Решение № 7569 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2018 г.

Решение № 7569 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Запрянов от [населено място] срещу решение № 226 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 216/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за незаконосъобразни доводите на съда, че искането му за издаване на разрешение не съдържа изискуемите мотиви, тъй като в закона няма изискване за определена форма и обем на мотивите. Излага, че съдът неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила е иззел функциите на административния орган като е обосновал оспорения отказ, вместо да констатира твърдяната липса на мотиви за издаването му. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на доводите на съда за неоснователност на неговото искане за издаване на разрешение, като счита, че в случая са налице достатъчно обстоятелства, които да обосновават необходимостта от притежаване на оръжие по смисъла на закона. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на второ Районно управление (РУ) – Стара Загора при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Стара Загора, изразява становище за неоснователност жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. Запрянов против отказ с рег. № 8245 з-77 от 12.04.2018 г. на началника на второ РУ при ОДМВР – Стара Загора с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че Р. Запрянов е подал Заявление вх. рег. № 419-к от 23.03.2018 г. до Началника на Второ Районно управление - Стара Загора към ОД на МВР - Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за придобиване и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Искането е било мотивирано с притежаването на оръжия за спортни и ловни цели и боеприпаси за тях и възможността същите да бъдат обект на посегателство. Посочено е още, че преди три години е бил обект на нападение и въпреки осъждането на нападателите не се чувства сигурен за безопасността си. Изложени са съображения, че искането за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е за да подсигури безопасността си с цел превенция. С оспорения отказ № 8245 з-77 от 12.04.2018 г., на основание с чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, на Запрянов е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, като отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице. Прието е, че от една страна заявителят не сочи конкретна обосновка и основателна причина за издаване на исканото разрешение, а от друга - че не е установено наличието на факти и обстоятелства, сочещи на необходимост от самоотбрана, като основание за издаване на разрешителен административен акт. Посочено е, че изложените в заявлението причини, факти и обстоятелства, не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаване на исканото разрешение, въз основа на което решаващият орган е направил извод за липса на нормативно установена предпоставка за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, в това число и фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ факти - недоказано наличие на основателна причина и необходимост за заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за граждански цели, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. Анализирайки приложимите норми съдът е изложил, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ, като законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си като представи необходимите доказателства. Посочено е, че с подаването на искането заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел. Съдът е приел, че в случая искането за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е мотивирано със съображения, които не обосновават необходимост от издаване на исканото разрешение, доколкото не сочат наличие на потенциална опасност за живота, личността или имуществото на жалбоподателя, свързана с работата, осъществяваната дейност, начина на живот и т. н и съответно на реална нужда от защита. Изложено е, че доколкото въведените от заявителя фактически твърдения не обосновават необходимост за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, направеното искане не съдържа изискуемата се мотивировка. Посочено е, че не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съответно за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие. Обстоятелството, че на 17.06.2014 г. спрямо Запрянов е било извършено престъпление е прието за изолиран случай на нападение, което не може да обоснове съществуването на основателна причина за лицето за придобиване на оръжие за самоотбрана. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Изложените от жалбоподателя доводи, с които мотивира причината за исканото разрешение не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Нито притежаването на ловно и спортно оръжие и съответно транспортирането им, нито изложените доводи за нападение преди повече от четири години не доказват необходимост от притежание на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Запрянов е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от касатора аргументи. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореният административен акт е немотивиран и съответно допълнен от съда. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 АПК и по критериите в чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не обосновават по несъмнен начин необходимостта от лично огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Съдът не е допълнил мотивите на органа, както твърди касаторът, а е изяснил приложимата правна уредба, установените факти и обстоятелства, преценил е ангажираните доказателства и е направил мотивиран извод за законосъобразност на оспорения акт. Това е и същността на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК в полза на ОДМВР – Стара Загора се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение