Решение № 3952 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2018 г.

Решение № 3952 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2095/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА, чрез юрисконсулт М. П., срещу решение № 493 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 466/2017 г., VI –ти състав на Административен съд – Враца, с което е отменена по жалба на "БГ Агро - Север" ЕООД, заповед № 03-РД/483 от 13.02.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, в частта й по т. ІІ, с която е постановен частичен отказ за финансиране на заявление за подпомагане с ИД № 06/04/1/0.0.3342 от 08.06.2015 г. по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на приложимия материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въз основа на подробно изложени съображения прави искане за отмяна на процесното решение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "БГ-Агро-Север" ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Девене, общ. Враца, чрез адв. М. М. с представен отговор на касационната жалба, излага доводи, че не са налице сочените от касатора отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, засягащи валидно формираната правораздавателна воля на съда. Твърди, че след преценка на събраните по доказателства и въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът е достигнал до обоснован и правилен краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в атакуваните й части, като немотивирана и издадена в нарушение на установената форма за издаването й. При изложени съображения моли касационната жалба срещу решението на Административен съд – Враца по адм. д. № 466/2017 г. да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски направени пред настоящата съдебна инстанция, включително и платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено, а предвид забраната за фактически установявания и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството против заповед № 03-РД/483 от 13.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на "БГ-Агро-Север" ЕООД по проект с идентификационен № 06/04/1/0.0.3342, в частта му, с която надвишава одобрените разходи по т. 1 от същата заповед. Съдът е отменил оспорения акт, в частта по т. II, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на "БГ-Агро-Север" ЕООД по проект с идентификационен № 06/04/1/0.0.3342, УРН 536610 в частта му, с която надвишава одобрените разходи по т. I от същата заповед и е върнал делото на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, както и, че същата е в преписаната от закона писмена форма, но в оспорената й част е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. По отношение на постановения отказ на разходи за зърнокомбайн - New Holland CR 9. 90 с гумени вериги, административния съд е приел, че в оспорваната заповед не са изложени фактически основания за това, т. е. не е налице обосновка от страна на административния орган и дали същата съответства на изготвената и утвърдена методика. Това е така защото в заповедта органът не се е позовал на нея, а представянето и по делото няма как да запълни липсата на мотиви, чрез обсъждане на методиката. На следващо място по отношение на частичен отказ за разходи за СМР за обекти "Склад за зърнени храни – ремонт и реконструкция", "Семехранилище със сушилния и почистване на зърно – ремонт и реконструкция", обект "Семехранилище – ремонт и реконструкция" и обект "Метален навес за разтоварна шахта", административният съд е приел, че липсват конкретни фактически основания за издаване на акта, поради което е възприето, че в тази му част същия е немотивиран. Прието е, че липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи. Също така в административния акт не е посочена заповедта на изпълнителния директор, с която са определени референтните разходи и как въз основа на същата е достигнато до посочения размер на одобрените разходи за СМР за горепосочените обекти, над които заявените за финансиране разходи са отхвърлени. На следващо място, по направения частичен отказ за разходи за "Бизнес план", административния съд е приел, че не е посочено в коя точка попада отказа, както и начина на определяне на разходите. На последно място по отношение на разходите за "Изготвяне на резюме за енергийна ефективност" който са отхвърлени изцяло съдът е приел, че административния орган не е изложил мотиви, задоволил се е само с посочване на правно основание. От извършените установявания административния съд е достигнал до извода, че фактическите констатации, съдържащи посочване на кои точно разходи, за кои активи и дейности, свързани с проекта на дружеството, действително не се сочат в оспорената част на акта, като такива не се съдържат и в частта, с която са одобрени разходи по проекта, за да може съдът да направи преценка за законосъобразността на акта в оспорената му част. Приел е, че това нарушението е съществено защото не може да се извърши преценка обосновано и законосъобразно ли управляващият орган е отказал финансиране на част от разходите по заявения проект. Нито в заповедта, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства се съдържа описание на начина, по който са формирани одобрените разходи по т. І, за да се разберат и фактическите основания за отказа по т. ІІ от заповедта за финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава одобрените разходи по т. І от заповедта. Липсата на мотиви не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, било то гласни или писмени, както и писмени бележки, тъй като не е налице предмет на доказване. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви, неизлагане на фактически основания за постановяване на оспорения отказ за финансиране. Според изложеното в нея става ясно, че отказаното финансово подпомагане е на основание чл. 39, ал. 1, т. 8, чл. 33, т. 15 във връзка с чл. 48, параграф 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 и чл. 32, ал. 12 и § 1, т. 23 от Наредба № 9/2015 г. Както в оспорения акт, така и в приложени към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказ. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Следователно изложените от страна на касатора подробни доводи, за неправилност на извода на решаващия съдебен състав, че оспореният индивидуален административен акт страда от съществен порок – липса на фактически основания, следва да се приемат за неоснователни. Според чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. В случая доводите на касатора са, че референтните разходи са определени от Разплащателната агенция. В този случай е относима нормата на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. В нея е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периода на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Затова референтните разходи следва да бъдат определени в срок до последната дата. Предвид което релевираните в тази насока доводи следва да се приемат за неоснователни. По отношение релевираното с касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отхвърляне на доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза. Настоящият съдебен състав счита, че релевирания довод е неоснователно. Правилно първостепенният съд е оставил без уважение искането за назначаване на съдебни експертизи, мотивирайки се, че в приложената към делото административна преписка се съдържат достатъчно данни, от които съдът може да изведе своите правни изводи, във връзка с направеното оспорване. В конкретния случай, когато в административната преписка се съдържат достатъчно и годни доказателства, удостоверяващи спорните факти, за тяхното установяване не е необходимо ползването на специални експертни познания. Недопустимо е чрез процесуални способи да се правят опити едва в съдебно заседание да се мотивира административния акт, което е следвало да стане при издаването му. Настоящият съдебен състав, приема за неоснователен релевирания довод, отнасящ се до това, че разноските следва да бъдат определени при окончателното разрешаване на правния спор. Следва да се има предвид, че в конкретния случай не сме пред хипотезата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по разноските. Поради което правилно административния съд на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски. За пълнота следва да се посочи, че съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т. е. не е регламентиран максималния размер, а само минималния. Освен това възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение не се преценява с оглед материалния интерес по делото, какъвто в случая няма, а с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на страната. В случая е направено възражение за прекомерност, но същото е в хипотеза на евентуалност, без за същото да са изложени конкретни мотиви защо се възприема като прекомерно, такива не се съдържат и в изложените доводи в касационната жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила изцяло като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба се оставя без уважение като неоснователна. Ответникът по касационната жалба "БГ Агро - Север" ЕООД, в представения отговор по касационната жалба, е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства, че такива действително са направени, поради което искането следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение