Решение № 226 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1363/2016 г.

Решение № 226 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1363/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от М. Н. З. срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 З. за отмяна на решение от 18.11.2015 г. по арб. дело № 82470/2015 на АС при сдружение "Правна помощ и медиация". Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията в ИМ, поддържани и в открито заседание, че арбитражният орган е нарушил чл. 32, ал. 1 З., с което е лишил ищецът по настоящия спор в качеството им на ответник в арбитражното производство от участие в производството пред арб. орган. Това е така, доколкото липсва опит за връчване на документацията по спора, призовки и съобщения на адресите, посочени в самия Договор за посредничество № 258206/7.04.2015, каквато е уговорката за фингирано връчване в чл. 35 от самия договор между страните. Относно връчването на самото арбитражно решение на съответните адреси, то не е могло да се връчи надлежно на ищеца по настоящия иск, доколкото последният е бил на стационарно лечение във Франция. Ответникът [фирма] в писмен отговор на ИМ и чрез процесуалния си представител в открито заседание оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от З. Арбитражното решение, чиято отмяна се претендира е постановено от АС - София към С. на основание арбитражна клауза в т. 34 от Договор за посредничество при продажба на недвижим имот № 258206, сключен на 7.04.2015 г. между М. Н. З. като възложител и [фирма] - София като изпълнител. В т. 35 от същия договор страните се договарят, че в арбитражното производство всички призовки, съобщения и уведомления ще се считат връчени, когато са изпратени на адреса на страните, посочени в договора по пощата или куриер или призовкар и в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени, поради това, че не са приети/отказани, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или е недостатъчен. От книжата по арбитражно дело В. № 82470/15 на АС - София при С. се установява, че съобщение за образуване на арб. производство и препис от ИМ и приложенията са изпращани на адреса на З. посочен в договора: София, [улица], ет. 3, ап. 6 чрез куриерска фирма "С.", но от данните в приложените преписи от товарителници и стикери не се установява, защо не са връчени, доколкото липсва отбелязване на причината за това. На 2.10.2015 г. адресът е посетен от призовкар Т. М., който е удостоверил, че по справка при домоуправителя, З. е продал имота преди повече от 10 дни и няма представа, къде може да бъде открит. От изложеното следва, че искът с правно основание чл. 47, т. 4 З. се явява основателен по следните съображения: Не може да се приеме фингирано, по смисъла на уговорката в т. 35, връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство и ИМ с приложенията, доколкото подобна уговорка не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 31 З. във връзка с чл. 27 З., изискващи редовна ИМ и нейното реално връчване на ответника, както и действителното уведомяване на последния за насроченото открито съдебно заседание. След като е предприето разглеждане на делото в открито заседание, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и изричната практика на ВКС по приложението на чл. 31 З. - Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1194/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 97 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 870/2011 г., II т. о., ТК., Р 189/17.12.2014 по т. д. № 1605/2014 на ВКС, Второ т. о., Р № 190/5.01.2016 по т. д. № 3126/2014 на ВКС, Второ т. о. Р № 13/26.02.2016 г. по т. д. № 3306/2015 на Първо т. о. От друга страна, причината за невръчването в конкретния случай, според отбелязването в обратната разписка на призовкаря - продажба на имота на посочения адрес, не попада в нито една от хипотезите на невръчване, които съгласно уговорката в т. 35 се приравняват по последици на редовно връчване. Видно от тази уговорка същите се изчерпват със случаите, когато призовките и съобщенията до страната в арбитражното производство не са връчени, според отбелязването в известието за доставяне, но само ако са отказани, непотърсени, адресатът е преместен на друг адрес, адресът не съществува или е непознат или недостатъчен. Продажбата на имота, дори да беше доказана по надлежния начин, а тя не е, само по себе си това също не би довело до извода за наличие на някоя от уговорените между страните стриктно изброени хипотези за прилагане последиците на фикцията за връчване. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 4 З. се явява основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1379,91 лева - разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 179,91 лева и 1200 лева, платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените пълномощно и договор за процесуално представителство в настоящото производство. Водим от горното, ВКС, II т. о.