Решение № 6534 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2013 г.

Решение № 6534 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП) и от "Винпром Севлиево" ЕООД чрез адвокат Банкова против решение № 276/29.05.2012 г., постановено по адм. д. № 281/2012 г. по описа на адмнистративен съд-Велико Търново. Касаторът Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП твърди, че съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 071102564/16.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 339.99 лв. по 11 бр. фактури, издадени от "Булмат" ЕООД гр. Габрово и са начислени съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Винпром Севлиево" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваните решение, определение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите, подадени от Д "ОДОП" - гр. Велико Търново и "Винпром Севлиево" ЕООД са неоснователни. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил Ревизионен акт № 071102564/16.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10.2009 г., м. 03, 06 и 12.2010 г. по фактури, издадени от "Булмат" ЕООД и са начислени съответните лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част, в която не са признати два броя кредитни известия (КИ) с ДДС общо в размер на 4 966.00 лв. за данъчни периоди м. 02 и м. 04.2011 г., начислен е ДДС за м. 05.2011 г. в размер на 7 480.18 лв. и са определени лихви в размер на 9 192.26 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на фактурите, издадени от "Рапида Инвест" ООД ревизираното лице не доказва, че доставчикът му е притежавал такива материали, както и че му е прехвърлил право на собственост върху тях, тъй като не са представени доказателства за предаване на процесните стоки. По отношение фактурираните услуги е представен договор за строителство по силата на който РЛ и доставчика са се споразумяли за направа на СМР с материали на възложителя. Представени са 2 бр. обр. 19 на които липсват дати на съставяне. Установено е, че доставчикът е имал материална и техническа обезпеченост за изпълнението на процесните услуги, но тъй като счетоводството на доставчика не е водено аналитично по обекти не се установява, че за тази услугата СМР има отчетени конкретни разходи. По отношение на доставчика "Булмат" ЕООД съдът е приел, че органът по приходите неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че издадените от доставчика фактури не документират реално получени от лицето доставки на стоки. Според заключението на комплексната съдебно-счетоводна експертиза доставчика е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост, както за изработка на процесните стоки, така и за тяхната доставка. Доставчикът е имал в наличност необходимите материали, от които да произведе доставените на РЛ материали. Установено е от показанията на свидетеля Стоян Драмджиев - шофьор при доставчика и товаренето на стоките от гр. Смядово - мястото където са произведени, откъдето са превозвани до РЛ. Съдът е приел, че поради непредставяне на доказателства не са опровергани изводите на приходните органи, че кредитните известия са издадени без основание, поради което е коригиран резултата за ДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 04.2011 г., както и коригиран ползвания данъчен кредит за данъчен период м. 05.2011 г. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново: Административен съд - Велико Търново правилно е отменил РА в частта му, с която на "Винпром Севлиево" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 339.99 лв. по фактурите, издадени от "Булмат" ЕООД и са начислени съответните лихви, като е приел в мотивите си, че е налице основание за издаване на процесните фактури и реалност на доставките. Този извод е направен поради анализирането в съвкупност на всички относими доказателства и факти, касаещи основанието за издаването на фактурите и реалността на доставките. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за наличие на реална доставка на строителни материали в процесния данъчен период, при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Въз основа на доказателствата в т. ч. неоспорената съдебно-счетоводна и техническа експертиза е прието, че доставчика е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост за изработката на процесните стоки и за тяхната доставка. Прието е за доказано, че доставчикът е имал в наличност необходимите материали, от които да произведе доставените на ревизираното лице материали, както и товаренето им. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставката. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само поради непредставянето на изисканите от него документи. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Винпром Севлиево" ЕООД. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от "Рапида Инвест" ООД, касаещи доставки на строителни материали не са налице реално осъществени доставки. Това е така, защото стоките са родово определени и не са представени доказателства за предаване на стоките - прехвърляне на собствеността им, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Обосновано съдът е приел и, че не е доказано реалното извършване на фактурираните услуги. Доставчикът не е представил исканите документи. Но ревизираното лице "Винпром Севлиево" ЕООД е представил договор за строителство, по силата на който страните се споразумяли за направа на СМР с материали на възложителя. Представени са и 2 бр. обр. 19, които са без дата на съставяне. Според съдебна експертиза доставчикът е имал материална и техническа обезпеченост за изпълнението на процесните услуги, но тъй като счетоводството му не е водено аналитично по обекти не се установява, че за тази услугата СМР има отчетени конкретни разходи. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от РЛ. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Констатациите на РА, че кредитните известия са издадени без основание, поради което е коригиран резултата за ДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 04.2011 г., както и коригиране на ползвания данъчен кредит за данъчен период м. 05.2011 г. не са опровергани от ревизираното лице, което не сочи никакви доказателства и в съдебното производство. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. Разноски: При този изход на спора разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,