Решение № 9 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2022 г.

Решение № 9 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2022 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ), подадена от пълномощник срещу Решение № 1867 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 5487/2017 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която е осъдена да заплати на М. Ш. - И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733. 82 лв. претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 6.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2017 г. до окончателното погасяване на главницата, както и в частта, с която БНБ е осъдена да заплати сторените по делото разноски в размер на 927 лв. С втора касационна жалба е обжалвано и допълнителното Решение № 3226 от 12.05.2022 г., постановено по същото дело, в частта му, с която БНБ е осъдена да заплати на ищцата законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 5 733. 82 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на главницата. Касаторът твърди неправилност на съдебните решения в обжалваните им части поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска тяхната отмяна и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – М. Ш. – И., чрез пълномощника си адв. Х. Михайлов, представя становище за неоснователност на касационните жалби. Моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила, като законосъобразни. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за които не представя списък и писмени доказателства. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага обжалваните решения, като правилни, да бъдат оставени в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваните му части е неблагоприятен, и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от М. Ш. - И. срещу БНБ обективно съединени искове, както следва: 1. Иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 091. 38 лв., представляващи разликата между размера на вложенията на ищцата в КТБ-АД (в несъстоятелност) и изплатения й от Фонда за гарантиране на влоговете в банките депозит в размер на 196 000 лв., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 86 ЗЗД, а именно 29 781. 11 лв. и 2. Иск за обезщетение на причинени й имуществени вреди в размер на 8 627. 97 лв., равняващи се на законната лихва за забавено плащане на гарантирания влог от 196 000 лв. за периода от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г., всички те настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на БНБ по прилагането на чл. 1, § 3, б. "i" от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил първия от така предявените искове, ведно със законната лихва за забава, като неоснователен и недоказан и е осъдил БНБ да заплати на ищцата имуществени вреди в размер на 5 733. 82 лв., претърпени в периода от 25 юли до 06 ноември 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 25.05.2017 г. до окончателното й изплащане, настъпили вследствие извършено от ответната страна нарушение на правото на ЕС, като е отхвърлил иска за периода от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и след 6.11.2014 г. до 4.12.2014 г. и в останалата част за разликата над 5 733. 82 лв. до 8 627. 97 лв., като неоснователен и недоказан. С допълнително решение, постановено в производство по реда на чл. 250 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът е допълнил своя акт, като е наредил осъдителния диспозитив да се чете по следния начин: "Осъжда БНБ да заплати на М. Ш. – И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 733. 82 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, претърпени в периода от 25 юли до 06 ноември 2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение ан правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване на неналичност на депозитите в КТБ – АД в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква "i" от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, като е отхвърлил иска за периода от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и след 6.11.2014 г. до 4.12.2014 г. и в останалата част за разликата над 5 733. 82 лв. до 8 627. 97 лв., като неоснователен и недоказан." За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата се е справила с доказателствената тежест и с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства е установила наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма досежно втория от предявените искове и в резултат от това е направил извод, че този иск е основателен и частично доказан по размер и е постановил своя акт. Решението е валидно и допустимо, като е неправилно само в частта досежно периода, за който е дължимо обезщетение за имуществени вреди, вследствие на което и размерът на обезщетението е неправилно определен. Съдът е приел, че този период е от 25 юли до 06 ноември 2014 г., за който БНБ дължи обезщетение в размер на 5 733. 82 лв., а всъщност дължимото обезщетение е в размер на 5 624. 38 лв. за периода от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г. В останалата му част решението е правилно. Правилни са изводите на АССГ за допустимост на исковете; за квалификация на претенциите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; за насочването им срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на исковете пред надлежния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Фактическите установявания по делото не са спорни между страните. Съдът е основал правните си изводи на установената, чрез анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, фактическа обстановка, която не е необходимо да бъде повтаряна и в настоящото съдебно решение. Въз основа на фактите по делото съдът е направил обоснован извод за основателност само на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, настъпили за ищцата вследствие на нарушение на правото на ЕС, но само за периода на забавата, т. е. от момента, в който тя реално е трябвало да има достъп до гарантирания депозит до момента, в който незаконосъобразното бездействие на ответника, т. е. нарушението, е преустановено. В останалата част претенцията е неоснователна и недоказана и правилно искът е бил отхвърлен. На осн. чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е направил пълен и подробен анализ на приложимата правна уредба, към който няма какво да се добави. Обосновано е приетото, че в настоящия случай имуществената вреда за ищцата се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г., както е приел решаващият съд. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3, б. (i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищцата започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 6.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата – 4.12.2014 г. липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г., а не както е приел съдът от първата инстанция от 25 юли до 06 ноември 2014 г. Затова и присъденото обезщетение от 5 733. 82 лв., основано на заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е неправилно определено. За периода на незаконосъобразно бездействие на БНБ - от 26.07.2014 г. до 5.11.2014 г. размерът на дължимото обезщетение е 5 624. 38 лв., като решението на административния съд следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение над този размер до присъдения от 5 733. 82 лв. и искът за сумата от 109. 44 лв. следва да бъде отхвърлен. Именно върху сумата от 5 624. 38 лв. ответникът дължи и законната лихва - от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищцата, съответно, че в изплатения й размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва. Но договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание и затова не основава неоснователност на предявения иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на обезщетението. Правилно е решението и в частта му, с която ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата съдебни и деловодни разноски в размер на 927 лева. Съдът е съобразил изхода от правния спор, фактическата и правна сложност на делото и възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и уважената част от иска и правилно е определил сумата на разходите. Юрисконсултско възнаграждение в случая не се дължи, с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), която е неприложима, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за искови молби, предявени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 25.05.2017 г. Приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъдат присъдени такива. При този изход на спора, претенцията на Българска народна банка за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение