делото се налага правния извод, че поведението на държавния служител следва да се определи като нарушение на т. 4 от глава първа, раздел III и на т. 7 и 8 от глава втора, раздел I от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство. Задържането на жалбоподателя в сектор "Арести" - Враца, и повдигнатото обвинение за извършени престъпления по НК са достатъчно основание, за да се приеме, че държавният служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 230, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 4 ППЗМВР законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, както законосъобразно е приел съдът. Полицейският служител е извършил посоченото дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина и на основание разпоредбата на чл. 224, ал. 3 ППЗМВР - държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност, в случая независимо дали деянието представлява престъпление или нарушение на служебната дисциплина. Без значение в случая е какъв е по-нататъшният ход на наказателното производство, след като дисциплинарната отговорност се различава от наказателната, не е поставена в зависимост от нея и няма пречки да бъде реализирана отделно. За административното производство е съществено обстоятелството, че с поведението си Красимир Пеев е уронил в сериозна степен престижа и авторитета на институцията, в която работи, както и е предизвикал негативни реакции и нагласа в обществото. Дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и полицейският служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон в резултат на процесуалното си поведение. При извършената от съда проверка на законосъобразността на обжалваната заповед не е съобразено обстоятелството, че фактическите данни, описващи вменените нарушения по т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са инкорпорираните в административния акт данни от проведеното дисциплинарно производство и отразени в обобщената справка и становище. Съгласно правилата на доказателствената тежест, административният орган е представил доказателства във възможния обем, предвид секретния характер на досъдебното производство, от които е видно, че за времето от началото на 2009 г. до 11.09.2009 г., ответникът по касация е осъществил престъпните състави на чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - престъпление по служба в условията на продължавана престъпна дейност - и по чл. 339, ал. 1 от НК - държане на боеприпаси над разрешеното количество. В цитираните обобщена справка и становище се съдържа описание на обстоятелствата по повод определението на съда за задържане под стража на ответника, заедно с други служители на МВР, който факт е станал обществено достояние и е отразен подробно в медиите. Тези действия на Красимир Пеев, довели до вземането на най-тежката мярка за неотклонение за извършените от него умишлени престъпни деяния, обуславят наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на МВР, което по делото е установено по несъмнен начин. Необоснован е и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. От приложените към делото писмени доказателства е видно, че на 24.11.2009 г. ответникът по касация е бил поканен да даде писмени обяснения, както и да бъде изслушан. Предвид писменото удостоверяване на отказа на служителя да даде писмени обяснения и да бъде изслушан, следва да се приеме покриване на критериите на цитираната правна норма за спазена задължителна процедура преди налагане на дисциплинарното наказание. Като несъществено следва да се определи визираното от съда нарушение на процесуалните правила във връзка с действията на ДРО /дисциплинарно разследващия орган/ по връчване на някои от съобщенията. Същите касаят хода на проведеното административно производство и не са оказали влияние върху правото на защита на Красимир Пеев, чието реализиране е зависело изключително от неговото поведение. Наличието на касационни основания с оглед чл. 209, т. 3 от АПК, налага отмяна на обжалвания съдебния акт и решаване на делото по същество на основание чл. 220, ал. 1 от АПК, при което първоинстанционната жалба бъде отхвърлена. Като не достигнал до тези изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а при тази фактическа установеност спора може и следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция като по същество бъде отхвърлена жалбата на Пеев срещу оспорената заповед. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 АПК