Решение № 135 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г.

Решение № 135 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 385/2009 г. от 08.05.2009 г. по касационна жалба, подадена от Д., ч. М. на регионалното развитие и благоустройството е допуснато касационно обжалване на решение № 510/29.10.2008 г., постановено по гр. д. № 677/2007 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 3317/15.04.2006 г. по гр. д. № 640/2005 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо това са отхвърлени предявените от държавата против О. гр. П. иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК да се признае за установено, че недвижим имот с площ 4979 кв. м. за експониране на археологически паметник на културата с национално значение "Ф" кв. 125 с граници от юг площад и УПИ *паркинг в кв. 135 А, от запад площад кв. 125/3Мсбж-поща/, от изток бул. ".", от север ул. ".", който терен е индивидуализиран като УПИ "археология и обществени дейности" в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П. и иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД против общината и "М" Е. гр. С. да се прогласи за нищожен, поради противоречие със закона - чл. 7, ал. 1 от ЗДС договора, сключен на 03.12.2003 г., с който О. гр. П. е продала на "М" Е. празно дворно место с площ 5634 кв. м., представляващ УПИ "археология и обществени дейности" в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П. Със същото решение е оставено в сила допълнителното решение № 900 от 04.06.2007 г. на Пловдивски ОС, постановено по същото гр. д. № 640/2005 г., с което е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС против "М" Е. за ревандикация на имота предмет на договора и държавата е осъдена да плати разноски на О. в размер на 6541 лв. и на дружеството - в размер на 6426 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 16, ал. 1 ЗПКМ /отм/, чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗДС, допуснати съществени процесуални нарушения поради едностранчиво обсъждане на доказателствата и необоснованост. Ответникът по касация О. гр. П. оспорва жалбата, като счита, че в съответствие с материалния закон - § 7, т. 4 от ЗМСМА общината е станала собственик на процесния имот. Ответникът по касация "М" Е. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Предмет на предявения от държавата против общината иск за собственост е недвижим имот с площ 4979 кв. м. за експониране на археологически паметник на културата с национално значение "Ф" кв. 125 с граници от юг площад и УПИ *паркинг в кв. 135 А, от запад площад кв. 125/3Мсбж-поща/, от изток бул. "., от север ул. "., който терен е индивидуализиран като УПИ *археология и обществени дейности" в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П. Като паметник на културата, той е открит при строителни работи през 1972 г. върху имоти, които са били отчуждени за изграждане на обществено мероприятие - разширение на булевард и площад.. Тогава е установено, че стария форум /градски площад/ напълно съвпада сега с площад "С" в гр. П., Експонирана е източната част от него, съставляваща процесната площ от 4979 кв. м., попадаща с УПИ *археология и обществени дейности" в кв. 125-нов по плана на ЦГЧ на гр. П. Неразкритата част попада под сега съществуващия площад в града. За да постанови обжалваното решение по този иск, съдът е приел, че УПИ *археологическа и обществена дейност попада върху частни имоти, отчуждени по ЗПИНМ през 1972 г. за обществено благоустройствено мероприятие - разширение на площад и поща и на булевард и до 17.04.1990 г. е бил държавна собственост на това основание, че не е станал изключителна държавна собственост на осн. чл. 18, ал. 1 от Конституцията, тъй като не е археологически резерват, обявен за такъв със закон, че чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ не съставлява самостоятелно законово основание, въз основа на което държавата да придобие право на собственост върху този паметник на културата, тъй като съгл.. чл. 92 от ЗС той принадлежи на собственика на терена, ако не се отделя от него. Този извод е мотивиран с чл. 2, изр. 2, чл. 15, ал. 4, чл. 16, ал. 2 и чл. 17 от ЗПКМ/отм/. На основание § 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМСМА, въззивният съд е приел, че имота е станал общинска собственост, тъй като отговаря на всички характеристики, визирани в този текст - отчужден е за обществено мероприятие, не е застроен и не подлежи на връщане на предишните му собственици. Въззивният съд е мотивирал този извод и с това че имота е станал общинска собственост и защото форума е част от градския площад сега, а върху него не се оспорва правото на собственост на общината, въпреки, че под повърхността му също се намира форума, т. е. правото на собственост не може да бъде обусловено от възникването и продължаващото във времето разкриване на различни части от един паметник на културата. С въззивното решение е прието, че класификацията на паметниците на културата по чл. 19 от ЗПКМ не е основание за възникване на право на собственост за държавата, тъй като всяка от тези четири вида паметници може да принадлежи на държавата, общините, или ЮЛ и ФЛ, а има отношение към режима на опазването им. На основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗДС в първоначалната й редакция до ЗИД на ЗДС /ДВ бр. 124/1998 г. е прието, че държавата не е станала собственик на процесния имот, тъй като тази норма не изключва възможността същите имоти да принадлежат и на общините, а и защото тя няма вещно правно отчуждително действие по отношение на общински имоти. Поради това, че е приет за неоснователен иска за установяване на публична държавна собственост е отхвърлен и иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД против дружеството и иска по чл. 108 от ЗС по отношение на него. Основните материално правни въпроси по които е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК са свързани с тълкуването на чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ - дали тази норма съставлява самостоятелно законово основание за възникване право на собственост за държавата директно и как се съотнася нейното действие към § 7, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗМСМА, уреждаща признаците, по които се отделят имотите, общинска собственост от държавната собственост, как следва да се тълкува и какво е действието на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗДС в първоначалната й редакция. Съгласно т. 4 от Списъка на Министерство на културата "Ф"Централен" кв. 125 по плана на гр. П. е обявен за паметник на културата с национално значение /ДВ бр. 6/1995 г./ с определено от министъра място на откриване и съхранение. С протоколно решение от 22.06.1998 г. на Националния съвет за паметниците на културата /НСПК/ са определени границите на "Фуремния комплекс с външни размери 143 м. в посока изток-запад и 136 м. в посока север юг, обхваща 20 дка. Той съвпада с централния площад на града сега. С цитираното решение са определени два режима на опазване и съхранение. За разкритата експонирана част от археологическия обект, в посочените граници върху площ от 4979 кв. м. е определен режим "А", означаващ пълно археологическо проучване, експониране на археологическия обект в паркова среда и забрана за ново строителство. Тази част е предмет на спора. Правилно въззивния съд е приел, че имотите в които са открити археологическите разкопки през 1972 г. са били държавна собственост, тъй като са отчуждаване на благоустройствено мероприятие - разширение на площад, разширение на поща и на булевард. От втората СТЕ, т. 2 приета от въззивния съд се установява, че терена, на който са открити археологическите разкопки, сега УПИ * от кв. 125 по плана на ЦГЧ на гр. П., одобрен със заповед № 4126/27.07.1954 г. е бил включен в кв. 151, отреден за "Д". На основание чл. 39 от ЗПИНМ в първоначалната му редакция, това предвиждане на плана има вещно правно отчуждително действие. От заключението на вещото лице и у-ние № 95-006501/18.05.2005 г. се установява, че част от квартал 151 обхваща терена на разкритите археологически разкопки. Вещото лице е докладвало, че са оценени частни имоти № 4* отчуждени на площад и разширението на булевард и поща. Със смесена собственост лична и държавна са оценените имоти 476 и 478. Държавни преди 1969 г. са били 473,475. Площадът и пощата са изградени, а терена, върху който са експонирани археологическите разкопки съдържа материални свидетелства за човешка дейност, която има научна и културна стойност и притежава обществена значимост и по смисъла на чл. 3 от ЗПКМ/отм ДВ бр. 19/1.03.2009 г./ представлява паметник на културата, но е част от централния площад.. Така по делото безспорно е установено, че към 1972 г. всички имоти, върху които са разкрити археологическите разкопки на "Ф" са държавна собственост без оглед на основанието за това. Конституцията от 1947 г. и Конституцията от 1971 г. в редакцията й до 1990 г. /отм/, в чл. 14 не урежда общинската собственост като отделен вид. редена е само държавната общонародна собственост, която се стопанисва и управлява от народните съвети, кооперативната и на обществени организации и лична. След изменението през 1990 г. на чл. 14 от Конституцията от 1971 г., публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г., /., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г. за първи път е предвидена възможността общините да притежават собственост, отделна от държавната. Съгласно изменения чл. 16 от тази Конституция, освен изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон. Сега действуващата Конституция в сила от 13.07.1991 г. в чл. 140 изрично провъзгласява правото на О. да притежава своя собственост, "която използва в интерес на териториалната общност". С § 6 от ЗМСМА от 17.09.1991 г./ДВ бр. 77/1991 г./ е приета нова редакция на чл. 6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Съгласно чл. 6 от ЗС в тази му редакция, държавна собственост става имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост и имуществото, което тя придобие. Към този момент действа нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ /Обн., ДВ, бр. 29 от 11.04.1969, отм., бр. 19 от 13.03.2009 г., считано от 10.04.2009 г./, която не е променяна от 1969 г. Съгласно същата "всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата". Законът и Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата /ДВ бр. 6/19.01.1979 г., отм. ДВ бр. 60 от 27.05.1998 г. уреждат процедурата, по която се декларира регистрира и обявява паметник на културата с национално значение, разкрит при археологически разкопки, но веднъж обявен за такъв, той става държавна собственост по силата на изричната разпоредба на закона. В този смисъл нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ е самостоятелно основание за възникване правото на собственост за държавата по силата на закона. Въззивният съд неправилно е приел, че този текст не съставлява самостоятелно основание за възникване правото на собственост за държавата върху паметниците на културата, открити при археологически разкопки. Вярно е, че ЗПКМ /отм/ допуска в чл. 2 паметниците на културата да бъдат собственост и на общините и на частни физически и юридически лица, но по отношение на тези паметници, които са открити при археологически разкопки е предвидено изключение от общото правило със специална императивна норма на чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ /отм/, като ги обявява за държавна собственост. Поставя се въпроса на основание този текст само археологическата субстанция, обявена за паметник на културата с определен статут и граници ли е държавна собственост, или и терена под нея. В исторически план въпросът е бил уреден още със Закона за старините /ДВ бр. 37/16.02.1911 г., който с чл. 26, ал. 1 определя статут на държавна собственост на всички "недвижими старини", където и да са открити, но относно местото, съгласно ал. 2, държавата решава дали да го отчужди по Закона за отчуждаване в обществена полза. Със ЗПКМ в сила от 15.04.1969 г., /отменен със Закона за културното наследство - ДВ 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г./ също не предвижда паметниците на културата да са само държавна собственост. Изключение от този текст е правилото на чл. 16, ал. 1 от този закон. За терена обаче, законодателят не постановява такова правило. Аргументите за това са следните: Нормата на чл. 15, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗПКМ /отм/, предвижда възможност археологически разкопки да се провеждат в имоти на други собственици, различни от държавата, а чл. 17 от закона изрично предвижда, че не е необходимо отчуждаване на имотите за проучване и разкопки. ЗПКМ не урежда процедура по отчуждаване на имотите и не препраща към уредената такава в други закони. Нашето право допуска правото на собственост върху обособен обект на повърхността на земята, или под нея да принадлежи на лице, различно от собственика на терена с нормите на чл. 63 и чл. 66, ал. 3 от ЗС. Паметниците на културата, открити при археологически разкопки имат граници и статут, определени по реда на чл. 4 от ЗПКМ /отм/ и това им придава правна самостоятелност като отделен обект на собственост със специфичен статут. Пространствените им предели не винаги са достатъчни, за да се определи самостоятелен парцел ****а тях, а и експонирането им при съгласуване с компетентните органи за това, може да става в различна градоустройствена и /или/ архитектурна среда, за изграждането на която определяща е собствеността върху терена, отделна от собствеността върху паметника на културата. Въз основа на цитираните текстове и по изложените съображения, съдът приема, че в нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ /отм/ за държавна собственост са обявени само паметниците на културата като археологическа субстанция, чийто граници - пространствени предели хоризонтално и вертикално и статут са определени по реда на чл. 4 от ЗПКМ /отм/. Теренът, върху който обаче те са разположени, ако не е бил изрично отчужден за такива нужди по реда на чл. 101 от ЗС не става държавна собственост автоматично. Така при откриване в хода на археологически разкопки на паметник на културата, който е трайно прикрепен към терена и съставлява неотделими от терена следи от човешка дейност, които имат културно-историческа и научна стойност в имот, който не е държавна собственост възниква по силата на закона - чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ /отм/ суперфициарна собственост. Д. става автоматично по силата на закона собственик на намерената културна ценност в обема и границите, които определи компетентния орган, а собствеността върху терена се запазва, освен ако той изрично не бъде отчужден след проведена нарочна процедура за това. Това разрешение се дава и в сега действащия Закон за културното наследство (ЗКН) /Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм. с Решение № 7 от 29.09.2009 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 80 от 9.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г./ Трайно прикрепените надземните и подземните археологически обекти са недвижимо културно наследство, съгласно чл. 6, във вр. с чл. 9. Нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН определя "археологически обекти" като "движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания" и ал. 2 от същия текст ги обявява за публична държавна собственост. Такъв статут е даден и на заварените недвижими паметници на културата с § 10 и 12 от ПЗР на ЗКН. В случаите обаче, когато при извършване на благоустройствени мероприятия се открият находки, които имат следи на културна ценност изобщо, министърът на културата може, съгласно чл. 162 от ЗКН да сключи договор със собственика за учредяване право на ползване върху терена, когато той не е държавна собственост, а ако не се постигне съгласие, може да предприеме действия по отчуждаване на терена по ЗДС. Така по отношение на "Ф"Централен" гр. П., обявен за паметник на културата с национално значение със Списъка на Министерство на културата т. 4 /ДВ бр. 6/1995 г./ с определено място на откриване и съхранение и граници определени с протоколно решение от 22.06.1998 г. на Националния съвет на паметниците на културата /НСПК/ - външни размери 143 м. в посока изток-запад и 136 м. в посока север юг, обхващащ 20 дка. и съвпадащ с централния площад на града и определени два режима на опазване и съхранение, е възникнало право на собственост на държавата на основание чл. 16, ал. 1 от ЗПКМ /отм/, изключваща приращението по чл. 92 от ЗС, отделно от терена, собственост на общината на основание § 7, т. 4 от ЗМСМА. Процесната площ от 4979 кв. м. е разкритата експонирана част от археологическия обект с режим "А", означаващ пълно археологическо проучване, експониране на археологическия обект в паркова среда и забрана за ново строителство. На основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗДС /първоначалната редакция ДВ бр. 44/1996г в сила от 01.06.1996 г./ този паметник на културата с национално значение, но без терена под него е станал публична държавна собственост. С отмяната чл. 2, т. 3 от ЗДС ДВ бр. 124/27.10.1998 г. паметниците на културата с национално значение запазват статута си на публична държавна собственост на основание по-общата редакция на т. 4 от същия текст, приета със същото изменение на закона, съгласно която публична държавна собственост са имотите - държавна собственост, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално значение ч. общо ползване. С редакцията от изменението на чл. 2, ал. 2, т. 5 /ДВ бр. 32/12.04.2005 г. е въведено изискването имотите, отговарящи на тези характеристики за да бъдат публична държавна собственост да са включени в списък на МС. Към момента на разпореждането на общината 03.12.2003 г., когато е сключен договора с ответното дружество Ф. комплекс "П" е бил публична държавна собственост О не е била негов собственик, а дружеството не е могло да придобие правото на собственост върху паметника на културата в посочените пространствени предели на основание чл. 7 от ЗДС. В частта, с която е прехвърлен паметника на културата - публична държавна собственост, сделката е с невъзможен предмет и в противоречие на закона, поради което е нищожна и искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в тази част следва да се уважи. Като такава не е породила правно действие за паметника на културата и искът за собственост по отношение на тези двама ответници за този обект е основателен. Предвид становището на ответното дружество по допустимостта на първоначално предявеният против него установителен иск за собственост, съдът приема, че то е във владение на имота, поради което по отношение на него следва да се уважи предявеният след допуснатото изменение ревандикационен иск за паметника на културата. Теренът, върху който е експонираната част от паметника не е станал държавна собственост, тъй като по изложените по-горе съображения има отделен самостоятелен правен статут, различен от паметника на културата. Този терен е бил отчужден за благоустройствено мероприятие и е част от градския площад. Затова на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е станал общинска собственост. С влизане в сила на ЗОбС на 01.06.1996 г. е останал такава на основание чл. 2, ал. 1, т. 5. По отношение на него искът правилно е отхвърлен, тъй като държавата - ищец не се легитимира като негов собственик. Съобразно това за терена не е налице и наведеното основание за нищожност - противоречие с чл. 7 от ЗДС, поради което правилно е отхвърлен и иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за частта от договора, касаеща терена без паметника на културата върху него. По изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени само в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/, по чл. 26, ал. 1 и по чл. 108 от ЗС за паметника на културата и тези искове в тази част следва да се уважат. В останалата част, с която същите искове са отхвърлени досежно терена без паметника на културата, решението на въззивния съд, като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила по изложените по-горе мотиви. Поради частичната основателност на жалбата и по компенсация, съдът не присъжда претендираните разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение