Решение № 571 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2014 г.

Решение № 571 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2698/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Генади Станчев Ганчев от гр. Стара Загора, против Решение № 8163/19.12.2013 г., постановено по а. д. № 6390/2012 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ганчев против заповеди на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) № НК-20/12.06.2012 г. и № ОСОС-61/12.06.2012 г. С първата от тях е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на касатора, а с втората е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "директор" на Областна дирекция по безопасност на храните, Стара Загора (ОДБХ). Недоволен от решението, Ганчев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че същото е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отменят обжалваните от него заповеди на изпълнителния директор на БАБХ. Моли присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна - изпълнителният директор на БАБХ, чрез писмен отговор на процесуалния си представител и изразено от същия становище по съществото на спора в съдебното заседание по делото, моли оставянето в сила на обжалваното решение. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. Доводите за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, изложени от касатора, касаят основно вменените му със заповедта нарушения. Т.е., с касационната жалба се коментира основно и преимуществено административния акт, вместо съдебното решение, което е предмет на настоящата проверка. ВАС констатира, че същите са били веднъж вече изложени пред първоинстанционния съд, където са получили обоснован отговор. Основният довод против обжалваното съдебно решение е за неговата необоснованост, изразила се в това, че АССГ не е разгледал всяко едно от твърдяните в заповедта на изпълнителния директор на БАБХ негови нарушения, които не са обсъдени, не са изложени мотиви защо съдът приема, че те са извършени и то именно от касатора. Не е обсъждано дали не е изтекла предвидената в закона давност за налагане на съответни наказания и дали нарушението е извършено виновно и какви последици са настъпили за държавната служба и гражданите. Не била направена и цялостна преценка на служебното поведение на Ганчев. Доводът е неоснователен. АССГ е посочил изложените в заповедта нарушения от страна на Ганчев и ги е разгледал подробно. За част от тях е приел, че не са достатъчно конкретизирани (като фактически е приел, че те не са извършени от служителя), за разлика от други такива, пряко произтичащи от неизпълнение на нормативно установените задължения за изпълняващия длъжността "директор" на ОДБХ, каквато е заемана от касатора. Тези задължения са конкретизирани и обосновани със съответните текстове от нормативни актове, посочени в заповедта. Въпросът дали касаторът е извършил нарушенията е безпредметен с оглед безспорно установеният факт, че именно той е изпълнявал длъжността "директор" на ОДБХ. Ганчев твърди, че вмененото му със Заповед № НК-20/12.06.2012 г. нарушение за неизпълнението на Заповед № РД-11-1057/2.09.2011 г. (неправилно посочена в касационната жалба като № РД 11-1027), е погасено по давност. Счита, че тъй като нарушението е извършено с бездействие, то е започнало от момента, в който му е връчена същата заповед. Твърди, че с изтичането на 2-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, считано от посочения момент, възможността да му се търси дисциплинарна отговорност за него била погасена. Доводът е неоснователен. Нарушение, осъществено чрез бездействие, се извършва не само в момента, когато е следвало да бъде извършено съответното действие, а продължава до момента на извършването му. Т.е. в случая е налице продължаващо нарушение, което не дава основание да се приеме, че е извършено преди повече от два месеца от узнаването за него и/или една година от извършването му. Този извод касае не само доводите на Ганчев за описаното в т. 1 от заповедта нарушение, а и за всички други такива, които са осъществени от него чрез бездействие, подробно описани в касационната му жалба. Неоснователни са и доводите, касаещи описаното в т. 2 от заповедта. Всички те са свързани с извършени от касатора нарушения на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (Наредбата). В административния акт и обжалваното съдебно решение е описано подробно и точно кога и при какви обстоятелства са извършени тези нарушения. Това е станало на датата, отразена върху съставяната за всяка една фактура по поръчките. Какви именно нарушения са извършени, също е описано в заповедта на изпълнителния директор и съдебното решение. За всички случаи общото е, че в нарушение на чл. 2 от цитираната Наредба, не са събирани и преценявани най-малко 3 оферти, преди да се възложи изпълнението на поръчката. Нарушение съставлява и несъставянето на протоколи за приемо-предавателни протоколи за получаването на доставените стоки, както и регистър на раздадените на служителите на ОБДХ документи. Касаторът, като ръководител на ОДБХ, носи отговорност за дейността на подчинените му административни звена и служители. Неупражненият контрол върху тяхната работа съставлява дисциплинарното нарушение от негова страна и е основание за налагане на наказание. Като служител, имащ пряко отношение към провеждане процедурата по провеждане на малките обществени поръчки, възлагани от ОДБХ, той е нарушил чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Неоснователни са и доводите за липса на задължения на Ганчев в качеството му на директор на ОДБХ във връзка с финансовото управление и контрол на ръководеното звено. Видно от т. V. 26 на Длъжностната характеристика на служителя, той отговаря ежедневно за финансовата дисциплина в дирекцията. Задължението му да изготви конкретно посочените и липсващи в ОДБХ документи, произтича от разпоредби на съответните нормативни актове, установени по време на дисциплинарната проверка. Практически невъзможно а и ненужно (при наличието на посоченото задължение по т. V. 26 от нея) е, в Длъжностната характеристика на Ганчев да се изписва подробно за изготвянето на какъв точно административен акт следва да разпореди той. Това, както и посоченото в горния абзац, е негово задължение, произтичащо от нормативен акт и той трябва да го изпълни, дори и в длъжностната му характеристика то да не е посочено. Всички изложени доводи, на практика са били направени и пред първоинстанционния съд, били са разгледани и са получили повече или по-малко обстойни отговори. Не водят до други изводи и представените в касационната производство доказателства от Ганчев. Отмяната на по-късно съставените наказателни постановления (НП) № 243, 244, 245, 246, всички от 4.07.2012 г. на "Вита Сте Ник" ЕООД от Районен съд Казанлък, не води до извод за липса на нарушения от страна на касатора, извършени на посочените в заповедта дати. Като директор на ОДБХ, той е бил длъжен да реагира адекватно на съставените от контролиращи това дружество инспектори актове да установяване на административни нарушения № 593 и 594, и двата от 20.10.2010 г. и да състави съответните НП. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на БАБХ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на касационната инстанция то се явява основателно и доказано. На основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касаторът да заплати на БАБХ сумата 200,00 лева. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение