Решение № 6066 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2013. г.
ВАСI отделение08.05.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1681/19.07.2013 г. по адм. д. № 2611/2012 г. на Пловдивския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Садат" ООД против РА № 161200967/02.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта потвърдена с решение № 891/23.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Пловдив. ОСЪЖДА "Садат" ООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-Пловдив 4363,77 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6066 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2013. г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив моли да бъде отменено решение № 1681/19.07.2013 г. по адм. д. № 2611/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161200967/02.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161200967/02.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, частично потвърден с решение № 891/23.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-Пловдив, с който на "Садат" ООД за периода м. 11 - 12.2010 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 183 377,19 лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че в РА е начислен ДДС по декларирани вътреобщностни доставки на миещи, перилни и почистващи препарати и стоки за бита по 24 бр. фактури с получател "Полен С. А. " - Гърция на основание чл. 53 ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. В ревизионното производство за доказване на спорните доставки са представени международни фактури и международни товарителници. Органът по приходите е приел, че не са представени документи за извършени разплащания. Относно получателя на фактурираните стоки "Полен С. А. " - Гърция по линия на административно сътрудничество са присъединени доказателства SCAC, от които е установено, че гръцката компания е дерегистрирана от VIES системата на 31.12.2003 г. и е с прекратена икономическа дейност. Въз основа на тази констатация органът по приходите е обосновал извод, че ревизираното лице не е осъществило ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС предвид факта, че гръцкият контрагент не е регистриран за целите на ДДС в Гърция. Съдът е обсъдил констатациите в РА относно липсата на регистрация за целите на ДДС на получателя към момента на осъществяване на доставките и е приел, че от жалбоподателя са представени доказателства относно неговото добросъвестно поведение и полагането на достатъчна грижа за установяване на факта на регистрация по ДДС на неговия контрагент. Позовал се е на представено нотариално заверено извлечение от сайт за проверка на VIES и АПВ № 1104802/09.03.2011 г., издаден на "Садат" ООД, съдържащ констатации на приходната администрация за наличие на регистрация по ДДС с валиден VIN номер на "Полен С. А." - Гърция. По отношение на спора за наличие на плащания по доставките, съдът е кредитирал представените по делото ПКО, отразени по дебита на сметка 502 - каса във валута. Според съда липсата на изписване на точните имена на лицето, получило сумата, не води до опровергаване на доказателствената сила по отношение на издателя на документа. В мотивите си по спорния въпрос за транспорта на процесните стоки, съдът е констатирал, че не са налице доказателства за осчетоводяването на транспортните документи на посочения в товарителниците превозвач, както и други доказателства за извършените превози. Според съда това обстоятелство също не води до извод за липса на предпоставките по чл. 7 ЗДДС, доколкото са представени по делото фактури и международни товарителници, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на транспорта. Изводите на съда са необосновани. Основателен е доводът на касатора за неправилна преценка от съда на доказателствата за наличието на регистрация за целите на ДДС на получателя по доставките "Полен С. А. " - Гърция. В приложения отговор от директора на Дирекция ЦЗВ при НАП-ЦУ е посочен интернет адресът на сайта на ЕК, в който лицата могат да извършват справки за валидност на VIN номер на съконтрагентите си от други държави членки, който е различен от адреса, на който е правена справка с нотариална заверка, представена от ревизираното лице. В справката на ревизираното лице не са попълнени името и адресът на фирмата, която е регистрирана с посочения VIN номер, поради което тя не установява наличие на валиден VIN номер на "Полен С. А. " - Гърция и необосновано съдът е приел, че ревизираното лице е добросъвестно при сключване на спорните сделки. По делото са приложени В SCAC отговорите на гръцките данъчни органи, които установяват, че получателят е дерегистриран от VIES системата на 31.12.2003г, както и че е с прекратена икономическа дейност, като помещенията на компанията са изоставени и конфискувани от банката, като гръцката компания е прекратила икономическа дейност от 2003 г. поради финансови затруднения, от тогава не са подавани ДДС декларации и не са осъществявани търговски дейности с нито една българска компания. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от Регламент № 1798/2003 г., информацията, предавана в каквато и да е форма по реда на същия може да се използва с цел определяне на данъчната основа или събиране на данъка, или упражняване на административен контрол с цел определяне на данъчна основа. Легалната дефиниция за VIES-декларацията е дадена в § 1, т. 44 ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата членка, издала този номер. Неоснователно е позоваването на ответника по касация на влязъл в сила АПВ, в което се съдържат констатации за валидна регистрация по ДДС на "ПОЛЕН СА." - Гърция, след като в рамките на производството по чл. 129 ДОПК, въпросът за регистрацията на гръцкото дружество не е бил предмет на проверка. По чл. 7 ЗДДС вътреобщностна доставка е транспортиране на стоки на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е извършена доставка на стоки от ревизираното лице на получател в друга държава членка, регистриран за целите на ДДС и в РА законосъобразно е прието, че не са налице условията на чл. 53, ал. 1 ЗДДС за прилагане на нулева ставка. Не е доказано и транспортиране на стоките от територията на Република България до Република Гърция, тъй като в товарителниците не е попълнена клетка 6 - превозвач, име, адрес, държава. Полагането в клетка 23 на подпис и печат за превозвач, без да е попълнена клетка 6 не отговаря на изискванията да е посочено името и адреса на превозвача в чл. 6, т. 1 б. "б" от Конвенцията международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и така оформените товарителници не доказват транспорт на стоките от една държава членка в друга държава членка. Необосновани са и изводите на съда относно наличието на доказано плащане на стоките по процесните доставки. Приложените приходни касови ордери не са придружени от фискални касови бележки от фискално устройство и предвид чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 10, ал. 4 ЗКПО не установяват плащане на посочените в тях суми в брой. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 4363,77 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,