Решение № 7709 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2013 г.

Решение № 7709 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Властрой" ЕООД гр. Костинброд, чрез управителя Лъчезар Влахов, срещу решение № 5196/24.07.2013 г., постановено от Административния съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 1188/2012. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от адмrнистративния съд или алтернативно да бъде постановено решение по същество като бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирова в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 2001104794/01.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ЦУ на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2380/27.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, с който на "Властрой" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 36 873.70 лв. за данъчен период м. 12.2010 г. За да постанови решението в обжалваната част на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел за установено, че на жалбоподателя с нот. акт от 23.12.2008 г. е учредено право на строеж от Николина Димитрова, срещу задължение за построяване на административна сграда. Собственика на имота е запазил правото си на строеж върху подробно индивидуализирани обекти с обща площ от 553,38 кв. м. Останалата част до пълния размер на разгънатата застроена площ в размер на 750 кв. м. е собственост на жалбоподателя. Жалбоподателят е издал опростена фактура № 1/23.12.2008 г. на стойност 270 579,30 лева, с предмет нотариален акт за учредяване право на строеж. За м. 12.2010 г. дружеството е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 20 000 лева, като в хода на ревизията е установено, че дружестовото е упражнило право на данъчен кредит в размер на 36 873.70 лв. за извършени СМР за строеж на сградата по процесния нотариален акт, включително тези за овъзмездяване на собственика на недвижимия имот. При така установеното съдът е приел, че прехвърлянето на правото на строеж срещу построяване на точно определени обекти за собственика на земята, представлява бартерна сделка по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. Посочена е съдебната практика на СЕС по дело С-549/11, в което е дадено тълкуване на чл. 63 и чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО, съгласно което " .... тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителни услуги да бъде изискуем от момента на учредяване правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяването на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично отражение". Решаващия състав е приел, че учреденото право на строеж от физическото лице на жалбоподателя представлява юридически факт, който има следните последици: настъпва данъчно събитие за сделката с предмет учредено право на строеж, която представлява получено авансово плащане от насрещната по договора страна - доставчика на строителна услуга. За полученото плащане произтича задължение за регистриране на целите на ДДС лица съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /в редакцията след ДВ, бр. 113 от 2007 г./. Прието е, че след като са налице всички предпоставки за квалифициране на учреденото право на строеж като авансово натурално плащане за бъдещата доставка на услуга, към момента на сключване на нотариалната сделка, жалбоподателят е получил авансово изцяло насрещната престация за дължимата от него услуга, поради което е настъпило данъчното събитие в този момент, а не в последваш когато само фактически извършва строителната услуга. С оглед на тези фактически констатации, административния съд е счел, че жалбоподателят няма да извършва последващи доставки към посоченото лице, тъй като данъчното събитие вече е възникнало. АС е изложил мотиви, че на датата на фактическото предаване на строителните обекти, след завършването им няма основание да възникне данъчно събитие тъй като законът допуска същото да настъпи само еднократно - арг. чл. 25, ал 2 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното първоинстанциония съд е приел, че органите на данъчната администрация правилно са отказали да признаят правото на данъчен кредит на дружеството на осн. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по отношение на фактурите издадени на дружеството за извършени СМР в обектите които след изграждане ще бъдат собственост на учредителя на правото на строеж - Николина Димитрова. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Доводите изложени в касационната жалба относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Административния съд правилно е приел, че връчването на втора ЗВР заедно с РА, с която се удължава срока на ревизията, не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, тъй като ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № 1100637/14.01.2011 г., валидно връчена на 20.01.2011 г., от датата на която започва да тече срока на ревизията. По отношение на довода, че РД и РА са издадени от едно и също лице, административния съд правилно е посочил, че допустимостта чл. на ревизиращия екип да бъде определен за издател на РА е безпротиворечиво приемана в практиката на ВАС като израз на принципа на непосредственост. Неоснователен е довода на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл. 130, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като към този момент дружеството не е изградило и няма как да предаде насрещната престация. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата редакция, а именно към ДВ, бр. 63 от 2006 г.) при бартер, данъчното събитие и за двете насрещни доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. Както правилно е приел АС, позовавайки се на практика на СЕС по дело С-549/11, когато в полза на дружеството е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение. В случая не е спорно, че всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни. Факта, че дружеството към момента на издаване на процесната фактура не е било регистрирано по ЗДДС е ирелевантен, тъй като спорен е момента досежно доставките по които лицето е получател, като регистрирано по ЗДДС и по които му е отказано право на данъчен кредит, поради липса на последващи облагаеми доставки. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС в сила от 01.01.2009 г., тъй като същата не е действаща към момента на учредяване правото на стореж и издаване на процесната фактура. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данъка за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната. От съдържанието на посочената разпоредба следва, че данъчно събитие имат, както облагаемите доставки, така и освободените доставки, като в случая касаторът е получател по доставката - право на строеж, а не доставчик. Следователно на датата на подписването на нотариалния акт е възникнало данъчното събитие на доставката по учредяване на правото на строеж от физическото лице на касатора, тъй като на тази дата е прехвърлено вещното право на строеж за обектите на касатора, описани подробно в нотариалния акт. Неоснователен в довода в жалбата за приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, в редакция за ревизирания период /неправилно посочена като ал. 8/, съгласно която когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката, тъй като изискуемостта на данъка е настъпила съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС на датата на учредяване правото на строеж. Ако се приеме твърдението на жалбоподателя за приложение на посочената разпоредба, то към момента на издаване на разрешение за ползване на обекта би следвало да му бъде начислен допълнително ДДС върху данъчната основа по издадената опростена фактура. Предвид на изложеното за касатора не е възникнало право на данъчен кредит за получените последващи доставки на стоки и услуги, свързани с извършване на строителните работи по изграждане на обектите на учредителя. Тези доставки, в съответните на квотата на учредителя части, не са използвани за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 1190 лв., тъй като такова не е присъдено от АС. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,