Решение № 2542 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2011 г.

Решение № 2542 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Даскалова, процесуален представител на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, против решение № 3326/05.07.2011 г. по адм. д. № 7188/10 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Веселин Владимиров Спасов чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация Янков пред първата инстанция е решение на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/ с дата 25.06.10 г. /по т. 4 от протокол № 70/25.06.10 г/, с което всички инженери, вписани до 04.12.09 г. в регистрите на КИИП за ПП и притежават удостоверения за "Пожарна безопасност" се отписват от регистрите, считано от 01.07.10 г, на основание чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. С обжалваното решение оспорването е уважено, като съдът, с мотиви относно нарушени съществени административнопроизводствени правила, е обявил административното решение за нищожно. Като такива съдът е приел: липсата на индивидуализиран адресат /с оглед формулировката "всички, вписани до 04.12.09 г."/ и становището, че публикувания в интернет електронен списък с имената на отписаните лица не може да се приеме като неразделна част административния акт, с което са нарушени изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 1, т. 3 АПК; липсата на конкретни мотиви, относими към правоспособността на отписаните лица. Касационната инстанция намира, че предпоставки за обявяване нищожност на административния акт не са налице. Административното решение е взето в рамките на правомощието на УС на КИИП по чл. 22, т. 3 ЗКАИИП и предвид конкретния предмет на регулация /относно отписване на група проектанти, вписани в регистъра на камарата/ е избран и съответен подход, при който решението е взето общо за всички лица от обсъдената специалност, вписани в регистрите на камарата до посочения краен срок и притежаващи удостоверение за специалността. Решението, ведно със списък на лицата е публикувано в интернет сайта на КИИП, приложен по делото и на хартиен носител. Допуснатото нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, с оглед конкретиката на административния акт и обстоятелството, че разпорежданията му засягат законните права и интереси на група лица в еднаква степен при една и съща фактическа обстановка, не определят посочването на адресатите на акта в отделен списък като съществено нарушение на обсъжданото административнопроизводствено правило. Решението по т. 4 съдържа субективно съединените волеизявления на компетентния административен орган, насочени при идентични правни и фактически обстоятелства, към точно определени адресати. Не представлява основание за нищожност и липсата на фактическите обстоятелства, дали основание за издаване на акта, тъй като такива се съдържат в отразените в протокол № 70/25.06.10 г. мнения на отделни членове на УС, възприети при вземане на обжалваното решение по т. 4 от този протокол. Ето защо обжалваното решение, с което процесния административен акт е обявен за нищожен се явява, неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Събраните по делото доказателства обуславят хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК, в която касационната инстанция следва да реши спора по същество. Съвкупната преценка на доказателствения материал налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт по следните съображения: Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗКАИИП проектантът се отписва от регистъра на съответната камара при наличие или при настъпване на обстоятелство, което представлява пречка за изпълнение условията по чл. 7 за предоставяне на проектантски услуги. Ответникът по касационната жалба Веселин Владимиров Спасов квалификация инженер по противопожарна техника и безопасност, придобита с Диплома за завършено висше образование № 000267/31.07.1974 г. от Висша специална школа "Г. Димитров" - МВР и е вписан в регистъра на КИИП при действието на чл. 229, ал. 1 и чл. 230, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, изискващи техническа правоспособност за физическите лица, извършващи проектантски дейности в рамките на допустимите за извършване такива от лицата с пълна или ограничена проектантска правоспособност. Повод за издаване на обжалваното решение по т. 4 от протокол № 70/25.06.10 г. УС на КИИП е взел от чл. 3, т. 5 /нова, ДВ, бр. 96/09 г. в сила от 05.06.10 г./ от Наредба № 4 от 21.05.01 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, съгласно която в обхвата на инвестиционните проекти се включва част "пожарна безопасност", чийто обхват и съдържание са определени съгласно приложение № 3 от Наредбата за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Последната в чл. 4 предвижда, че инвестиционният проект за строежа съдържа част "пожарна безопасност", с обхват и съдържание съгласно приложение № 3. Новото нормативно изискване по чл. 3, т. 5 от Наредба № 4/2001 г. не внася забрана за лицето, придобило квалификацията инженер по противопожарна техника и безопасност по силата на посочената по-горе диплома, да извършва дейността по чл. 230 ЗУТ, нито внася нови условия за вписването му в регистъра на КИИП по реда на чл. 7 ЗКАИИП. Ето защо липсва предпоставката по чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗКАИИП за описване на проектанта от регистъра на КИИП, а именно - наличието или новонастъпило обстоятелство, представляващо пречка за изпълнение условията за предоставяне на проектантски услуги. Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение закона и в противоречие с целта на същия - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Настоящият съдебен състав намира жалбата с претенция за унищожаемост за депозирана в срок: Налице е обжалване пред по-горестоящ административен орган, който не се е произнесъл в срок, поради което е подадена жалба срещу първоначалния акт до съда при условията на чл. 97, ал. 5 от АПК. В този случай жалбата до съда срещу решението на УС на КИИП следва да бъде предявена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 97, ал. 1 от АПК- т. е. в 14-дневен срок от изтичане на едномесечния срок, в който е следвало да се произнесе Контролния съвет на КИИП. Поради това е процесуално допустима като депозирана в срок. Искането за присъждане на разноски, заявено с отговора по касационната жалба, независимо от изхода на спора, е неоснователно. Доказателства, че такива ответникът е сторил в настоящата инстанция, са представени, видно от приложеното пълномощно и са в размер на 500 лв. Те представляват адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и са реално престирани, поради което следва да бъдат присъдени в претендирания размер, тъй като няма възражение от другата срана не е направено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение