Решение № 8353 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2016 г.

ВАСПетчленен състав06.07.2016 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2949/16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 13178/2015 г. по описа на ВАС-шесто отделение. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8353 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по две касационни жалби: 1. на Даниела Христова Харитонова гр. Горна Оряховица и 2. на Висшия съдебен съвет, София / заменен в процеса на основание чл. 153, ал. 2 АПК от Прокурорската колегия на ВСС/ против решение № 2949/16.03.2016 г., постановено по адм. дело № 13178/2015 г. по описа на ВАС - шесто отделение, с което е обявена нищожността на решение на ВСС по т. 4 от протокол № 55 от заседание проведено на 5 ноември 2015 г. - "Не налага дисциплинарно наказание на Даниела Харитонова, прокурор в РП-Горна Оряховица" и делото е върнато като преписка на ВСС за вземане на ново решение. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на нова по същество, с което на се отхвърли оспорването от ИВСС на решението на ВСС. Ответната страна Инспекторат към ВСС оспорва жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 323, ал. 4 ЗСВ, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-шесто отделение приема, че не е налице валидно взето от ВСС решение с оглед липсата на мнозинство за приемането по чл. 320, ал. 4 ЗСВ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Дисциплинарното производство срещу касатора е започнало по предложение от ИВСС, като с решение № 10-00-044/22.10.2015 г. по дисц. дело № 13/2014 г. дисциплинарният състав предлага на ВСС да не налага дисциплинарно наказание. В съответствие с чл. 320, ал. 1 ЗСВ решението заедно с преписката са внесени във ВСС и по него е взето с 11 гласа "за" решението, предмет на оспорване от вносителя ИВСС. В чл. 320, ал. 2, 3 и 4 ЗСВ са уредени сроковете, правомощията и мнозинството за приемане на решение на ВСС, респ. съответната колегия на ВСС, по предложение на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание- предложението се разглежда в 14-дневен срок от внасянето му; с решение може да се отхвърли предложението или да се наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2; решението се приема с мнозинство повече от половината от членовете и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на колективния орган. Настоящият петчленен състав - II колегия на ВАС приема, че компетентният орган дължи произнасяне с решение за окончателното решаване на въпросите, свързани с реализиране на дисциплинарната отговорност, за което е образувано дисциплинарното производство. Органът не е обвързан от решението на дисциплинарния състав и може да наложи наказание и без предложение за това по дисциплинарното дело. Квалифицирано мнозинство е необходимо само за формиране на валидно решение за налагане на дисциплинарно наказание, вида и размера му. За отрицателния вот на колективния орган не се изисква квалифицирано мнозинство. Когато не се постигнат 13 гласа за налагане на наказание, решението на органа следва да бъде "не налага" . Като е приел, че квалифицирано мнозинство се изисква и и за това решение на ВСС тричленният състав на ВАС-шесто отделение е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Неизлагането в него на мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК препятства възможността на касационната инстанция за решаване на делото по същество, поради което то следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По исканията за присъждане на разноски се дължи произнасяне с крайния съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,

Цитирани разпоредби

2