Решение № 12648 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2018 г.

Решение № 12648 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "Национален строителен контрол" - Кърджали при РДНСК - Южен централен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт А. Манкова, против решение № 6 от 5.01.2018 г. по адм. дело № 206/2017 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена Заповед №ДК-11-К-3/26.07.2017 г. на началника на РО "НСК" при РДНСК - ЮЦР, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: А. Чауш, чрез процесуалния му представител - адв. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: главен архитект на община - Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспорената пред АС - Кърджали заповед на началника на РО "НСК" при РДНСК-ЮЦР, са отменени като незаконосъобразни разрешение за строеж /РС/ № 113/5.07.2017 г. на гл. архитект на община Кърджали и одобрения към него технически инвестиционен проект за обект: "Жилищна сграда с търговски партер в УПИ VII-6253, кв. 176, ж. к. "Възрожденци", гр. Кърджали, с възложител - А. Чауш, от гр. [населено място]. Заповедта е издадена по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ, при служебно извършена проверка. За да постанови този резултат е прието от органа, че РС е издадено в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1, вр. чл. 113, ал. 2 ЗУТ, в отсъствие на одобрен РУП, който е бил задължителен; без учредено право на преминаване и право на строеж в чужд имот по чл. 192, ал. 1 и чл. 148, ал. 4, вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ; и въз основа на проект, с който не са предвидени необходимия брой паркоместа, в нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение е прието от съда, че изработване на РУП не е било необходимо, че намаления брой паркоместа в инвестиционния проект е преодоляно с приложение на изключението по чл. 43, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 37, ал. 3 от Наредба № 2/2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизирани територии, с оглед размера на имота, както и че е налице решение на ОС на ЕС на сградата в съседния УПИ IV, даващо съгласие за ползване на рампата в техния имот за транспортен достъп до паркоместата в процесния УПИ VII, което съгласие включва и правото на събаряне на стената между двата имота. Решението е неправилно. По делото е установено, че отменените от касатора строителни книжа са издадени въз основа на скица - виза за проектиране № 177/5.04.2017 г. /стр. 19/, която е издадена в нарушение изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Представената виза не е извадка от действащия ПУП-ПРЗ на гр. Кърджали, от 2006 г., изменен и допълнен през 2010 г., защото в нея не е отразено предвиденото застрояване в УПИ VII, с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване, както и други изисквания, които са задължителни. Във визата освен, че липсват параметрите на процесния строеж, не е показано конкретното му разположение спрямо сградите в съседните имоти, а също и начина на застрояване, от което да е видно, че се касае за строеж при условията на свързано застрояване или за строеж покриващ само калканните зидове на заварени в съседните му УПИ IV и УПИ VI сгради, по чл. 82, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Фактът, че със забележка е отразено, че копието от действащия ПУП-ПРЗ на гр. Кърджали е неразделна част от визата, не валидира посочените пропуски, тъй като визата конкретизира изискванията на действащия ПРЗ към строежа и е предпоставка за изработване на инвестиционния проект. Още повече, че към визата и адм. преписка не е приложено цветно копие от действащия ПРЗ, а такова е представено едва със заключението на СТЕ. При това положение изводите на съда, че за случая не е било необходимо изработването на работен устройствен план /РУП/, тъй като проектирането е извършено с виза на основание чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ, са незаконосъобразни. Такива са и изводите на съда по отношение спазването на чл. 43, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Нарушението на предвидения брой паркоместа /гаражи/ в бъдещия строеж би могло да се приеме за преодоляно в хипотезата на предвиденото от закона изключение по чл. 43, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 37, ал. 3 от цит. по-горе Наредба № 7/2003 г., допускащо броя на паркоместата да бъде намален наполовина спрямо изискуемите по закон. За приложение на това изключение обаче следва да има данни в административната преписка, а не да почива на заключението на СТЕ. В случая такива данни към преписката липсват. Приложената обяснителна записка към част "архитектура" на изработения технически проект не съдържа данни защо броят на паркоместата за новия строеж е 12, спрямо изискуемите 15 бр. по чл. 24, ал. 1 от цит. по-горе Наредба № 2/2004 г., нито пък, че това се дължи на причина по чл. 43, ал. 2 ЗУТ. При отсъствието на такива данни в преписката изводите на съда за отсъствие на нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗУТ, почиващи на тълкувания на вещото лице, са незаконосъобразни. Не се споделят изводите на съда и за наличие съгласие на собствениците на съседния УПИ IV за преминаване през собственият им имот за осигуряване достъп до УПИ VII и по-конкретно през рампата в техния имот, по чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Такова съгласие не е установено. Приетото като доказателство решение на ОС на етажните собственици, ползвателите и наемателите на жилищната сграда в УПИ IV, взето с протокол от 20.04.2016 г. /стр. 77/, не обективира учредено право на преминаване, като вид сервитут върху този имот, поради неизпълнение на условията по чл. 192, ал. 1 и 2 ЗУТ. По делото липсват доказателства за учредено право на преминаване през този имот, чрез сключване на писмен договор между собствениците на двата поземлени имота, а не етажните собственици, с нотариална заверка на подписите им. Това право, както правилно е прието от органа следва да е учредено в полза на възложителя преди издаването на РС, защото е предпоставка за неговото издаване чл. 148, ал. 4, вр. чл. 161, ал. 1, вр. чл. 192, ал. 1 ЗУТ. От изложеното се налага извод, че заповедта на началник РО "НСК" Кърджали към РДНСК - ЮЦР, с която са отменени процесните строителни книжа е законосъобразна, а като я е отменил съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на А. Чауш, от гр. [населено място] бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение