Решение № 10423 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 439/2015 г.

Решение № 10423 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 439/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на кмета на община Пловдив против решение по адм. д. № 1731/2014 г. по описа на АС - Пловдив. Навежда касационни основания за неправилност поради материална незаконосъобразност. Съдът неправилно приема, че законът въвежда за всички субекти необлагаем минимум на данъчната основа до 250 000 лева, както различни части на наследственото имущество: необлагаема и облагаема. Декларираното имущество е 301 758,50 лв., след приспадане на разноски за погребение е 300 758,50 лв. и попада в хипотезата на чл. 36, т. 2 от ЗМДТ, а размерът на данъка върху наследството е 15 037, 93 лв. при 5,0 на сто данък приет от ОбС Пловдив. Законодателят не използва изразът "за горница от 250 000 лв.", каквато е била предходна редакция на чл. 36 от ЗМДТ в сила до 1.01.2005 г. Изменението на закона е в синхрон с данъка, който е предвиден в чл. 47, ал. 1 от ЗМДТ при дарение на имущество. С изменението на ЗМДТ от кръга на данъчно-задължените лица по чл. 31 от ЗМДТ са изключени преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения, но данъчнозадължени лица са останали братя, сестри, племенници и други. Васил Спасов Гърневски е единствен и най- близък по степен роднина (вуйчо) на починалия Лъчезар Николов Канлийски. Наследяването увеличава имуществото на наследниците, не зависи от вложени средства като капитал и труд, поради което е налице по-тежко облагане в сравнение с по-близки родственици. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АКТ за прихващане или възстановяване № 2717/20.03.2014 г. на главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Васил Спасов Гърневски оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. След като законът посочва, че се дължи данък от 5 % върху наследствен дял над 250 000 лв. данъкът се дължи само за сумата над необлагаемите 250 000 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правните изводи за приложението на чл. 36 от ЗМДТ са материално законосъобразни.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В административно производство инициирано от Васил Спасов Гърневски е издаден АКТ за прихващане или възстановяване № 2717/20.03.2014 г. на главен инспектор в отдел "събиране и контрол" при Дирекция "Местни данъци и такси"-община Пловдив, с който на основание чл. 129 от ДОПК е прието, че недължимо е платена сумата от 297, 18 лв. -лихва върху данък върху наследствата и е възстановена. Сумата от 15 037, 93 лева е прието, че е дължима като данък върху наследствен дял над 250 000 лв при ставка 5, 0 на сто по чл. 28, ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на територията на община Пловдив. По реда на административния контрол актът е потвърден с решение № 4/27.05.2014 г. на кмета на община Пловдив- л. 7 в частта, в която е отказано възстановяване на сумата от 12 500 лв., която според данъчнозадълженото лице е надвнесена.

С решение № 2396/7.11.2014 г. първоинстанционният съд е отменил акта за прихващане или възстановяване в частта, в която не е признато възстановяване на сумата от 12 500 лв. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с мотиви, че е нарушен чл. 36 от ЗМДТ. Съдът приема, че данъкът върху наследството е прогресивен данък, а с изменението на разпоредбата на чл. 36 от ЗМДТ в ДВ бр. 106 от 2004 г. и бр. 110/2007 г. същността на облагането не е променена. Приема, че традиционно наследствата се облагат по този начин. Развити са съображения, че облагането на наследството без да се приспадне необлагаем минимум, какъвто според АС-Пловдив е 250 000 лв., означава да се постигне ефекта на плоския данък, какъвто подход не е предвиден в закона. Освен това облагането само на сумата над 250 000 лв. ще постигне по-голяма справедливост и равнопоставеност на данъчните субекти с тези, чиито наследствен дял е в размер до 250 000 лв.

Решението е материално незаконосъобразно.

Съгласно чл. 29 от ЗМДТ с данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание наследства. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 106/2004 г. е предвидено, че преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения не заплащат данъка. До този момент данъкът се определя в чл. 36 от ЗМДТ, редакция ДВ бр. 117 от 1997 г. според кръга на наследниците-по т. 1 съпрузи и наследници по права линия, т. 2 наследници по съребрена линия и т. 3 други наследници. Видно от таблици № 1, № 2 и № 3 е предвиден необлагаем минимум, в скалата към всяка таблица има определен размер на данъка, а над съответната горница данъкът е в проценти, т. е. данъкът е прогресивен. При наследствен дял над 1 000 000 лева за всички групи наследници данъкът променя вида си и става пропорционален, защото се изчислява с една и съща данъчна ставка, която не зависи от данъчната основа, т. е. от стойността на наследствения дял.

В резултат на изменението на ЗМДТ обн. ДВ бр. 106 от 2004 г. данъчно задължени лица за данък върху наследства са:

1. по т. 1 братя и сестри и техните деца, като данъкът се определя с данъчна ставка от 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

1. по т. 2 лица извън посочените в т. 1 с данъчна ставка 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

По сега действаща редакция на чл. 36 от ЗМДТ, обн. ДВ бр. 110/2007 г. размерът на данъка се определя с решение на общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, както следва: по т. 1 за братя и сестри и техните деца от 0,4 до 0,8 на сто за наследствен дял до 250 000 лв., а по т. 2 за лица извън посочените в т. 1 от 3,3 до 6,6 на сто за наследствен дял над 250 000 лв. Следователно в резултат на финансова децентрализация конкретната данъчната ставка се определя не със закон, а с решение на общинския съвет, но това не променя вида на данъка върху наследствата.

Изменението на правната уредба за данъка върху наследствата извършено през 2004 г. е съществено, защото променя философията на данъка. Този извод се налага от мотивите към първоначално внесените законопроекти № 454-01-84 и № 454-01-68 от 2004 г. на две групи народни представители и законопроект № 402-01-54 на Министерския съвет, с които е предложено отмяна на този данък, от дебатите при гласуване на първо четене на внесените законопроекти на заседанието на Парламента от 21.10 и 22.10.2004 г. Видно от проведените обсъждания на 17.11.2004 г. при приемане на ЗИДЗМДТ, окончателната редакция на чл. 36 от закона съществено се различава от приетия на първо четене законопроект № 454-01-84, защото с него се запазва заплащането на данъка за по-далечните кръгове роднини на наследодателя. От разискванията на народните представители по време на заседанията от 21 и 22.10.2004 г. и 17.11.2004 г. е видно, че мнозинството от депутатите са се обединили около идеята с този данък да не бъдат облагани преживелите съпрузи и всички наследници по права линия, тъй като това е икономически нецелесъобразно и заради традициите в българското семейство за принос на всички членове на семейството в създаване и увеличаване на имуществото. Развивани са и морални съображения. Разисквано е, че по-далечни роднини на наследодателя или лица, които нямат никаква родствена връзка с него, но получават безвъзмездно имущество трябва да бъдат облагани с данък върху наследството. Правена е аналогия и с правния режим за облагане на даренията (виж дебати от 22.10.2004 г.). Прието е да съществуват и занапред "необлагаеми тавани", за да не бъде задължен "средният българин" да плаща данъка върху наследството, а "ако имуществото на наследодателя е над въведения праг" да се облага (виж протоколите от заседанието от 21.10. и 17.11.2004 г., ). Обсъждани са размерите на данъчните ставки и тяхното увеличаване.

Следователно по сега действащия чл. 36, т. 2 от ЗМДТ обект на облагане е наследено имущество, което съобразно наследствените права на наследника формира "наследствения дял". Данъчната основа е пазарната оценка на наследствения дял от имуществото. В резултат на изменението на ЗМДТ обн. ДВ бр. 104/2004 г. е увеличен необлагаемия праг до 250 000 лв., както и данъчната ставка. Със ЗИДЗМДТ обн. ДВ бр. 110/2007 г. на чл. 36 размерът на данъка вече се определя с решение на общински съвет в граници посочени от законодателя. Но в резултат на законодателните промени данъкът върху наследството от прогресивен е станал пропорционален. Данъчната основа е над 250 000 лв. и независимо от размера й и колко е над този минимум тя се облага с една и съща данъчна ставка. В търсене на "балансиран вариант" от депутатите по изменението на закона (виж протокол на НС от 22.10.2004 г.). е отхвърлено предложението за запазване на диференцирано облагането съобразно размера на наследствения дял с прогресивен данък (виж протокол от 21.10.2004 г. и от 17.11.2004 г.) и е приет по-несправедливият вариант за определяне на две категории данъчнозадължени субекти, които дължат данък с данъчна ставка от 0,7 на сто и от 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв. При наследствен дял до 250 000 данъкът не се плаща, но когато наследственият дял е оценен над 250 000 лв. данъкът се плаща върху целия размер на наследеното имущество, а не само върху размера на имуществото над необлагаемия праг. Именно поради това законодателят е изоставил израза "...за горницата над .... " в редакцията на чл. 36 от ЗМДТ ДВ бр. 117 от 1997 г. и е възприел израза " 0,7 на сто или 5 на сто (данъчна ставка) за наследствен дял над 250 000 лв.", като е имал предвид размера на наследствения дял.

Не съответства на логиката на закона и волята на законодателя правният извод на съда, че с данък върху наследство се облага само горница над необлагаемия минимум. Данъкът върху наследството по действащото законодателство е пропорционален, а не прогресивен данък, какъвто е и данъкът върху доходите на физическите лица. А данъчната ставка, колкото и да не е справедливо, не е диференцирана според социалните групи.

Постановеното първоинстанционно решение е материално незаконосъобразно като противоречащо на чл. 36 от ЗМДТ, поради което следва да бъде отменено. Неправилно съдът е постановил връщане на преписката на административния орган, предвид задължението му по чл. 129, ал. 7 вр. с чл. 160, ал. 1 от АПК да постанови решение по същество.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира касационната жалба на административния орган за основателна, решението за материално незаконосъобразно, а издаденият индивидуален административен акт за законосъобразен.

Заради изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции, които са направени своевременно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските в размер общо на 600 лева за двете инстанции, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение