Решение № 13981 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2012 г.

Решение № 13981 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 2946/12.12.2011 г., постановено по адм. д. 2379/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 03251000259/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна и са присъдени разноски в размер на 50 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и обосноваване на правните извод, съставляващи останалите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по много подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Клас-импорт експорт груп" ЕООД оспорва касационната жалба в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 2946/12.12.2011 г., постановено по адм. д. 2379/2011 г. по описа на АС - Варна е отменен РА № 03251000259/28.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна относно установени задължения за ДДС за данъчен период 01.06.2010 г. - 30.06.2010 г. - главница в размер на 101663,26 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 257249,03 лв., вместо декларираният размер 358912,29 лв. Административният съд е приел, че за декларираните от "Клас-импорт експорт груп" ЕООД вътреобщностни доставки (ВОД) са представени изискваните от ЗДДС и ППЗДДС документи, поради което неоснователно органите по приходите са приели, че стоките са реализирани на територията на страната и са начислили ДДС за тях. За да достигне до този правен извод решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е приел, че дори и представените транспортни документи да съдържат нередовности е налице писмено потвърждение от получателя на стоките в Румъния, поради което е налице един от алтернативните документи по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. При формиране на решаващите мотиви първоинстанционният съд се е позовал и на Решение от 27.09.2007 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-409/04. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на писмени доказателства, които не се намират в кориците на делото и липсва изрично произнасяне по тяхното приемане. АС-Варна приема, че по категоричен начин е доказано извършването на ВОД чрез представяне на необходимите документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, а именно писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, защото този документи е достатъчен като алтернативно възможен, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя и в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът ( чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, редакция от ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.). По делото не се намират писмени потвърждения от получателя на стоките, които в съдебното решение са обсъжда без да са индивидуализирани, а в касационната жалба се оспорва доколко им отговаря на изискванията на закона (ППЗДДС). В ревизионния доклад (стр. 11) и ревизионния акт (стр. 5) се съдържат констатации относно представени документи - писмени потвърждения от получателя, също без индивидуализация, но такива документи не са описани като съдържащи се в преписката по издаване на атакувания пред АС-Варна ревизионен акт, което е видно както от описа на приложенията към РД, така и от описа, изготвен от главен инспектор по приходите В. Димитрова. Приемането за установени на относими към спора факти въз основа на писмени документи, които не са приети като писмени доказателства по делото представлява особено съществено процесуално нарушение, което се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. С оглед обстоятелството, че в касационната жалба се съдържат изрични оплаквания относно преценката на доказателствената стойност на потвържденията за получаване на стоката, касационната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение