Решение № 281 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 778/2014 г.

Решение № 281 от 11.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 778/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Г. Г. И. за възобновяване на нохд № 908/2011 г. на Ломския районен съд и отмяна на присъдата от 1.02.2012 г. на пети наказателен състав на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК. Поддържа, че е постановена в негово отсъствие, без да са налице основания за това, защото не му е връчен обвинителен акт. В съдебното заседание - лично и чрез служебния защитник, посочва като възможност да упражни правото си на лично участие с връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Ломският районен съд с присъдата от 1.02.2012 г. по нохд № 908/2011 г. признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 12.09.2011 г. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол над 1,2 ‰. На основание чл. 343Б, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1: - по т. 1 с продължителност от 10 месеца два пъти седмично и по т. 2 за срок от 10 месеца. Приложил чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените по това и по нохд № 9/2012 г. на Ломския районен съд - лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Досъдебното производство е образувано срещу И. и са извършени процесуални действия за събиране на доказателства. Привлечен е като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение с постановление от 9.12.2011 г., което е получил лично и му е проведен разпит, по време на който след разясняване на процесуалните му права като обвиняем е изразил становището си по обвинението, което не е оспорил, както и желанието за участие без адвокат. Видно от съдържанието на протокола за предявяване е упражнил правото да се запознае с всички материали по делото, което е удостоверил с лично положения саморъчен подпис. За образуваното наказателно дело в Ломския районен съд е узнал като е бил редовно призован по телефона според правилата по НПК, след като не е намерен на посочения от него адрес от длъжностното лице по призоваване, но не се е явил, за да получи обвинителния акт и да се запознае с правата според указанията в разпореждането от 16.12.2011 г. В съдебното заседание не се е явил, но е проведено при участието на редовно упълномощен от него лично на 16.01.2012 г. договорен защитник - адвокат И. С. След разясняване правата на страните и липсата на възражения или доказателствени искания, включително и от защитника, съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269 НПК, независимо, че процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е била изпълнена, тъй като след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил. Обосновал се е и с квалификацията на деянието с предвидено наказание лишаване от свобода до 1 г. като възможност делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия, без това да е пречка за разкриване на обективната истина, тъй като не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НПК и присъствието му не е задължително. При провеждането на съдопроизводствените действия защитникът е упражнил в пълнота правомощията, предоставени му от упълномощителя - съгласно представеното пълномощно и в съответствие с изразеното по време на досъдебното производство становище по фактическите обстоятелства във връзка с повдигнатото му обвинение и най-благоприятна наказателна санкция според установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Съдът по същество не е допуснал нарушения в процесуалната си дейност като е приел, че са налице всички предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия като е отчел всички обстоятелства относно цялостното му поведение в наказателното производство. Участвал е лично при провеждане на досъдебното производство и се е отказал да упражни правото си на лично участие пред съда, за да упражни процесуалната възможност за лична защита, което е гаранция за провеждането на справедлив процес. С поведението си осъденият И. е попречил на съда да изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, демонстрирал е доброволен отказ от това право и нежелание лично да участва в съдебната фаза на наказателния процес, без обаче да се е отказал или да е лишен от възможността да упражни останалите, предвидени в НПК права, включително да упълномощи адвокат, който да го защитава пълноценно и според процесуалното му качество на обвиняем. Това, че е узнал за влязлата в сила осъдителна присъда едва през м. ноември 2013 г., когато след установяването му в Германия по повод издадена Европейска заповед за арест, в конкретния случай има значение само относно спазване на предвидения в чл. 423, ал. 1 НПК срок за подаване на искането. Няма основание да бъде уважено, защото разглеждането на делото в негово отсъствие не е станало при наличие на процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК. След като е бил официално уведомен за образуваното съдебно производство, е проявил поведение, с което се е лишил доброволно от правото си да получи обвинителен акт, да узнае за правата си в съдебното производство и на лично участие. Това не е попречило за разкриване на обективната истина. Затова искането, макар и подадено в срок, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение