Решение № 8906 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2022 г.

Решение № 8906 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3900/2022 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодоров, против Решение № 1507/9.03.2022 г. постановено по адм. дело № 172/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е 1) изменена по жалба на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - ЕКАЙЦ" ООД, представлявано от управителя Ю. И., Заповед за налагане на санкции № РД-253С-503/17.12.2021 г. на управителя на НЗОК, общо в размер на 600. 00 лева, като е намален размера на всяка една от наложените по т. 1- 4 от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 50. 00 лева или общо 200. 00 лева; 2) жалбата в останалата й част е отхвърлена. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" следва да бъде намален до установения минимум, предвид липсата на изложени в акта съображения относно определянето на размера на санкцията. Наведени са доводи за липса на законоустановено задължение за органа да обсъжда в издадения акт определения размер на санкцията. Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна процесната заповед. Ответникът - "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - ЕКАЙЦ" ООД, представлявано от управителя д-р Ю. И., чрез адв. В. Иванов, моли жалбата на управителя на НЗОК да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди решението на АССГ като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея първоинстанционен съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд – София-град по жалба на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - ЕКАЙЦ" ООД е изменил Заповед за налагане на санкции № РД-253С-503/17.12.2021 г. на управителя на НЗОК, намалявайки размера на наложените, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022) на лечебното заведение, четири санкции "финансова неустойка" в размер 150. 00 лв. всяка, като е определил същите в размер на по 50 лева. Санкциите са наложени за нарушения по чл. 144, ал. 4 във връзка с чл. 218, ал. 1, т. 1, ал. 2, IA, т. 2, чл. 219, ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г. и на Наредба № 9 от 10.12.2019 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Административният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Възражението на касатора относно изводите на съда, че управителят на НЗОК не е изложил съображения относно размера на наложените санкции, е неоснователно. Установената липса на мотиви действително не оказва влияние върху безспорно установеното наличие на извършени нарушения на НРД за МД 2020 - 2022 г. и ЗЗО, но касае определения размер на санкцията, тъй като той не е в предвидения минимален размер. По делото от фактическа страна е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД 2020 – 2022 г. между Националната здравноосигурителна каса от една страна и "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - ЕКАЙЦ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Триадица", [жк], [улица], представлявано от управителя д-р Ю. И. е сключен Договор № 226257/14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ по клинични пътеки. На основание Заповед № РД-25-741/9.11.2021 г. е извършена проверка на "Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ - ЕКАЙЦ" ООД със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение във връзка със сигнал от 15.10.2021 г. Резултатите от проверката за обективирани в Протокол № РД-25-741-1/15.11.2021 г., връчен на 19.11.2021 г. на представител на лечебното заведение. Срещу протокола не е подадено възражение, в резултат на което преписката не е разглеждана от Арбитражна комисия по медицински дейности. Управителят на НЗОК е издал процесната заповед и е наложил санкцията, предвидена в чл. 416, ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 г. в диапазон от 50 до 150 лева, като в процесния случай за всяко нарушения я е определил в размер на 150. 00 лева. Поради липсата на изложени мотиви досежно размера на санкцията, първоинстанционният съд е намалил санкцията до предвидения в закона минимум. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Събраните в хода на производството доказателства са обсъдени от съда точно, поотделно и в тяхната съвкупност, като в решението са изложени мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията органът следва да изложи самостоятелни мотиви, защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на закона. Административният съд правлино е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в размер над минималния, а за някои от тях даже в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРДМД 2020–2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай, административният орган не е извършил такава преценка. Не е коментирано и обстоятелството, дали от цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" по т. 1 до т. 4 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 4 броя санкции над минималния размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРДМД 2020–2022, то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. В решението на Административен съд София-град не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК.