Решение № 4414 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2016 г.

Решение № 4414 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Д. Ц. от [населено място] срещу решение № 573/15.12.2015 г. по адм. д. № 299/2015 г. на АС - Плевен. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че в хода на административното производство не е бил уведомяван и не е имал възможност да се защити. Позовава се на сключен между него и Министерство на правосъдието договор за наем от 09.02.2015 г. Моли да бъде отменено решението на съда. Ответникът по жалбата - Областен управител на област Плевен, редовно призован, не се представлява. Ответникът по жалбата - Министър на правосъдието, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кожухаров. Моли да се остави касационната жалба без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е направил законосъобразни изводи по материалния закон. Видно от данните по делото, А. Ц. е освободен от длъжност поради упражнено от него право на пенсия. Прекратяването на служебното правоотношение е правопогасяващ факт на наемните отношения. Правилно съдът е приел, че допуснатите в хода на административното производство нарушения не са съществени, поради това, че жалбата е подадена своевременно и касационният жалбоподател е имал възможност да обоснове твърденията си. Решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с жалба от А. Д. Ц. против Заповед № РД-14-25/30.03.2015 г. на Областен управител на Област Плевен, с която от жалбоподателя е иззет недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е в изискуемата форма и съдържа фактически и правни основания за издаването и. Жалбоподателят не е бил уведомен по реда на чл. 26 от АПК за започване на административното производство, но неуведомяването му не е съществено процесуално нарушение, тъй като правото му на защита е реализирано в съдебната фаза. Дадена му е възможност да направи всичките си възражения и да представи доказателства в тяхна подкрепа. Съдът е посочил, че независимо от наличието на подписан от двете страни договор за наем, жалбоподателят ползва процесния държавния имот без правно основание. Приел е за основателно възражението на Министъра на правосъдието, че в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 1 и 2 от вътрешните правила, според които, ако в 14-дневен срок настаненото лице не сключи договор, настанителната заповед се отменя. Допълнителен аргумент на съда е клаузата в самия договор, че действието му се прекратява когато наемателят престане да отговаря на условията за настаняване под наем в жилище - държавна собственост, съгласно ППЗДС /чл. 11, т. 4 от договора/. При положение, че към момента на подписването му, посоченият в договора наемател не е отговарял на условията за сключването му, предвидени в Правилника, следва извод, че този договор въобще не може да породи правни последици. Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му. От фактическа страна по делото е установено, че съгласно Акт № 4674 от 18.02.2009 г. процесният апартамент е частна държавна собственост, предоставен за управление на Министерство на правосъдието за нуждите на Областно звено "Охрана" [населено място]. Със Заповед № ЧР-36/26.05.2014 г. на Главен директор на ГД "Охрана" при Министерство на правосъдието, служебното правоотношение с А. Д. Ц. е прекратено, поради упражнено от служителя право на пенсия, считано от датата на връчване на заповедта - 31.05.2014 г. Със заповед № ЛС-04-311/05.03.2015 г. на Министъра на правосъдието е отменена Заповед № ЛС-04-1680/24.10.2014 г. за настаняване на А. Ц. в процесното жилище на същия. На 30.03.2015 г. е издадена от Областния управител на Област Плевен оспорената в настоящото производство Заповед № РД-14-25/30.03.2015 г., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС се изземва от А. Ц. недвижим имот - частна държавна собственост. В заповедта е посочено, че жилището се ползва без правно основание, тъй като служебното правоотношение между наемателя и Главна дирекция "Охрана" при МП е прекратено. При установената фактическа обстановка съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ППЗДС настаняването в свободните за разпределение жилища се извършва със заповед на ръководителя на ведомството. Тази заповед за настаняване № ЛС-04-1680/24.10.2014 г. е била отменена с последваща заповед на министъра на правосъдието № ЛС-04-311/05.03.2015 г., след установяване на правно релевантния факт, че настаненото лице А. Ц. е с прекратено служебно правоотношение, поради придобиване право на пенсия. В конкретния случай данните по делото сочат, че още преди издаване на заповедта за настаняване във ведомственото жилище, Ц. е бил с прекратено служебно правоотношение - от 24.05.2014 г. Обосновани са изводите на съда, че сключеният между Министъра на правосъдието и А. Ц. договор за наем не е породил правни последици. Съгласно чл. 22, ал. 1 ППЗДС право за настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, ако те и членовете на семействата им не притежават жилище. Законът урежда като предпоставка наличието на служебно правоотношение, за да се придобие правото на ползване на ведомствено жилище. Още преди издаване на заповедта за настаняване в това жилище и преди подписване на договора за наем Ц. е знаел, че служебното му правоотношение е прекратено и той няма право да ползва ведомствено жилище. Неоснователно е възражението му, че правото му на защита е било нарушено. Самият той не е предоставил своевременно информация на Министерство на правосъдието относно прекратеното му служебно правоотношение и е подписал договор за наем, в който се е определил в качество, каквото не притежава - сътрудник по охраната при Областно звено "Охрана" [населено място]. При това е бил с ясното съзнание за липсата на основание за ползване на процесния апартамент. Неоснователни са и възраженията му за липсата на друго жилище, което да задоволява жилищните нужди на семейството. Законодателството урежда възможност за настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,