Решение № 5159 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 343/2009 г.

Решение № 5159 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 343/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Варса Шипинг" ЕООД - гр. Варна срещу решение № 1267/09.10.2008 г. по адм. д. № 1230/2008 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 0306-2917/07.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 139/02.04.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, ведно с произтичащите от това последици. Ответната страна - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не взема становище по жалбата. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата, след като е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е установил безспорните по делото факти, съдът е приел, че дружеството-жалбоподател "Варса Шипинг" ЕООД, което е регистрирано по ДДС лице, въз основа на получена инвойс-фактура № 38218318/15.02.2007 г. с доставчик "SKL MOTOR" Германия с идентификационен № (VIN)DE813276333, издадена с идентификационен № (VIN)BG000078127 на "Варса Шипинг" ЕООД, е придобило процесната стока предмет на доставката по фактурата - резервна част - въздушен охладител на стойност 9684 евро и е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, по смисъла на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, поради което е законосъобразно извършеното с ревизията допълнително начисляване на ДДС за данъчен период м. 02.2007 г. в размер на 3788, 05 лв. и определените лихви в размер на 522,55 лв. Решението е правилно. Доводите, които навежда касатора са за неправилно приложение на материалния закон, свързани с неправилно тълкуване на нормата на чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), предпоставките за приложение на която счита че не са налице. Не твърди наличие на някоя от предпоставките по ал. 4, т. 1-10 от чл. 13 ЗДДС за да обоснове възражението си, че не е налице вътреобщностно придобиване, а излага обстоятелства, сочещи елементи на тристранна операция, без да я квалифицира като такава по смисъла на чл. 15 от ЗДДС. Счита, че в случая не е осъществено вътреобщностно придобиване на стоката, тъй като стоката не е транспортирана до територията на страната, а е била транспортирана от и за сметка на германското дружество-продавач до друга държава-членка - Холандия, където се намира получателя - фирма "Мор Реч Транс" ЛТД, Русия, собственик на м/к "Лупичев". Твърди, че е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Без да конкретизира законова разпоредба, на която се позовава, касаторът твърди, че е налице освободена доставка. В тази връзка, безспорен е фактът, че тази стока "Варса Шипинг" ЕООД (касаторът) от своя страна е продал на "Мор Реч Транс" ЛТД, Русия, находящо се в Холандия по време на придобиването, за което "Варса Шипинг" ЕООД е издало фактура № 2/16.02.2007 г., но доставката е осъществена пряко от дружеството "SKL MOTOR" Германия на дружеството "Мор Реч Транс" ЛТД, Русия, находящо се в Холандия. Възраженията на касатора са неоснователни. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 , която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. По смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация. Мястото на изпълнение следва да бъде определено съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС и при отчитане на въведеното изключение съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Видно от посочената разпоредба на ал. 2, място на изпълнение на територията на страната е налице и в случаите, когато лицето, което придобива стоките е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер издаден в страната. Следователно, придобиване под идентификационен номер в страната, което е безспорно установен по делото факт, следва да се приеме съгласно разпоредбата на ал. 2 като обстоятелство, установяващо осъществено ВОП с място на изпълнение в страната, т. е. в България. Обстоятелството, че стоката е била транспортирана до територията на друга държава-членка Холандия, където се намира последващият получател на стоката - дружеството регистрирано в Русия, на което българското дружество е продало същата стока, която е получило с идентификационен номер в България, не изключва квалификацията на конкретната сделка, като вътреобщностно придобиване от страна на дружеството-касатор. Видно от приложените и приети по делото доказателства жалбоподателят е придобил процесната стока под идентификационен номер, издаден в България и това обстоятелство е безспорно между страните. Така че е налице вътреобщностното придобиване с място на изпълнение на територията на страната. Осъществено е ВОП на стока в България, като получателят е придобил правото на собственост върху стоката, доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС в другата държава членка-Германия и придобиващият - в случая касаторът е данъчно задължено за целите на ЗДДС лице. На основание чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностно придобиване е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава в срок от 5 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, като независимо от това, съгласно ал. 4 на чл. 63 ЗДДС данъкът става изискуем на датата на издаване на данъчната фактура, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Фактура № 38218318/15.02.2007 г. е издадена от доставчика на 15.02.2007 г., предвид което правилно органите по приходите са начислили дължимият данък през данъчен период 01.02.2007 г.-29.02.2007 г., Неоснователно е възражението на касатора за приложението на нормата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, тъй като същият не представя доказателства, а и не е изложил твърдения за наличие на тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС. Съгласно чл. 15 от ЗДДС, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки, за които са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоките се транспортират директно от А до В: 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Дружеството-касатор няма твърдения да има качеството на посредник в тристранната операция, нито твърди наличие на цитираните предпоставки, за да твърди, че задължението за начисляване на ДДС е за получателя на доставката, който безспорно е установено, че се намира на територията на Холандия. Доколко обаче получателят на доставката е регистрирано лице за целите на ДДС в държава членка на Общността - Холандия, при съобразяване, че получателят е дружество, регистрирано в Русия, са обстоятелства, които следва да бъдат безспорно установени с ангажиране на относимите за доказване на тези факти доказателства. Решаващо в конкретния случай за определяне на данъчното задължение с РА е, че българското дружество е придобило правото на собственост върху стоката, въпреки че не е получило фактически стоката, тъй като същата не е изпратена или транспортирана до територията на България от територията на другата-държава членка - Германия, където е регистриран доставчика. Вътреобщностното придобиване на стоката по издадената инвойс фактура е налице по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. При тези безспорно установени факти правилно е прието от ревизиращия орган и от първоинстанционния съд, че мястото на изпълнение на доставката е в България и данъчно задължено да начисли ДДС по реда на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е дружеството-касатор. Това е така, защото доставката не може да се определи като тристранна, тъй като не е изпълнено едно от задължителните условия по т. 4 - получател по доставката да е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членки. Доставката не попада и в хипотезата на чл. 28 от ЗДДС за прилагане на нулева ставка, тъй като стоките не напускат територията на Общността. Налице е вътреобщностно придобиване по смисъла на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, а именно - въведеното с разпоредбата изключение на ал. 1 от чл. 62 ЗДДС. Съгласно текста на ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Придобиването на стоката е по силата на издадената фактура и завеждането й под идентификационен номер. Не е налице отрицателната предпоставка за приложение на ал. 2, въведена в ал. 3, съгласно която ал. 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. Цитираната законова разпоредба възлага на лицето, което ще се ползва от тази разпоредба, в случая е "Варса Шипинг" ЕООД, тежестта за доказване на обстоятелството, че вътреобщностното придобиване на стоката е обложено в Холандия, където стоката е пристигнала и където е завършен превозът й. Тъй като по делото не са ангажирани такива доказателства, а именно че получателят на доставката - руското дружество находящо се в Холандия е регистрирано по ДДС лице в Холандия, за да е приложима разпоредбата на чл. 15 ЗДДС за тристранната операция, както не са представени доказателства ВОП на стоката да е обложено с ДДС в Холандия, за дружеството-касатор съществува възможността по ал. 4 на чл. 62 ЗДДС, а именно: ако вътреобщностното придобиване е обложено съгласно ал. 2 и впоследствие лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата от прилагането на ал. 2. Корекции могат да се извършат по реда на Правилника за прилагане на ЗДДС , във вр. ал. 6 от чл. 62, ал. 6 от ЗДДС, включително и за обстоятелства по ал. 5, т. е. за установяване за едновременно наличие на следните условия:- посредникът в тристранна операция да е придобил стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2 ;- същият да е осъществил последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;- да е издал фактура за последващата доставка, отговаряща на изискванията на чл. 114 , в която да е посочил, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; - да е декларирал доставката по т. 2 във VIES - декларацията за съответния данъчен период. За касатора е съществувала обсъдената по-горе процедура да установи, че вътреобщностното придобиване на процесната стока е обложено в държавата-членка Холандия, където стоката е пристигнала, за да обоснове приложимостта на нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗДДС или да извърши корекция в декларирането по реда на чл. 62, ал. 6, във вр. ал. 5 от ЗДДС, ако действително е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС и той да установи, че има качеството на посредник. Позоваването на чл. 82, ал. 3 от ЗДДС, че данъкът е изискуем от получателя на доставката в Холандия, не води автоматично до освобождаване от установеното данъчно задължение, а е свързано с доказване на предпоставките за приложимост на тази разпоредба, а именно: да е доказана тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, включително да е доказано, че руското дружество е регистрирано по ДДС в Холандия, за да е страна в тристранна операция и за да може данъкът да бъде изискуем от него като придобиващ процесната стока. Такова доказване в производството по оспорване на РА не е извършено нито в хода на административното обжалване, нито в хода на съдебното обжалване и пред двете съдебни инстанции. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че законосъобразно органите по приходите са начислили допълнително ДДС в размер на 3788, 05 лв. на основание чл. 84 от ЗДДС, ведно с лихвите върху задължението, за осъществено вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1, във вр. чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,