Решение № 177 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2007 г.

Решение № 177 от 9.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Б. като пълномощник на В. А. П. и от Е. А. Ч. срещу решение на Софийски градски съд, постановено на 6.11.2006 г. по в. гр. д. № 2947/2001 г. Изложени са оплаквания за недопустимост, в частта, с която е прогласена нищожността относно целия имот; недопустимост на установителната искова претенция по чл. 34 ЗЗД във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като правния резултат би могъл да бъде постигнат с осъдителен иск и произнасяне по непредявен иск, тъй като чрез иск по чл. 34 ЗЗД не се предава владение върху недвижим имот. Ответниците по касация - Б. М. Б., Ж. Т. Г. и В. Т. Г. оспорват жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени и молят въззивното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила . Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съдът е бил сезиран с иск за обявяване нищожността на сключената с НА № 105/31.05.1996 г. покупко-продажба по силата, на която Ф. Ефтимова Б. и Б. М. Б. са продали, чрез пълномощно, което не е било дадено от тях на В. Я. П. и съпруга й А. А. П. на 30.04.1997 г. собствения им апартамент, находящ се в гр. С., както и с иск да им бъде върнато даденото по договора. Исковете са били предявени срещу купувача В. Я. П. Наследници по закон на А. П. са съпругата му В. Я. П. и децата му В. А. П. и Е. А. Ч., които въззивният съд е конституирал като страни в процеса на основание чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), което обуславя неговата недопустимост, поради следното: Наследниците на починалия А. П. се явяват съсобственици в идеални части, защото семейната имуществена общност е прекратена с неговата смърт /чл. 26, ал. 1 СК/ и се е превърнала в обикновена съсобственост / чл. 27 СК/с равни дялове на съпрузите, поради което те имат качеството на обикновени другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално-правно положение, а не качеството на необходими другари. Такива те биха били ако е налице бездялова семейна имуществена общност, а не обикновена съсобственост. При това положение, исковете са били валидно предявени само за частта на В. Я. П., която съгласно чл. 5 и чл. 9 ЗН възлиза на 1/2 ид. ч. от имота. За тази част, съдът е могъл да постанови валидно решение, като признае извършената покупко-продажба на 31.05.1996 г. за нищожна, поради липса на съгласие от страна на прехвърлителите на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 СК. Правата на останалите наследници на купувача А. П. в размер на 1/2 ид. ч. от спорната вещ, не могат да бъдат засегнати, тъй като не са налице и условията по чл. 172, ал. 1 ГПК за да бъде предявен установителният иск и срещу тях, в качеството им на обикновени другари на ответницата П. С оглед на гореизложеното въззивният съд е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209. ал. 1 ГПК, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение