Решение № 9389 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2014 г.

Решение № 9389 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, срещу решение № 1368 от 6.06.2014 г. по адм. дело № 2156 по описа за 2012 г. на административен съд - Пловдив в частта, в която по жалба на "Цетодела-Г" ООД е отменен ревизионен акт № 161106275 от 24.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 585 от 23.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно правото на данъчен кредит в размер на 10 836.16 лв. и начислената лихва за забава. Образувано е и по касационна жалба на адв. Иван Иванов, в качеството на процесуален представител на Тошо Георгиев Георгиев, управител на "Цитодела-Г" ООД, срещу същото съдебно решение № 1368 от 6.06.2014 г. по адм. дело № 2156 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161106275 от 24.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 585 от 23.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив относно отказано правото на данъчен кредит, начислена лихва за забава както и други лихви по ЗДДС, задължения за корпоративен данък за 2010 г. и лихви върху авансови вноски за корпоративен данък. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в съответната обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на дружеството, съответно с отмяна и на другата част на ревизионния акт. Първия касатор претендира присъждане на съдебни разноски. Вторият касатор не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "Цетодела-Г" ООД не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Валентина Драганова дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161106275 от 24.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 585 от 23.05.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г., както и по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 1.09.2008 г. - 31.05.2011 г. С него на дружеството е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 31 503.07 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 4 297.83 лв.; начислени са други лихви върху ДДС в размер на 4 082.10 лв. и са определени задължения по ЗКПО, включително лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2010 г. в размер общо на 696.48 лв. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. В хода на ревизионното производство не е признато право на данъчен кредит в размер на 10 865.16 лв. за лек автомобил VW Tiguan Sport & Style. Според свидетелството за регистрация автомобилът е регистриран като товарен автомобил, категория N, с 4 +1 места. Според сертификата описаните на автомобила е както следва - маса 1 675 кг, технически допустима обща максимална маса при натоварване 2 270 кг, двигател - дизелов с обем 1 968 кум см., редови, 4 цилиндъра, номинална мощност 103 kW, скоростна кутия - автоматична, максимална скорост 184 км/ч, разход на гориво/100 км - градски условия 7.8 л, извънградски условия 5.7 л, цвят - черен, брой на места за сядане, включително мястото на водача 5 броя, тапицерия ТТ кафява - кожа Виена. В хода на ревизията е извършен оглед, като е съставен протокол от 12.12.2011 г. За определяне вида на автомобила са взети предвид разпоредбите на обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, бр. 133/2008 г., серия С на официалния вестник на ЕО, като процесният автомобил е класифициран в позиция 8703 от Комбинираната номенклатура. На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит, понеже автомобилът е лек. Тези факти са посочения от първоинстанционния съд, като пред него е изслушана и съдебно-техническа експертиза. С оглед на доказателствата представени на експерта и от направения оглед на автомобила, е дадено заключение, че същият представлява МПС от Категория N 1 (такова, проектирано и конструирано за превозване на товари с максимална маса, ненадвишаваща 3.5 тона), с тип каросерия ВВ (фургон, камион с инегрирана в каросерията кабина). При преценката си за незаконосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт в тази му част, първоинстанционният съд е тълкувал § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в която норма е дадено определение за понятието лек автомобил. Според него в процесния случай следва да се установи дали автомобилът е предназначен за превоз на товари, като попада в изключенията, уредени в нея, за да не се счита за лек автомобил за нуждите на облагането с ДДС. Освен тълкуването, съдът се е позовал и на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, чл. 149 от ЗДвП, както и на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях. Според него след като пред органите на КАТ е представен валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя, а и в издаденото свидетелство за регистрация, процесният автомобил е посочен като такъв от категория N 1, т. е. предназначен е за превоз на товари, като това обстоятелство се установява и от приетата съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено, то очевидно е, че процесният автомобил не е лек, както е приел административният орган. Освен това по делото е установено, че същият е включен като ДМА в имуществото на търговеца, при което може да се направи извод, че ще бъде използван за последващи облагаеми доставки. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно, понеже от събраните по делото писмени доказателства, както и от изслушаната експертиза безспорно се определя категорията на автомобила и неговата характеристика, а именно, че не е лек автомобил, поради което не може да се приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и е налице право на данъчен кредит. Обжалваното решение в тази част на спора е правилно, като направените анализ и изводи на административния съд съответстват и на установената съдебна практика. По касационната жалба на "Цитодела-Г" ООД. Тази касационна жалба е насочена към решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт, с който е отказано право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по доставки, за които са издадени фактури от фирми "Костов 2001" ЕООД, ЕТ "Николай Джамбов-Ко-Ко Инженеринг", "Модел масив" ЕООД, "Дизма" СД, "Съливер" ООД, "Ванеса 2007" ООД, "Стил строй 77" ЕООД и др. Според касатора съдът не е обсъдил събраните писмени доказателства, неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Георгиев, понеже е лице, работещо при жалбоподателя, както и заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза. Основният довод е, че предназначението и ползването на обектите, за изграждането, оборудването и обзавеждането на които дружеството е закупило строителните материали, мебели и офис-техника, съответно е получило услуги по тези фактури, обуславя извод, че доставките, които те материализиран са свързани с икономическата му дейност. Конкретно в мотивите на обжалваното решение е посочено, че е отказано право на данъчен кредит в размер на 81.02 лв. по 3 броя фактури, издадени от "Метро кеш енд кери" ЕООД, с предмет "сервиз чинии и чаши", "сешоари", "машинка за цяло тяло", "прахосмукачка", "хавлиени кърпи, сапун комплект прибори"; отказано е право на данъчен кредит в общ размер от 9 238.09 лв. по 44 броя фактури, с предмет "строителни материали, алуминиева дограма, шкафове, гардероб, фурна вградена, плот керамичен вграден и съдомиялна машина, хладилници, холова гарнитура, бюро, ъглови легла, спален комплекс, матрак, щори, телевизори, маси, декоративни изделия от ковано желязо, сламки, клечки за зъби, стенен свещник, покривка за легло, плажни играчки, фотоапарат, климатици, покривки, кошници, зайчета, салфетки". Според дадените обяснения тези стоки са вложени в обект на фирмата в с. Чешнигирово, част от тях са за обзавеждане на офис, складова и приемна база, находяща се в същото село и офис в бизнес център "Аркадия". Също така фирмата има рекламен щанд на селскостопанското изложение, където са използвани телевизори и мебелировка, като на обекта в селото е направена леглова база за посрещане на партньори. В хода на ревизионното производство е извършено посещение на този обект, издаден е протокол от 12.12.2011 г., направен е извод, че всички материали и стоки по фактурите, както и услугите са по повод жилищната сграда в селото, която се използва за живеене от собствениците на ревизираното търговско дружество. Партидите, които се водят във връзка с водоснабдяването и електрозахранването се водят на физически лица. Освен преценката на дадените обяснения, и посочения протокол, съдът е посочил и обсъдил последователно събраните писмени доказателства, както съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, както и събраните гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът не е кредитирал гласните доказателства, т. е. ги е преценявал съобразно изискванията на чл. 172 от ГПК, понеже разпитаният свидетел работи при ревизираното дружество. По повод на съдебно-техническата експертиза съдът точно е посочил, че експертът само е констатирал определени факти към един по-късен момент, но също така следва да се отбележи, че въпреки дадените устни уточнения при разпита му, заключението му не може да се кредитира по начин, обуславящ извод, че обектът съдържа предметите на процесните доставки - стоки, мебели и пр., включително и че част от него представлява склад за целите на дейността. Това е така, понеже експертът не е свидетел, в какъвто смисъл е касационния довод. Освен това безспорно е установено, че обектът е къща, а дали тя се ползва при и по повод икономическата дейност на дружеството или за жилищни нужди, като е приел ревизиращия орган, то твърденията на касатора не се явяват доказани чрез това доказателствено средство. Основната дейност на дружеството е внос и продажба на оборудване за млекодобивната и млекопреработващата промишленост. По повод другия спорен момен въведен с касационната жалба, относно отказаното право на данъчен кредит, по фактурите, свързани със закупения лек автомобил "Мерцедес Бенц", на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, касационният довод е насочен към неправилното прилагане и преценяване при това на тази норма, като приложима се явява тази на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Именно при обсъждане на тази защитна теза, както е възприел и съда, той е посочил, че не са ангажирани доказателства за използването на МПС за посочените в ал. 2, т. 1 от разпоредбата дейности. Следва да се отбележи, че ако автомобилът независимо, че е лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, ако беше заведен като ДМА при дружеството, можеше да бъде прието за неправилно приложението на посочената норма от приходния орган, в какъвто смисъл е и съдебната практика - национална и на СЕС. По повод третия спорен момент въведен с касационната жалба относно начислена лихва за забава в размер на 4 082.72 лв. за по-късно начисления ДДС в размер на 18 987.60 лв. за периода 15.10.2008 г. - 14.07.2010 г. Касационната жалба и в тази част е неоснователна, като съдът е приел, след тълкуване на клаузите на договора за доставка и монтаж на оборудване, че услугата се счита за извършена при пускане на обекта в експлоатация, а това е станало 15.09.2008 г. Данъчното събитие е настъпило на тази дата, респ. е сладвало да бъде издадена фактура от ревизираното дружество. Същата е издадена на 1.06.2010 г., включена е в дневника и справката декларация за м. 06.2010 г. При тази фактическа обстановка правилно е начислена лихва в посочения размер за по-късно начисления данък. При тези доказателства по делото и конкретно уговореното по договора, представеният двустранен констативен протокол и неангажиране на други доказателства, изложените съображения на съда за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част са правилни. По повод на други спорни моменти в касационната жалба няма конкретни доводи, още повече, че те веднъж са уточнени с допълнителна молба от този касатор, поради което не следва да се правят конкретни изводи. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на страните по делото, като такива са присъдени в първоинстанционното производство според изхода от спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение