Решение № 4751 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13682/2017 г.

Решение № 4751 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13682/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" П. (ДСП - П. ) против Решение № 1634/12.10.2017 г. по описа на Административен съд П., постановено по адм. дело № 1336/2017 г. Твърди се, че с това решение съдът е отменил заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на директор ДСП - П. в частта, с която се отказва изплащането в двоен размер на добавката по смисъла на чл. 42 г, ал. 1 от Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ и необоснованост. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът претендира отмяна на оспорения от него съдебен акт. Ответникът по касация - И. П. К. с писмено становище по делото от 06.03.2018 г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд П. е заповед № ЗИХУ 32/Д-РВ/5664/01.02.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., която е била отменена в частта, с която се отказва изплащане в двоен размер на добавката по смисъла на чл. 42г, ал. 1 от ЗИХУ и делото е изпратено на директора на ДСП П. за ново произнасяне. Тази заповед е била обжалвана по административен ред. Жалбата е подадена от И. П. К. от гр. П., като наследник на В. А. К., бивш жител на гр. П., починала на 13.03.2017 г. в хода на административното производство по оспорването на процесната заповед. За да уважи жалбата срещу същата заповед в атакуваната й част, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че тя е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци. Решението на Административен съд П., с което жалбата до него е уважена, е обосновано и постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за законосъобразното решаване на спора доказателства, обсъдил е и анализирал правнорелевантните факти от значение за спорното право. Правни изводи са обосновани и се възприемат от касационната инстанция. В разглеждания случай съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по молба - декларация В. К. б. ж. на гр. П., починала на 13.03.2017 г., с която е поискала да й бъде отпусната добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Към молбата са били приложени необходимите за отпускането на добавката документи и резултатите от извършена проверка в Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Поморие. Въз основа на фактите от проверката и на основание чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ, и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ е издадена оспорената пред първоинстанционния административен съд заповед. Мотивите послужили за отказ от изплащане на сумите се изразявали в това, че липсвал разходооправдателен документ, от който да става видно какъв е размерът и видът на извършените услуги. На осн. чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., относима към датата на издавена на оспорения административен акт, хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи, в случая за балнеолечение и рехабилитационни услуги. По силата на чл. 42г от ЗИХУ, лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с над 90 на сто намалена работоспособност и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. Ответникът по касация в качеството му на наследник на лицето, което е ползвало слугата по чл. 42, ал. 2, т. 4 от закона, е материалноправно легитимирано да претендира свое право, което е наследимо и се основава на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ. Според новелата лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. Условията, които са въведени като материални предпоставки за уважаване на искането са: е лицето да е с трайно увреждане с над 90 на сто намалена работоспособност с определена чужда помощ, това лице да е ползвало придружител по време на балнеолечението и рехабилитационните услуги, които е ползвало, за престоя на този придружител да са направени разходи, които да се покрият чрез определяне на двойния размер на добавката. В процесния случай първоинстанционния съд правилно е приел, че всички предпоставки са налице. Според приложените в административната преписка писмени доказателства и тези пред първоинстанционният съд, наследодателката на И. К. е ползвала придружител по време на престоя си в БДПЛР - Поморие, в случая нейния син. За престоя на този придружител са извършени съответните разходи, за които се представя фактура № 30000000 от 26.11.2014 г. на стойност 181,58 лв., за комплексна здравна услуга и рехабилитация, храна и нощувка за 14 дни. Разпоредбата на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ не поставя други изисквания за отпускане на двоен размер на добавката за социална интеграция. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание. Правилно съдът е приел, че отказът на административния орган по отношение исканата добавка, обоснован с липсата на разходооправдателен документ, от който да е видно какъв е размерът и видът на извършените разходи за придружителя, не е съобразен със закона и с неговата цел. Чрез ЗИХУ следва да се осигури покриване на разходите на онези лица, които заради здравословното си състояние не са в състояние да ползват самостоятелно балнеолечебните и рехабилитационните услуги, и се нуждаят от придружител. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,