Решение № 1002 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2013 г.

Решение № 1002 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5002/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андрей Магриотов Едрев против решение № 366 от 15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1180/2012 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при ГПУ Царево, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Андрей Магриотов Едрев против заповед № 4/8.05.2012 г., издадена от полицейски орган при ГПУ - Царево, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. В нея са изложени фактически и правни основания за издаването й, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта не е издадена в предписаната от закона форма. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед на изискванията на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР - посочено е основанието за задържането, като не е необходимо излагане на подробни фактически обстоятелства, като основания за задържане на лицето. Законосъобразен е и изводът, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо касатора са били налице материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка - "задържане за 24 часа", а именно данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, за което в последствие жалбоподателят е привлечен в качеството му на обвиняем. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Именно наличието на такива данни е дало основание на полицейския служител да издаде заповедта. Ето защо доводите в касационната жалба, че спрямо жалбоподателя не са били налице данни за извършено престъпление от общ характер са неоснователни. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че задържането по чл. 63 от ЗМВР може да се реализира само от разследващ полицай по досъдебното производство по реда на НПК. Съгласно чл. 56, ал. 1, чл. 58, т. 4 и чл. 63 от НПК мярката за неотклонение "задържане под стража" може да се вземе само по отношение на обвиняем. В НПК изрично са регламентирани основанията и реда за привличане на дадено лице като обвиняем, като не са предвидени ограничения за приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в случаите, когато в хода на досъдебно производство се установят лица, за които има данни за съпричастност към осъществяване на непосредствено разкрито престъпление, но за които към този момент не са налице предпоставките по чл. 219, ал. 1 от НПК, какъвто е и настоящия случай. Цитираните в касационната жалба решения са неотносими към настоящия казус, тъй като в случая по несъмнен начин е установено, че спрямо касатора е осъществен фактическия състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят, както от събраните по делото многобройни писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, с които по несъмнен начин по делото е установено съпричастност на Андрей Едрев към извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Бургас решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,