Решение № 553 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 109/2008 г.

Решение № 553 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 109/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. И. Р. - Е. "Ч." от гр. Т. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд от 27.06.2007 г. постановено по в. гр. д. № 128/2007 г. Поддържат се оплаквания за недопустимост, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 34, ал. 2 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. О. А. е предявила иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу Е. "Ч." за сумата 7030.50 лв. представляваща обезщетение за ползването на общински имот представляващ част от улично платно около 40 кв. м, находящо се пред кафе-аперитив Е. "Ч." за периодите както следва: 27.08.1999 г. до 30.09. 1999 г., от 1.05.2000 год. до 30.11.2000 год., от 1.05.2001 до 30.09.2001 год. и от 1.05.2002 год. до 30.09.2992 г. (според уточнение на претенцията с молба от 8.12.2004 год. - л. 34 от първоинстанционното производство, както и с допуснато увеличение по реда на чл. 116, ал. 1 от ГПК (отм.) размера на иска в съд. заседание на 14.04.2005 год.). С решение № 268/30.06.2005 год. на Троянския районен съд по гр. д. № 329/2004 год., оставено в сила с решение на Ловешкия окръжен съд от 23.11.2005 год. по гр. д. № 303/2005 год. искът е отхвърлен като неоснователен. По касационна жалба на О. А., представлявана от кмета й И. Д. П. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение с решение № 509 от 3.04.2007 г. по гр. д. № 165/2006 год. е отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за приемане на доказателства по делото и за преценка на събрани по делото доказателства във връзка с изясняване фактическата страна на спора. При новото разглеждане на делото Ловешкият окръжен съд с решението си от 27.06.2007 г. по гр. д. № 128/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт на Троянския районен съд и вместо това е постановил осъждането на ответника да заплати сумата 6118.90 лв., с която последния се е обогатил неоснователно като е използвал общински имот без основание за сметка на обедняването на ищеца за периодите, конкретизирани в уточнението на иска, както и да заплати направените разноски по делото в размер на 652 лв. В останалата част е оставил в сила решението за отхвърляне на претенцията до предявения размер. Въззивното решение е допустимо и законосъобразно, в съответствие със събраните по делото доказателства. От фактическа страна е изяснено по делото, че ответния Е. "Ч." е осъществявал търговска дейност, като поставял маси и столове върху тротоарното платно пред имоти пл. 360 и 361 по плана на гр. А., кв. Ц., в които се намира кафе-аперитив "Ч." в собствена на ответницата М. сграда. С решение на Ловешкия окръжен съд от 16.10.2001 год. по гр. д. № 455/2001 год. оставено в сила с решение № 275 от 22.04.2003 год. на IV г. о. на ВКС на РБ по гр. д. № 286/2002 год. е решен спора за собственост върху процесната част от 40 кв. м между М. от гр. А. с О. А. с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), като в тях е прието, че спорният имот представлява част от улица, а не принадлежи на ответницата и нейния съсобственик. От приложените по делото преписи от съдебни актове по други административни и съдебни спорове може да се направи извод, че процесната част от имота е ползвана като търговска площ в летните месеци. От заключението на комплексната технико-икономическа експертиза, изслушана в Троянския районен съд, е установено, че дължимата дневна такса на кв. метър площ в централната част на населеното място според Тарифата за такси и цени на услуги по Закона за местните данъци и такси, извършвани от Общинската администрация гр. А. в периода от 1999 - до 2001 год. е била 0.30 лв. За 2002 год. е била в сила следваща Тарифа, според която в първа зона на населеното място (където се намира процесната част) таксата на квадратен метър на ден е по 0.40 лв. на ден, но се предвижда и месечна такса в размер на 8 лв. При положение, че за петмесечен период от 1.05.2002 год. до 30.09.2002 год. теренът е ползван непрекъснато, правилно въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се изчисли според месечната такса по 8 лв., а не по дневната тарифа, което е по-благоприятно за жалбоподателя. Въз основа на тази експертиза Ловешкият окръжен съд е приел, че дължимата сума е 6118.90 лв. за целия процесен период от време от 27.08.1999 г. до 30.09.2002 год. Безспорно по делото е, че жалбоподателката не е заплащала дължимата такса за ползване на тротоари, площади, улични платна и др. терени за търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове, витрина. Поради това обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че с ползването на процесната част за търговска дейност на открито пред кафе-аперитива без заплащане на таксата за това, О. се е обеднила със сумата 6118.90 лв., в какъвто размер ответната страна се е обогатила, спестявайки дължимата сума. Поради това и законосъобразно претенцията е квалифицирана по чл. 59 от ЗЗД и уважена в посочения размер. Възражението за недопустимост на иска поради наличие на влязло в сила решение по приложеното гр. д. № 22/2004 год. на Троянския районен съд по чл. 254 от ГПК е останало недоказано. Липсват категорични доказателства, че издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 117/2003 год. въз основа на несъдебно изпълнително основание за сумата 4896 лв. в полза на О. А. срещу Е. "Ч." касае вземането на ищеца по настоящото дело за същия период от време срещу ответника. В тежест на страната, която поддържа възражението за отвод на присъдено нещо, е да докаже наличието на идентичност между по-рано разрешения спор и този, с който е сезиран съда по повторно заведеното дело, за да се приложи последицата на чл. 224, ал. 2 от ГПК (отм.). Такава идентичност не се установява при съпоставяне данните по приложеното гр. д. № 22/2004 год. и настоящото дело. Този извод може да се направи и от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката в съдебно заседание на 4.06.2009 г., с оглед на направеното от него доказателствено искане за прилагане на делото, по което е издаден изпълнителния лист по извлечение от сметка - гр. д. № 117/2003 год. на Троянския районен съд. С оглед на изложеното, касационната жалба на ответната страна по делото е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на решението Ловешкият окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" от ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,